"Нюзуик" за Турция: Демокрация на подсъдимата скамейка

П редстои турският най-висш съд да се събере в зала, начело на която стои бюстът на основателя на турската република Мустафа Кемал Ататюрк, коментира сп. "Нюзуик".

В Конституционния съд в Анкара четирима професионални съдии и седем непрофесионалисти ще решат дали да закрият управляващата турска Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и да наложат забрана на 70 от висшите й членове и основатели, в т.ч. президента и премиера, по обвиненията в преследване на тайна ислямистка програма.

Критиците определиха съдебните процедури като опит за "съдебен преврат", предприет от твърдолинейните поддръжници на светските принципи на Ататюрк.

Въпреки неубедителността на обвиненията, не е вероятно съдът да оправдае партията, дори само защото това би означавало унизително пренебрегване на съдиите, които се съгласиха да разгледат делото.

Изправена пред решение, което се очаква да бъде огласено в средата на август, сега Турция е готова за немислимото.

Много държави са забранявали досадни опозиционни партии. Самата Турция е правила това 24 пъти в миналото, като включително забрани предшественика на ПСР - Партията на благоденствието, през 1997 г. по подобни обвинения в ислямизъм.

ПСР обаче е далеч по-популярна и умерена, отколкото някога е била Партията на благоденствието. ПСР спечели последните парламентарни избори с 47% от гласовете, много пред всички останали резултати в турската политическа история.

Решението тя да бъде закрита, а на ръководните й членове да бъде наложена забрана за политическа дейност ще причини политическа криза, оставяйки страната без ръководство и създавайки опасен властови вакуум в турската политика.

Основателите на ПСР - премиерът Реджеп Тайип Ердоган и президентът Абдуллах Гюл, са изтъкнати фигури с много приятели на запад.

Свалянето им от власт ще доведе до силна реакция в Европейския съюз и САЩ, които разчитат на подкрепата на ПСР в някои проблемни точки от региона като Афганистан, Иран, Ирак и Сирия. Това допълнително ще навреди и на усилията на Турция да се присъедини към ЕС - стремеж, за който Ердоган и Гюл спомогнаха много с икономически и политически реформи.

Европейският съюз се въздържа от гневни предупреждения, че преговорите може да бъдат замразени, ако ПСР бъде закрита, а един посланик от ЕС в Анкара каза: "Трайният ангажимент е по-добър от алтернативата".

Доверието на Европа в Турция обаче сериозно е накърнено.

Политическата сцена в Анкара е изпълнена с напрежение. Вероятно най-опасното за съда и кемалистките му поддръжници, опитващи се да забранят ПСР, би бил ответният огън.

Според доверено лице на премиера, което не пожела да говори "on the record", обсъждайки стратегията на партията, отговорът на ПСР при евентуална забрана ще е да се сформира отново под различно име, а след това да започне кампания преди новите избори.

После ПСР ще работи по проектирането на нова конституция, която ще премести властта към избраните правителства - далеч от институциите на светската държава на Ататюрк - съдебна система, бюрокрация и армия.

Закриването на партии е като косенето на трева, казва висш представител на ПСР - после тя израства още по-силна.

Това е политическа война, която светският елит вероятно не иска да води, така че по-вероятният изход е компромисът.

Един от сценариите е съдът да намери партията за виновна, но да й наложи символична присъда, като например да лиши партията от държавните субсидии.

Друга възможност е да наложи забрана на някои от по-спорните депутати на ПСР, но да остави главните й ръководни кадри, в т.ч. Ердоган и Гюл, на мира.

Подобно препятствие обаче не засяга основния въпрос за системата в Турция. Нацията просто надрасна стария си политически модел. Сегашната й конституция е била проектирана от армията непосредствено след преврата през 1980 г.

Основният й принцип е, че на народа не трябва да се гласува доверие със суверенна власт и избраните държавни представители са подвластни на смътни неизбирани от народа органи, като например Конституционния съд и Съвета за национална сигурност, които имат задачата да гарантират, че правителството не нарушава принципите на Ататюрк.

Обвинението твърди, че ПСР е поставила под въпрос тези принципи, позволявайки на момичетата да носят забрадки в университетите и налагайки назначението за президент на Гюл - вярващ мюсюлманин, чиято съпруга носи ислямска забрадка.

Ако има някаква полза от цялата бъркотия, то тя е, че Турция беше принудена да постави под въпрос старата кемалистка правоверност. Вестниците коментират конституцията с безпрецедентна свирепост, поставят се под въпрос и свещени крави като ролята на армията в политиката.

В публикувана наскоро книга ученият Сежан Нисанян от университета Билги в Истанбул свързва основополагащата философия на Ататюрк с италианския фашизъм през 20-те години на миналия век и твърди, че неговият радикален секуларизъм няма нищо общо с изграждането на демокрация, а изцяло се отнася до използването на религията за засилване на държавата.

"За разлика от Португалия или Испания, Турция не се е примирила с тоталитарното си минало. Това тоталитарно минало, обезсмъртено от култа към Ататюрк, продължава да живее", пише той.

Това мнение е нещо много силно в страна, където "обидата срещу Ататюрк" продължава да е сериозно престъпление.

Втори съдебен процес, на който беше даден ход от по-нисша съдебна инстанция в Истанбул, отново под погледа на задължителния бюст на Ататюрк, поднася друго предизвикателство към неговото наследство.

Над 100 предполагаеми членове на групировка, известна като Ергенекон, включваща о.з. генерали, журналисти и бивши бюрократи, са изправени пред съда за организиране на серия политически убийства и смут през последните три години, включително за убийството на съдия от висш турски съд.

Предполагаемата цел - да бъде предизвикана армията да свали правителството на ПСР.

Както процесът в Анкара, така и делото Ергенекон е ключов изпит за това дали правителството може да възобнови контрола над Турция.

Ергенекон е последният случай от серия конспирации между членовете на въоръжените сили и ултранационалистическите поръчкови убийци, използващи убийствата, за да защитят кемалистката система. Рядко подобни конспиратори са били преследвани, за да отговарят за делата си.

Сега нещата изглеждат различно и светският елит в Турция изведнъж изглежда по-малко недостижим. Ръководството на армията, разузнаването (известно като МИТ) и полицията нападателно започнаха да преследват заподозрени, в т.ч. академични представители, леви политици, топ журналисти и дори двама о.з. генерали (бивши командващи Първа армия и жандармерията).

Дори самият висш състав на армията се съгласи с арестите на двамата о.з. генерали миналия месец в домовете им във военни комплекси. Ако съдебният процес бъде успешен, Ердоган ще изпрати силно послание, че подкрепянето на крайните националисти от армията или полицията е неприемливо.

Решенията на двата съда ще определят кой в действителност държи властта в Турция - властите и самопровъзгласилите се патриоти, които се смятат за бранители на конституцията на републиката, или турският народ.

Това ще изпрати силен сигнал и за надеждността на Турция като функционираща демокрация, а също за пътя й към членство в ЕС.

Ердоган се старае да убеди опонентите си от светския лагер, че най-добрият курс за Турция е да засили своята демокрация - дори и това да означава умерено мюсюлмански партии да печелят изборите.

Ако инвестираш в демокрацията, икономическата стабилност и доверие може да пуснат корен, каза миналата седмица Ердоган.

А ако свалиш избраното правителство със слаби обвинения, проблемът ще стане по-голям. Единственият въпрос е колко по-голям.