В секи, който стъпи на Южноафриканска земя, бива предупреждаван: "Внимание! Има опасност да се заразите от "болестта", наречена Африка, и никога да не се излекувате!"
Южноафриканците смятат, че родината им е избрана от боговете, и че са я дарили с всички земни блага. Тази легенда се разказва още от бушмените, дружелюбно настроено племе, което населява континента вече 2000 години.
Когато се говори за Южна Африка, най-често използваната дума е изобилие. Наричат хората "the rainbow nation", но всички предпочитат да носят името южноафриканци.
След дълъг полет кацналият на летището в Йоханесбург турист получава и второ предупреждение: да се движи из непознатия град с придружител, а нощем да не се вози в открита кола. Полицаите дори позволяват на шофьорите да не спазват червения светофар в някои от по-опасните квартали.
Причината е, че има доста "улични пирати". Туристите трябва да внимават и за личния си багаж, да не носят пари в брой или скъпи бижута, защото според статистиката на всеки 120 сек се извършва обир.
Но преди да ахнете от ужас, трябва да се уточни, че тази апокалиптична картина се отнася за определени квартали, които се намират в периферията на големите градове. Иначе според успешно пребивавалите там българи центровете са осветени, безопасни и пълни с полиция.
Престъпността там не е повече, отколкото в другите страни. А насилието в предградията и малките градове на Южна Африка се обясняват с високата безработица и бедността.
Не може да се говори за ЮАР, без да се направи аналогия с режима на Апартейда и името на Нелсън Мандела, определено най-известният бивш политически затворник в света. Но времето на "бялото господство" е вече забравено и в момента цялото население участва напълно равноправно в управлението на страната.
И последно, казват, че тази страна е рай за имигрантите. Може би това е причината най-голямата българска колония да е именно там. Според данните на нашето посолство българите на работа в ЮАР са близо 35 хил. души.
ЮАР е в групата на 25-те най-развити страни в света
Едновременно с това страната има най-мощен икономически потенциал сред държавите от африканския континент, като дава около 45% от общата промишлена продукция на Африка и 49% от индустриалното производство. ЮАР има силно развита пазарна икономика, ефективна банкова система и изключително разгърнати комуникации и инфраструктура.
Страната изпитва затруднения още по времето на управлението на правителството на апартейда, когато на Южна Африка са наложени редица международни санкции, а южноафриканските продукти се бойкотират. И днешното южноафриканско демократично правителство е изправено пред доста проблеми.
Основен приоритет в политиката му е привличането на чужди инвестиции чрез провеждането на облекчена данъчна политика и намаляване на митническите тарифи за вносните продукти. Въпреки полаганите усилия чуждестранните инвеститори са предпазливи заради множеството стачки и сравнително високата престъпност.
Наред с това негативно отражение върху бизнесклимата на страната дава и продължаващата емиграция на специалисти, изтичането на капитали от ЮАР, както и променливите цени на минералните ресурси в световен мащаб. Все пак икономиката на страната зависи твърде много от златото, минералите, диамантите, които са и основна експортна стока - 40% от общия износ.
Въоръжените конфликти в Конго и Ангола и нестабилното положение в Зимбабве, в които ЮАР има силни икономически интереси, също влияят на бизнесклимата в страната.
Йоханесбург - "градът на златото"
ЮАР е може би и единствената държава, която неофициално има няколко столици - Претория е административната, Кейптаун - законодателната, Блумфонтен - юридическата, Йоханесбург се смята за финансовия център на страната. Въпреки вечния спор между градовете кой е истинската столица на ЮАР, симпатиите на новото правителство клонят към Йоханесбург.
Градът възниква преди повече от 100 г. като селище на златотърсачи, а днес в него живеят над 1,5 млн. души. Всичко е благодарение на Джордж Харисън (няма нищо общо с прочутия "бийтъл"), австралиец, авантюрист, който открива златна жила в скалите на Трансваал и хиляди търсачи на щастието се стичат към мястото.
