Счетоводители по ръба на затвора

Н ай-скучната работа на света. Така мислят мнозина за счетоводителя - онази безинтересна личност, която води сметки, подава разнообразни декларации на приветливи държавни служителки, изготвя отчети и т.н.

Спорно е дали тази представа е вярна. Но може да се очаква, че счетоводителите ще живеят по-вълнуващо след 12 октомври.

Тогава влизат в сила поправките в Наказателния кодекс (НК) за данъчните престъпления. Наказанията стават по-тежки и се разширява кръгът от форми, чрез които такива се извършват.

Един от новите текстове навежда на мисълта, че счетоводител, управител или друго длъжностно лице може да попадне в затвора за осем години и да се раздели с цялото си имущество, понеже не е издал фактура, а това е довело до избягване на данъци в особено големи размери, и обвинителите са доказали, че го е направил съзнателно.

Прокурори коментират, че детайлизираните норми в НК обхващат най-типичните форми от практиката и ще улеснят доказването на данъчни престъпления. Например укриването или унищожаването на счетоводни документи.

"В много случаи документи се укриват, а без тях е трудно да се докаже каквото и да било", казва прокурор от Софийската окръжна прокуратура, пожелал да не бъде назоваван по име.

Укриването на данъчни задължения по ДДС и т.нар. източване на ДДС ощетяват държавата със 700 - 900 млн. лв. годишно по оценки на Националната агенция по приходите (НАП).

Престъпление или не

Това, което хвърля в ужас данъчни консултанти и счетоводители, е възможността под ударите на закона да попаднат счетоводни грешки и пропуски, а дори и нормални операции по преобразуване (новият чл. 255а).

Според експерти от НАП 255а обхваща само преобразувания, прехвърляния и сделки със свързани лица, целящи да попречат на данъчната администрация да установи задължения, които вече са възникнали или в резултат на които дружеството остава без активи, които да покрият данъчните задължения. Не се обхващат действията по нормално данъчно планиране, уверяват от НАП.

Не на това мнение е адвокат Ина Лулчева. Според нея, както е написан, този текст обхваща преобразувания и сделки, които са част от нормалната търговска практика.

"Криминализират се нормални действия, уредени в Търговския закон, когато постигат незабранен от законите резултат - намаляване или неплащане на данъчни задължения", казва Лулчева.

Според чл.256 е възможно да се търси отговорност за приспадане на данъчен кредит, когато несъзнателно е използвана фалшива фактура, издадена от доставчик.

От НАП и прокуратурата съветват фирмите да проверяват дали доставчиците им са регистрирани по ДДС, преди да приспадат данъчен кредит. Особено притеснителна според някои е точка 5 от чл.255, ал. 1 - водене на счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство.

"Това означава, че ако интерпретирам погрешно един международен счетоводен стандарт, може да ми се търси наказателна отговорност", казва Стефан Ненов, партньор в "Мур Стивънс Булмар финансов одит".

При честите промени в данъчните закони и липсата на последователност в тълкуването им в счетоводството не може да няма грешки. Дали избегнатите данъци се квалифицират като "особено големи размери" би трябвало да е в зависимост от големината на фирмата.

При някои компании средният размер на една фактура е 3 млн. лв., смята Николай Нешев, финансов директор на "Кумерио мед".

Все пак добра новина

Обвинението трябва да докаже, че грешката е направена умишлено, че длъжностно лице е приспаднало данъчен кредит със съзнанието, че използва фалшива фактура, и т.н.

От НАП казват, че не е в тяхната компетенция да установяват дали едно деяние е умишлено и ще уведомяват прокуратурата за всички случаи, при които е налице обстоятелство по новите разпоредби на НК.

"Възможно е прокуратурата да се задръсти с преписки, по които няма да може да се установи наличие на умисъл", казва адвокат Галя Петрова от консултантската кантора "Интертакс".

"Не виждам как ще се докаже умисъл, когато счетоводителят е сбъркал, но е достатъчно срещу човек да започнат да се водят дела, за да се съсипе репутацията му", отбелязва Стефан Ненов.

Специалисти по наказателно право прогнозират сериозни трудности при доказването на много от престъпленията по новите текстове, които са написани лошо.

Наказателна отговорност се предвижда за този, който избегне установяването или плащането на данъци. А това често е търговско дружество, а не физическо лице. В наказателното право отговорността винаги е лична, аргументират се юристите.

Засега опасността счетоводител да влезе в затвора за неволна грешка изглежда преувеличена. Но остава опасението, че може да го сполетят нежелани срещи с прокуратурата.

Наказания

До 5 години затвор и глоба до 2 хил. лв. за когото избегне данъци в големи размери (3 хил. лв.) като:
1. не подаде декларация
2. подаде декларация с невярно съдържание
3. не издаде фактура или друг счетоводен документ
4. унищожи, укрие или не съхрани счетоводни документи или регистри
5. осъществява счетоводство в нарушение на счетоводното законодателство
6. състави или използва документ с невярно съдържание или фалшив документ
7. приспадне неследващ се данъчен кредит.

От 3 до 8 години затвор и конфискация на част или цялото имущество, ако данъците са в особено големи размери (12 хил. лв.).

От 1 до 6 години затвор и 10 хил. лв. глоба за когото избегне данъци чрез:
1. преобразуване на търговско дружество
2. сделка с търговско предприятие
3. сделка със свързани лица по смисъла на ДОПК.

От 3 до 8 години затвор и конфискация на част или цялото имущество, ако данъците са в особено големи размери.

-----------------------------

Янаки Стоилов, председател на правната комисия в парламента:

Коректните търговци да нe се притесняват

Защо се налага криминализиране на деяния, които и сега се регулират от данъчните закони?

- Защото за избягване на данъци в големи размери се предвижда и наказателна отговорност. Това не намалява необходимостта данъчната администрация да бъде по-настойчива, а не в някои случаи едва ли не да толерира със свои оценки подобни сделки. Ние снабдяваме данъчните органи с още едно средство за провеждане на политика, която да промени утвърдената практика на липса на достатъчно категоричност.

Защо беше приета толкова обширна формулировка на чл. 255а за преобразуванията, сделките с търговски предприятия и между свързани лица?

- Смятам, че окончателният вариант е по-конкретен, защото разширява формите, с които може да се осъществи избягването на данъчни задължения. Във всички случаи става дума за умишлени престъпления. Тоест при всички тези преобразувания трябва да се докаже умисъл - че тази форма е използвана именно за да се ощети бюджетът. Смятам, че текстът се доближава до подобни ограничения в други европейски страни. Нашето законодателство трябва да се приспособява към усложнените форми на икономически отношения.

Могат ли под ударите на НК да попаднат случаи, които са нормална търговска практика?

- Става дума само за случаи, когато задълженията са възникнали преди преобразуването, а с него се цели прехвърляне на данъчни задължения. Такива практики съществуват, но те формално не са могли да бъдат санкционирани. Когато активите на едно дружество бъдат прехвърлени в друго, дружеството длъжник няма с какво да удовлетвори своите кредитори. Твърде много паразитни структури се създават за ДДС измами и други злоупотреби с данъчни и осигурителни задължения. За субектите, които осъществяват нормална търговска дейност, няма място за притеснение, защото няма за какво да бъдат санкционирани.