Проектът на "новия доктор Франкенщайн", както бе наречен италианският учен, включва 200 семейни двойки. Целта на експеримента е да даде шанс на бездетни родители да имат свое поколение. Екипът на Антинори и на американския лекар Панайотис Завос включва 20 медицински специалисти от цял свят.
Процесът, който използват учените, е същият както при овцата Доли. Използва се генетичен материал от съпруга, който се инжектира в лишена от генна информация яйцеклетка на майката. След успешната манипулация към новата яйцеклетка се прибавя "спусък", който да я накара да започне да се дели като нормален ембрион. Изменената яйцеклетка се имплантира в утробата на жената по метода, използван във всички ин витро клиники. Детето, което би се родило, ако опитът е успешен, би било пълно копие на бащата.
Както се очакваше, идеята на Антинори срещна яростна съпротива от страна на различните религиозни организации. Освен Ватикана, който заклейми експеримента, срещу опитите се обявиха и част от учените специалисти в областа на клонирането на животни. Сред посочените от тях мотиви бяха ниският процент на оцелелите ембриони и големият брой на клонингите, които впоследствие са развили различни дефекти.
След доклада на двамата учени редица държави забраниха клонирането на хора. Тогава бе обявено, че ако се наложи, екпериментът ще бъде извършен на кораб в международни води. Един от първите, които предложиха помощта си на учените, бе либийският ръководител Муамар Кадафи, който им обеща цяло крило в болницата в Триполи, както и да поеме разходите по пътя и транспорта на техниката. Впоследствие обаче бе решено експериментът да се извърши в Обединените арабски емирства.
