Иван Кръстев: С Косово показахме, че нямаме турски проблем

- Не избърза ли правителството с признаването на Косово?

- България направи това, което трябваше да направи. Независимостта на Косово е факт, който ние не можем да променим.

Това, което можем да направим, е да намалим опасността от дестабилизация на региона. А истината е, че колкото по-дълго време определени среди в Белград имат усещането, че не всичко е свършило, толкова повече се засилва напрежението в региона.

Ако никой от съседите на Сърбия не беше признал независимостта на Косово, това само засилва желанието на Белград да води твърда конфронтационна политика и засилва позициите на антиевропейските сили в Сърбия.

Признаването от страна на Унгария, Хърватия и България е сигнал, че независимостта на Косово е факт, който трудно може да бъде променен, независимо как се отнасяме към него. Това, че София избра да признае Косово заедно с други две страни от региона, за мен е добра дипломация.

- Но ние не избрахме съседите си Гърция и Румъния, а Унгария и Хърватия, които не са ни толкова близки.

- И Гърция, и Румъния, и Испания, и Кипър не признават Косово. Но не защото мислят, че е възможно Белград да запази властта си над Косово, а защото се страхуват от прецедент, на който те могат да станат жертви. Гърция и Кипър се страхуват от признаване на Северен Кипър, Букурещ се страхува, че Москва може да използва Косово като прецедент за признаване на Приднестровската република в Молдова.

Испания се страхува от баския сепаратизъм. Кипър заяви, че няма да признае независимостта на Косово дори ако Сърбия направи това.

Ако България се беше включила в групата на Гърция и Румъния, това значи ние да признаем, че разглеждаме турския фактор в България по същия начин заплашително, както го разглеждат кипърците или както Мадрид гледа на баския проблем.

Непризнаването на Косово би било декларация, че в България има сепаратистки сили, които заплашват реално нейния териториален интегритет. С решението на правителството да признае Косово беше съобщено, че България не се страхува от подобен прецедент на своя територия.

- Признаването неизбежно рефлектира в отношенията ни със Сърбия. Не са ли необосновано много рисковете, които поемаме?

- България поема определени рискове. Сърбия се чувства наранена и предадена и никакви жестове на добра воля не могат да променят това. Но България не беше изправена пред необходимостта да избира между едно добро решение и едно лошо решение. Ние трябваше да избираме между лошо и по-малко лошо.

Това, което правителството знае и което някои интелектуалци отказват да видят, е, че първо, не е възможно споразумение между Белград и Прищина.

Второ, че връщането на сръбските сили в Косово значи война и превръщане на Балканите в зона на постоянно напрежение. Трето, че продължаването на досегашното статукво стана опасно, защото ЕС постепенно започна да се превръща в колониална сила на Балканите. И четвърто, че нерешеният статут на Косово се превърна в пречка за интегрирането на Сърбия в ЕС.

Така че да се твърди, че независимостта на Косово е добро решение, е лицемерие. Но да се твърди, че е било възможно друго решение, е още по-голямо лицемерие. В рамките на преговорите за Косово България заедно със страни като Швеция беше един от най-последователните адвокати на присъединяването на Сърбия към ЕС. Но в момента, в който независимостта е факт, България нямаше друг разумен избор.

Ако има нещо, за което правителството може да бъде винено, то е, че в желанието си да покажем нашата съпричасност към Белград ние създадохме измамното впечатление, че България не е решила как да постъпи с независимостта на Косово.

В Брюксел бяха убедени, че ние признаваме Косово. В Белград създадохме усещането, че няма да признаем. Тази двусмисленост, която ние не можехме да удържаме още дълго време, започна да става опасна.

Правителството просто трябваше да даде още в самото начало по-ясен сигнал какво ще направи и кога ще го направи. И трябваше да позволи на обществото да чуе всички аргументи "за" и "против".

- Как ще се помирим със Сърбия?

- В следващите няколко месеца отношенията ще са сложни. Сърбия е големият губещ от югославските войни. Премиерът Кощуница прави всичко възможно да убеди сърбите, че Европа е срещу тях. Но тази политика няма да успее. Сърбия е била, е и ще бъде европейска страна.

Това, което ние можем да направим, е, първо, да проявим разбиране към позицията на Сърбия, дори когато тази позиция е критична към нас.

Второ, България трябва да направи всичко възможно Белград да стане член на ЕС колкото може по-бързо. И трето, това, което не трябва да правим, е да защитаваме признаването на Косово с антисръбски аргументи.

- А как оценявате руския фактор в балканската политика?

- Русия има по-сложна политика по отношение на Косово, отколкото някои наши интелектуалци предполагат. Русия не е заинтересована от изолацията на Сърбия. На втория тур на президентските избори в Сърбия Кремъл подкрепи проевропейския Тадич, а не националиста Николич. И затова Москва реагира много по-умерено, отколкото се очакваше.

При посещението си в Белград Дмитрий Медведев предпочете да говори на икономически теми. Той нито веднъж не се позова на каквато и да било културна близост или православна общност.

Позицията на Москва е: "За нас важен е прецедентът." И това е силна позиция. Изолацията на Сърбия работи срещу икономическите интереси на Русия. И затова Москва не търси създаването на своя сфера на влияние на Балканите.

Русия получи от Сърбия това, което искаше - газовата и нефтената инфраструктура. Но Русия има нужда от Сърбия, която е интегрирана в европейското пространство. Така че Москва няма да признае Косово или да позволи Косово да мине през Съвета за сигурност на ООН. Но на този етап Русия не дава основание на Кощуница да мисли, че Косово е в центъра на политиката на Русия.

- А защо Брюксел изобщо допусна да се случи Косово на Балканите?

- Когато ЕС реши да се намесва ефективно на Балканите в средата на 90-те години, идеята беше, че това е барутен погреб на Европа. Западът се страхуваше, че ако не се овладее конфликтът в бивша Югославия, той може да се пренесе навън.

Оказа се, че Балканите изобщо не са барутният погреб, а са порцелановият магазин на Европа, в който до каквото се докоснеш, се счупва. А законът на порцелановите магазини е, че всяко нещо, което си счупил, трябва да го купиш. В този смисъл ЕС изведнъж се оказа в ситуация, от която няма излизане.

Не Косово, а Брюксел е най-новият член на Балканския клуб. Така че, когато влизате в барутен погреб, а се оказвате в порцеланов магазин, невинаги може да изчислите всичко, което ви предстои.

- България призна Косово в разгара на скандалите за спрените пари от Европа и корупцията в ГДБОП. Имаше ли външен натиск върху страната ни за признаването?

- България е притисната от възможността Балканите да се превърнат в умалено копие на Близкия изток. Това е реалният натиск, по-силен от този на Брюксел, Вашингтон или Москва.

А иначе в България има криза на доверие към правителството и това се отразява и на казуса "Косово".

Правителството има силни аргументи защо призна Косово, но хората не чуват тези аргументи, защото те са придружени от скандалите в МВР и мълчанието на правителството.

Нашето правителство има смелостта да признае независимостта на Косово, но няма смелост да признае, че това, което става в МВР, е заплаха за националната сигурност. И че след това, което научихме през последната седмица, премиерът трябва да поиска оставката на вътрешния министър.

Защото, ако шест месеца след като е установено, че висш служител на МВР работи за организираната престъпност, министърът не знае нищо за това, логичният въпрос е "Какво работи министърът?". А ако той е знаел и нищо не е направил, въпросът е "За кого работи министърът?". И в двата случая премиерът е длъжен да поиска радикални промени в МВР.

standartnews.com/bg