В "Града на златото" е приятно да си преуспял: огромни къщи, зад чиято ограда може да се зърне тенискорт или паркирано ферари. Улиците големи и невероятно чисти. Туристите обичат да се наслаждават на отминалите времена от треската за злато, разхождайки се по улиците на Gold Reef City (първообразът на днешен Йоханесбург).
В стария град могат да се видят къщи във викториански стил, китайска пералня, първата стокова борса или да се слезе в старите минни шахти.
Прекрасен изглед от съвременен Йоханесбург се открива от търговския център Карлтън. На 50 етажа са разположени около 200 магазина. Всъщност в града има множество шопинг центрове, с дължина до 5 км, в които можеш да напазаруваш, да отидеш на фризьор и да изгледаш най-новия филм.
За да се прекара един незабравим ден в Йоханесбург, са необходими 330 щ. д., в които се включват нощувка за двама в 3-4-звезден хотел и вечеря. Бизнесмените пък смятат, че градът е един от най-евтините бизнес-точки на света. Само със 161 щ.д. на ден те осъществяват спокойно сделките си (за сравнение в Цюрих, дневните на един бизнесмен са 396 щ.д.).
Претория - официалната столица
Претория става административна столица на страната след обединението на четирите провинции в една държава през 1910 г. Тук се намират повечето правителствени офиси, както и седалището на президента.
В града цари делова атмосфера, а повечето сгради като Сградата на Обединението, където заседава правителството, Съдебната палата, Националната банка, са дело на архитекта сър Херберт Бейкър. Туристите обичат да се разхождат по улиците на Church Square, за да разгледат статуята на Пол Крюгер (първият президент на Южна Африка) или да се насладят на красотата на старата сграда на Сената построена през 1889 г.
Кимбърли и диамантените мини
Датата е 16 юли 1870 г. Фермата на сем. Де Биър се оказва диамантена мина. Новината се разнася бързо. За една година в малкото градче Кимбърли (в Капската провинция) идват 50 хил. души готови на всичко, за да открият щастието.
Но само находчивите успяват да станат богати като Крез. Историята е запомнила имената на Барни Барнато и Сесил Роудс.
Сесил Роудс е роден в Англия през 1853 г. На 16 г. се разболява от туберкулоза и напуска влажната си родина, за да се лекува в Южна Африка при брат си. Но чувайки новината за диамантения бум в Кимбърли, се установява там през 1871 г. и става горд собственик на 3 доходоносни парцела.
Дългогодишен съперник и бъдещ партньор в "ударите" на Роудс е Барни Барнато. Англичанин от еврейски произход, той пристига в Кимбърли през 1873 г., без да притежава нищо. Посредник между миньорите и купувачите на диаманти, натрупва състояние, но мечтата му си остава да бъде собственик на мини, подобно на "врага си" Роудс.
След дълги спорове двамата откриват разумно решение. Създават De Beer Consolidated Mines. Компанията съществува и до днес, но вече е в други ръце - на Хари Опенхаймер, наследник на Ърнест Опенхаймер, създал през 1917 г. Anglo-American Group, която също участва в разпределянето на "диамантените" блага в Кимбърли.
Днес компанията Де Биърс контролира 50% от световното производство на диаманти и 80% от продажбите. Купувачите на ценната стока са около 160. Наричат ги "привилегировани клиенти", но никой не знае имената им.
Събират се по няколко пъти в годината в Лондон, Люцерн или Кимбърли. Получават диамантите в бели пакетчета и винаги плащат в брой. Отнасят малките богатства за обработка в Бомбай, Ню Йорк или Израел.
В мините на Кимбърли е открит и прословутият диамант Swartboy - Звездата на Африка. Той е 83 карата и е продаден за 552 хил. щ.д. през 1974 г. и оттогава никой не знае нищо за него.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!