В. "Република": Невъзможният диалог

Н ово, френетично покачване на напрежението между израелците и палестинците е вече факт. Събитията през последните три дни бяха много по-сериозни, жестоки и заплашителни от вече усложненото и пропито с кръв ежедневие в Газа и на Западния бряг, отбелязва Сандро Виола в италианският в. "Република" (текстът е с незначителни съкращения).

Сред тях са избиването на цяло едно семейство, в това число и на две деца, покосени от израелска ракета, докато закусваха на палестински плаж; незабавното решение на "Хамас" да прекрати примирието, към което се придържаше вече 16 месеца; десетки ракети, изстреляни само вчера от "Хамас" и от "Ислямски джихад по Негев"; нови въздушни нападения на Израел срещу ивицата Газа.

От миналия петък насам бяха убити двайсетина души. Никой не знае колко са ранените. Напрежението е много голямо. И преди всичко няма никакви признаци на каквато и да е било политическа инициатива, на опит за диалог, който да охлади разгорещените страсти.

Освен това в настоящата израело-палестинска политическа обстановка вече почти не може да става дума за диалог. Правителството на "Хамас" няма намерение (и греши) да разговаря с Израел и е готово да плати за този отказ една много висока цена - прекратяването на американските и европейските икономически помощи.

От своя страна израелският премиер Ехуд Олмерт не иска да преговаря с "Хамас", което е напълно разбираемо, като се има предвид, че ислямисткото движение пророкува заличаването на еврейската държава. Усилията, положени досега от западните пратеници, за да извадят от задънената улица преговорите за мир в Близкия изток, се провалиха. А ако направим сметки, осъзнаваме, че между двете страни, правителството в Йерусалим и палестинските ръководители, отсъствието на истински преговори
продължава вече четири години. Не четири месеца, а цели четири
години.

Все пак измежду израелците и палестинците има някой, който изглежда благосклонен, и даже готов да преговаря.

С "Хамас", с Ехуд Олмерт, с администрацията на Буш и с европейците. Този някой е президентът на палестинската автономия Махмуд Абас, наричан още Абу Мазен. Абас е на нож с "Хамас" и с "Ислямски джихад" до такава степен, че респективните сили за сигурност, президентските и тези на ислямистите, се обстрелват с автомати "Калашников" почти всеки ден по улиците на Газа.

И нещата се влошиха особено след като Абу Мазен лансира идеята за
референдум, на който да попита палестинците (в това число и избирателите на "Хамас") дали са склонни да признаят Израел и да приемат мирно споразумение с израелците, ако Израел се изтегли от всички окупирани през 1967 г. територии.

В тази ситуация, когато палестинците се противопоставят един на друг относно въпроса за признаването на Израел, какво трябва да очакваме от израелското правителство? Благоразумието и политическата логика ни карат да очакваме, че Олмерт ще подкрепи идеята на Абу Мазен, човека на диалога, за бъдещи преговори за мир. Именно това препоръчват американският държавен секретар Кондълиза Райс, британският премиер Тони Блеър и други европейски лидери.

Палестинският президент трябва да бъде подкрепен, да бъде повишена значимостта му в сравнение с маргиналната позиция, която заема "Хамас" на международната сцена, да се даде на палестинския народ да разбере, че като гласува за ислямисткото движение, сам се озова в задънена улица.

Но не това прави правителството на Олмерт. Точно както действаше Шарон в месеците след изтеглянето от ивицата Газа и преди премиерът да получи инсулт през януари, новото израелско правителство се показва по-склонно да остави в сянка и да омаловажи политическата роля на Абу Мазен, а не да подкрепи позицията му спрямо "Хамас" и джихадистите.

Правителството на Олмерт е по-склонно да представя като незначителни ролята и надеждността на палестинския президент, вместо да го посочи като
единствения палестински ръководител, с когото Израел един ден може да преговаря.

Плачевният резултат от политиката на Шарон, упорството му да обезличи личността на Абу Мазен (което означаваше никакъв диалог, никакви отстъпки), излезе наяве през януари, когато "Хамас" спечели парламентарните избори и взе властта.

Настоящата линия, към която се придържа Олмерт, рискува освен да си навлече гнева на палестинските държавни служители, оставени без заплати от почти три месеца, и да повиши отчаянието на семействата заради многото убити при израелските наказателни акции палестинци, да обърне резултата от споровете между палестинците, между реалистите и фундаменталистите, още веднъж в полза на "Хамас". И всичко това, за да се подкрепи отново тезата на Шарон, днес наследена от Олмерт, че от палестинска страна няма надеждни събеседници, никой, с когото може да се преговаря. Теза, която американците и европейците оспорват.

Олмерт не говори твърдия, но ясен език на Шарон.

Неговият език е по-завоалиран, по-двусмислен. В края на този месец ще се срещне с палестинския президент, и това може да се приеме като знак за започване на диалог. Но ясно изразената му враждебност спрямо референдума, предложен от Абу Мазен, показва още веднъж намерението да не се признава, че от другата страна все пак има събеседник. И следователно, че ако Израел се изтегли от една част от окупираните територии, то той ще го направи по своя собствена инициатива, решавайки сам кои земи да напусне и кои да задържи, без да води преговори, нито да подписва споразумения с палестинците.

Вярно е, че не всичко в текста, който Абас предлага за гласуване на референдум в края на юли, е приемливо за Израел.

Документът предвижда завръщането на всички палестински бежанци там, откъдето си тръгнаха през 1948 г., нещо, което нито едно израелско правителство не може да приеме. Но всеки път, когато този проблем беше поставян на дневен ред при предходни преговори, ставаше достатъчно ясно (както много добре знаят международните посредници и най-вече американците), че това завръщане ще има символично значение, че ще се върнат само толкова бежанци, колкото Израел може да погълне без травми за държавата.

Днес ситуацията е такава.

Нарастване на проявите на насилие, но нито един отворен канал, който ще послужи на двете противопоставящи се страни, да се опитат да сложат край на насилието.

А и освен това израелските военни отговори стават все по-сериозни. Все повече "странични жертви", все повече беззащитни хора, и колко деца, загиват на място по време на наказателните акции на израелската армия и авиация. Знак, според израелския в. "Йедиот ахронот", че израелският министър на отбраната, привърженикът на мира, лидерът на партията на труда Амир Перец, не успя да наложи по върховете на израелската армия по-голям контрол и предпазливост.

А израелският в. "Аарец" писа вчера, че онези, които останаха изненадани от новината за нападението в петък на плажа в ивицата Газа, трябва да знаят, че подобни трагедии се повтарят от доста време. Една армия, която изстрелва ракети по претъпкани с хора улици и по плажове, не може да твърди, че няма намерение да нанася удари по невинни жертви, обобщи изданието.