"Гардиън": Ксенофоби, а не работници, се обединяват в Европа

И зточноевропейските расисти дават нови сили на крайнодесните в Европа, като живеят на гърба на социалните промени в региона, пише в коментар британският вестник "Гардиън" (Guardian.co.uk).

Дългоочакваното присъединяване на България и Румъния към Европейския съюз вече показа лош страничен ефект.

То направи възможно десните екстремисти да формират собствена група в Европейския парламент, като даде на партиите си още време за живот и пари ? Идентичност, Традиция и Суверенитет.

Националният фронт на Жан Мари льо Пен делегира Бруно Голниш, който твърдо отрича Холокоста, за лидер на групата.

Той посрещна с отворени обятия петимата представители на партия Велика Румъния и Димитър Стоянов от българската партия Атака, който вече направи дебюта си в ЕП, коментирайки телата и цените за купуване на жените от цигански произход.

Новодошлите със сигурност ще се почувстват като у дома в компанията на колеги като Алесандра Мусолини и Ашли Моут.

Пролетариатите по света изглежда са толкова дезориентирани от вълните на индустриалните промени и дерегулацията, че предпочитат да действат бавно.

Затова и ксенофобите в Европа се обединяват и демонстрират висока степен на взаимна толерантност, въпреки че не толкова отдавна се сочеха един друг за опасни пришълци.

България, възхитителна държава, която спасява еврейските си граждани по време на Втората световна война и живее в мир с турското си малцинство, ще бъде представена в най-високия политически форум на Европа от партия, чиито лозунг гласи "България за българите" и чийто лидер твърди, че турците все още доминират в страната му, а евреите я експлоатират.

Привържениците на партията призовават циганите да бъдат направени на сапун.

Румъния има по-сериозни традиции в крайнодясното, а след като същите бяха демонстрирани от комунистите и мистифицирани от националистите, сега се появяват отново с плашеща сила.

Председателят на партия Велика Румъния Владим Тудор открито пропагандира омразата си към чужденците и етническите малцинства - особено към циганите, най-голямата група губещи при промените в Източна Европа, която е маргинализирана и презирана със срамно единодушие в целия регион.

Преди няколко години, когато льо Пен заплаши да стане президент на Франция, френското общество се мобилизира и го спря. Когато партията на Йорг Хайдер влезе в австрийското правителство, половината от австрийското общество изрази протеста си шумно.

Дори и след скорошните общински избори в Белгия преднината на Влаамс Беланг бе стопена от пробудилото се гражданско общество и появата на лява либерална коалиция.

Но когато поляци и словаци гласуват крайнодясно, вкарват расистки партии в парламента си, това се приема с апатия и скептичност.

Два фактора улесняват възраждането на десните екстремисти в Източна Европа и тяхната възможност да се облегнат на многото недоволни от социалните и икономически реформи в региона.

Историческите митове остават мощен политически инструмент, както показват по болезнен начин кървавите войни в бивша Югославия.

Участието на Унгария в Първата световна война остава такава травма, че в риториката може да се използва с плашещ успех.

В Полша е достатъчно да се припомнят множеството участия във войни на страната, за да се постигне масова подкрепа за екстремизма.

Хората все още не са се примирили с 20-вековната си история, а много политически играчи правят всичко възможно, за да ги объркат допълнително.

Демократичните институции и гражданското общество все още не са достатъчно зрели, за да направят разлика между оправдан протест и манипулация или да се противопоставят, когато са заплашени фундаментални човешки и политически права.

Крайнодясната риторика е мощна и дълготрайна отрова, защото засяга най-тъмните тревоги на хората. Ако не бъде изобличена и конфронтирана ясно, тя се промъква в умовете на хората като цианид в замърсени води, като убива по невидим начин флората и фауната, само че системно.

Неочакваният източен принос може да даде такъв импулс на европейските екстремисти, че дори да успеят да легитимират себе си като политически актьор на континента.

Това би застрашило крехкия политически баланс и накърнило институционалната система в Европа, както и да добави към външната й уязвимост.

Континент, в който политиката на налагане на идентичност, изключване от обществото и ксенофобия стане приемлива политическа тенденция, би станал лесна жертва за радикални екстремисти, чиято мобилизация и атаки следват.