И зключването на реакторите в Козлодуй заплашва енергоснабдяването в няколко балкански страни, пише Райнхолд Фетер в подзаглавието на статия в големия германски икономически всекидневник "Ханделсблат".
Статията е една от трите публикации, посветени на България в днешния брой на изданието на концерна "Холцбринк", който издава също българските вестници "Капитал" и "Дневник", информира Българската редакция на радио "Дойче веле".
"В края на 2006 г. България с тежко сърце изключи III и IV блок на АЕЦ "Козлодуй", която играе важна роля за енергоснабдяването на страната и за износа на ток в други балкански държави. Pатварянето на реакторите обаче беше важно условие за приемането на България в ЕС, припомня авторът и продължава:
Ако зависи от премиера Сергей Станишев, това решение ще остане непроменено. Други членове на правителството като министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров обаче интензивно лобират в чужбина за включването на реакторите.
Вече от години АЕЦ "Козлодуй" е сред най-опасните ядрени централи в Европа. Срещу реакторите, които често дават дефекти, се възправяха не само активни еколози от страната и от чужбина.
Централата, изградена по съветска технология, първоначално имаше шест реактора. Най-старите - от 1970 г., бяха изключени още през 2002 г. под натиска на ЕС.
Двата все още работещи реактора от по-модерен тип навярно ще дават ток до 2010 г."
По-нататък в статията се цитира Румен Овчаров с призивите му към Еврокомисията да се занимае със случая.
С обратната поща дойде и отговорът на енергийния комисар Андрис Пиебалгс, иронично пише "Ханделсблат". Той категорично изключил повторното пускане на двата реактора, но сигнализирал готовност за дискусия по енергоснабдяването на Балканите.
"Факт е, че спирането на III и IV блок в "Козлодуй" ще има значително въздействие върху няколко балкански страни. Албания например, която губи около 40% от своето електроснабдяване, през първите седмици на годината изпадна в най-тежката си енергийна криза, откакто преди 16 години рухна комунистическата диктатура.
Тирана и други градове в страната по няколко часа дневно остават без ток. Македония, Косово и Черна гора също получават 30% по-малко
електроенергия.
За щастие тазгодишната зима на Балканите не е толкова сурова, колкото предишните. Опитът показва, че Гърция ще пострада през лятото, когато енергопотреблението е най-високо заради климатичните инсталации", припомня вестникът и допълва:
"Тези последици от частичното затваряне на "Козлодуй" показват, че международната дискусия, за която настоява Овчаров, на всяка цена трябва да се състои.
В основата й е договорът за създаването на енергийната общност в Югоизточна Европа от октомври 2005 г., който представлява правна рамка на един интегриран енергиен пазар в региона.
Договорът е подписан от всички балкански държави, вкл. и от временното правителство на провинция Косово. За съжаление все още липсват техническите и финансовите компоненти, както и политическата инициатива, чрез които договорът може да заработи."
Авторът на статията отбелязва усилията на Румен Овчаров и други български политици да предизвикат нова международна оценка на спрените реактори.
"Факт е, че през последните години, вкл. и с германска помощ, сигурността на реакторите беше подобрена. Обаче критиката на ЕС е насочена главно срещу строително-техническите слабости на конструкцията.
Освен това повторното включване на двата реактора би било възможно, единствено ако всички държави от ЕС ратифицират съответно променения договор за членство на България.
Самият Овчаров явно не се надява особено, че това ще стане, и е подготвил план Б, според който България трябва да получи по-високо обезщетение за затварянето на реакторите.
Според присъединителния договор са предвидени около 250 млн. евро обезщетение. В брюкселския бюджет за периода 2007-2013 г. тази сума беше увеличена на 550 млн.
Български експерти смятат обаче, че общите загуби от затварянето на всички четири реактора могат да достигнат до 7 млрд. евро. Успоредно с това в България се планира изграждането на втора атомна електроцентрала в Белене.
Конкурсът за нейното изграждане беше спечелен от държавно контролирания руски концерн "Атомстройекспорт" и френско-германския консорциум "Арева", в който с 34% участва "Сименс".
За около 4 млрд. евро в Белене трябва да бъдат изградени два реактора с лека вода, които според плана могат да заработят до шест-седем години. Засега обаче финансирането не е сигурно, след като "Дойчебанк" отказа участие.
На помощ ще се притече руската държавна фирма "Росенергоатом", която поддържа всички руски атомни електроцентрали с повече от 30 реактора.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
