Сп. 'Економист': Ехуд Олмерт чертае планове за бъдещето

М алко повече от месец след като Ариел Шарон бе повален от мозъчен удар, Ехуд Олмерт направи стъпка, на която неговият предшественик на премиерския пост не се реши.

В първото си интервю след като встъпи в длъжност, Олмерт обяви какви са плановете му за окончателните граници на Израел и едновременно намекна, че Израел ще начертае тези граници, без да води преди това преговори за мир с палестинците.

От политическа гледна точка това сякаш е категоричен ход на Олмерт, който технически продължава да изпълнява функциите на министър-председател, с цел да остави личен отпечатък върху управлението и да демонстрира окуражаваща решителност.

С дългата си история на генерал и привърженик на териториалната експанзия Шарон бе спечелил доверието на израелците до такава степен, че след като изтегли еврейските селища от Газа миналото лято, той си позволи да бъде преднамерено уклончив по въпроса какво още възнамерява да предприеме.

Ехуд Олмерт, адвокат с дългогодишна политическа кариера, не се радваше на такъв лукс. Но сега израелците ще са наясно за какво ще гласуват, ако подкрепят партията "Кадима" на изборите, насрочени за 28 март.

Олмерт има намерение да запази трите основни блока от еврейски селища на Западния бряг, както и целия Йерусалим.

И еврейските селища, и Йерусалим са на запад от бариерата, която Изпаел гради в момента и която откъсва около 10% от земите на Западния бряг. Олмерт спомена и за все още неуточнено присъствие в долината на река Йордан, край източната ивица на Западния бряг.

Все още не е ясно дали това е окончателна позиция, изходна точка за преговори (с оглед на компромис със земите в долината на река Йордан) или политическа демонстрация (за да прояви твърдост, след като ислямистката партия "Хамас" спечели с огромно мнозинство палестинските парламентарни избори миналия месец).

През последните години схващането, че буферна зона на изток е от съществено значение за сигурността на Израел, започна да губи подкрепата на ястребите в израелските военни кръгове, в това число и на самия Шарон. Но победата на "Хамас" може би подновява тази подкрепа.

Палестинската страна, независимо кой ще преговаря от нейно име, едва ли би се съгласила на такава сделка, тъй като палестинска държава, създадена върху онова, което остане от оспорваните територии, би била твърде малка, за да бъде икономически жизнена и мирна.

Затова е очевидно, че макар вече няколко пъти да изтъква ангажимента си към международно утвърдената пътна карта за мирно уреждане на конфликта като рамка за преговори с палестинската автономна власт,

Олмерт не очаква такива преговори да започнат в близко бъдеще.

Всъщност той на практика заяви точно това. Макар че Израел ще продължи да поддържа контакти с палестинската автономия, докато сегашният президент Махмуд Абас успява да запази своето влияние, еврейската държава няма да преговаря с палестинската автономия и ще преустанови прехвърлянето на данъците и таксите, които събира от нейно име, ако "Хамас" състави правителство, както се очаква да стане малко след изборите в Израел.

През изминалата седмица Израел поднови и целенасочените убийства на
палестинци, заподозрени в активно участие в терористични действия.

Заемането на твърди позиции като че ли работи в полза на "Кадима". Нейният рейтинг не се промени след изборната победа на "Хамас", с което бяха опровергани прогнозите, че радикализирането на палестинците ще стабилизира позициите на дясната израелска партия "Ликуд".

Позицията на "Ликуд" - да не се отстъпва нито педя земя, ако в замяна не бъдат получени палестински гаранции за сигурността на Израел, сега изглежда като грешна сметка.

Според проучване, поръчано от университета в Тел Авив миналата седмица, 76% от израелските евреи смятат, че след победата на "Хамас" Израел трябва едностранно да начертае своите граници.

Израелците като че ли предпочитат центристкия план: да се отделят на всяка цена от палестинците.

Но този план е атакуван от друга група вътрешни радикали. Разрушаването миналата седмица на девет здания в селището Амона, разположено в сърцето на Западния бряг, премина с много повече насилие и ранени от цялата кампания за изтегляне от Газа.

Причината за това е твърдата тактика, възприета от полицията и армията, както и упоритата съпротива за хиляди млади заселници, закоравели от опита си миналото лято. Тези млади хора се отнасят с пренебрежение към умерената позиция на по-възрастните заселнически лидери и ги обвиняват за неуспеха да се осуети изтеглянето от Газа.

Поне засега Ехуд Олмерт сякаш успява да се справи с предизвикателствата. Той загуби съвсем малко от подкрепата си заради сблъсъците и заради отказа веднага да прекрати прехвърлянето на средствата, събирани от името на палестинската автономия.

Мнозинството израелци са склонни да обвиняват младите заселници за насилието. В даден момент обаче израелците може би ще започнат да се тревожат, както религиозните евреи вече предупреждават, че изтеглянето от Западния бряг може да всее разкол в тяхното общество. Но това може да де случи едва след изборите.

Засега, стига палестинците да не подновят нападенията, позицията на Ехуд Олмерт остава много силна.