О мбудсманът на България Гиньо Ганев заяви, че при задържането на Ангел Димитров-Чората, полицейските органи в Благоевград са превишили недупостимо правата си.
Това се казва в становище по повод проверка по собствена инициатива на омбудсмана във връзка с инцидента при задържането на Димитров, представена пред журналисти.
Ангел Димитров почина по време на полицейска акция за задържането му на 10 ноември 2005 г. в Благоевград. Според омбудсмана , действията на полицаите са били в нарушение на разпоредбите на българското законодателство. Проверката е установила, че няма никакви данни Димитров да е оказал съпротива, да се е опитвал да избяга или да нападне полицаите, участвали в акцията.
В становището на омбудсмана се посочва, че с действията си служителите на МВР освен разпоредбите на българското законодателство, не са спазили и основни международни стандарти за правата на човека на ООН и Съвета на Европа, свързани с употребата на физическа сила и помощни средства от полицейските органи.
На 21 ноември 2005 г. повторна аутопсия на Ангел Димитров доказа, че той е починал от кардиогенен шок вследствие на удари в гърба и спукване на аортата.
Главният секретар на МВР ген. Илия Илиев обаче продължи да настоява че причина за смъртта е "сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност".
Ангел Димитров се е занимавал с търговия с наркотици и със сутеньорство. При опита да бъде задържан не се подчинил. След това оказал яростна съпротива и се наложило "законното упражняване на полицейска сила"
След експертизата на националния консултант по съдебна медицина проф.Стойчо Раданов министърът на вътрешните работи Румен Петков призна вината на полицаите и отиде в Благоевград да се извини на близките на убития. Министърът уволни трима шефове на благоевградската полиция.
Но няколко дни по-късно, Софийската военноокръжна прокуратура прекрати предварителното производство по случая. Полицаите от РДВР-Благоевград, участвали в акцията, не трябва да носят наказателна отговорност, заключиха магистратите.
Прокуратурата призна, че служителите на МВР са употребили физическа сила и смъртта на Димитров е причинена от ударите им по тялото и главата му. Това обаче било наложително, тъй като той не се подчинил на разпореждането да спре, а хукнал да бяга и оказал яростна съпротива, нанасяйки им удари с ръце и крака.
Магистратите уточниха, че полицаите са били длъжни да предвидят какво ще се случи и е било нужно "внимателно да преценят ситуацията, както и силата на ударите и върху кои части на тялото се нанасят".
Въпреки това безспорно било установено, че те не са искали смъртта на Димитров. Тяхната цел била да го задържат, а не да го убият. Затова в случая беше приложен чл. 12а от НК, според който наказателна отговорност може да се носи само ако вредата, причинена от органите на реда при задържане, е умишлена, а в случая до смъртта се е стигнало поради непредпазливост.
В постановлението на военните магистрати се описва, че акцията срещу Чората е била предприета, тъй като имало категорични данни, че е извършил престъпления с изключително висока степен на обществена опасност - склоняване на жени към проституция и трафик на наркотици.
В подкрепа на това към делото имало приложени специални разузнавателни средства, както и протокол за оглед на местопроизшествието, според който в колата на Чората били открити 5,679 г кокаин. Съдебномедицинската експертиза пък категорично установила, че преди да бъде задържан, той приел неголяма доза кокаин.
Така магистратите оправдаха полицаите, че с действията си са се стремили да пресекат възможността за извършването на друго престъпление - евентуална продажба на наркотичните вещества. И че имали убеждението, че "действат в условията на задържане на престъпник", както гласи законът.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
