Жизненият стандарт на политиците

И талианската политическа класа повече от всякога е обвинявана, че черпи безочливо облаги, докато ефективността и е доста посредствена.

Двама журналисти написаха книга, озаглавена "Кастата". Тя разказва в детайли за този мини свят на политиците, определени като недосегаеми.

Месец след излизането си книгата има огромен успех. В нея има множество разкрития. Като например това, че президентският дворец има четири пъти по-големи разходи в сравнение с Бъкингамския дворец.

Двамата автори се казват Джан Антонио Стела и Серджо Рицо. От дълги години те работят в "Кориере дела сера", един от най-големите вестници в Италия.

Още един пример от тяхната книга- италиански евродепутати получават

150 хил. евро базова годишна заплата, без да се броят бонусите

Така италианските членове на ЕП се оказва, че са най-добре платените - доста повече от френските или германските им колеги, взети заедно.

Италианските народни представители пък се сдобиват с пенсия, която става право само след два часа и половина служба. Регионалните съветници се ползват със същия статут.

Серджо Романо е политолог и историк. Според него това е книга за патологията на италианската политическа система, по-скоро патологията на италианската политика.

"За съжаление е факт, че италианската политическа класа е най-добре платената. Чудно ми е обаче защо италианските граждани не са го забелязали по-рано. Все пак те реагират остро, най-вече понеже книгата дойде в момент, когато Италия не вярва в своите политици" , коментира Романо.

И още един пример. Повечето от парламентарните сътрудници дори не са официално назначени. Серджо Рицо казва, че почти всички работят "на черно". Но това е вследствие на действащите правила.

Ако на всеки един депутат се предоставят повече от четири хил. евро на месец за покриване на разходите му, без обаче да е нужно да се отчита, нищо не спира подобен род практики.

И така сътрудникът получава 400 вместо 4000.

Двамата автори на книгата посочват като причини за тази ситуация децентрализацията, от една страна, и нестабилността на политиката, от друга.

Книгата успя да притесни някои политици. Сред тях и бе и външният министър Масимо д'Алема.

В същото време истинска пропаст дели Италия от Швеция. Шведските политици са строго следени от Сметната палата.

Депутати и министри в страната са обект на пълна прозрачност по отношение на своите приходи и разходи.

Един пример - шведските парламентаристи нямат лични служебни автомобили, а си поделят автопарка на парламента.

Министри и депутати имат право на такси от дома им до парламента

и обратно, но за това трябва да представят бележки.

Преди време депутат бе принуден да подаде оставка, след като бе доказано, че използвал такси за лични нужди със служебни пари.

Шведските политици до такава степен искат да са близо до народа, че малцина сред тях ползват лична охрана.

Заплатите са една от най-горещите теми в България. За разлика от обикновените граждани българските политици нямат проблеми с актуализация на заплатите си.

По закон тяхното възнаграждение се актуализира на всеки три месеца, а базовата им заплата е равна на три средни заплати в обществения сектор.

Основното месечно възнаграждение на депутатите възлиза на около 980 лв. За тази заплата един добър професионалист може да работи в някоя просперираща фирма.

Следователно

не заплатата оправдава желанието да бъдеш във властта

Участието в политиката в България има своебразен генезис на забогатяване - политическа дейност и бизнес често вървят заедно.

Още повече че законът забранява на медиите да дават гласност на законно или незаконно забогатяване, ако няма писмено съгласие на съответния политик.

Докато са в политиката политиците продължават да получават дивиденти както от търговски дружества, на които са собственици или притежават акции, така и от управление в бордовете на държавни фирми.

В действителност няма система за контрол на доходите на политиците и дали те съответстват на поддържания от тях жизнен стандарт.

Не са за пренебрегване и привилегиите. Най-голямата е имунитетът по време на мандата.

Един обикновен гражданин в България, който кара с превишена скорост, е обект на санкции, но депутатът със своята депутатска карта например, е неприкосновен.

Освен това политиците могат да разполагат със служебните си автомобили. Дори семействата на депутатите се ползват от привилегиите, както е с дипломатическите паспорти.

Според Яне Янев от движението "Ред, законност и справедливост" народните представители биха могли да спестят 1,32 млн. лева за 23 дни, ако се откажат от привилегиите си.

Ако в кампанията се включат и останалите политици, то тогава българската хазна ще бъде пощадена с 10 млн. лв.

Сякаш живеем в две Българии - една на хората и една на политиците,

призна преди време премиерът Станишев.

Тогава не е чудно, че хората не вярват на управляващите ги политици и го доказват по време на избори с ниска избирателна активност и наказателен вот.