Историята на "Кремиковци"- дежа вю за управници и металурзи

Из "КРЕМИКОВЦИ"
от Ангел Тодоров*

...Ти трепти, звездице червена,
над Кремиковци, тук, над скелите!
Че са тръгнали с вдъхновение
и събраха се тук най-смелите -
и момци, и девойки от българско,
и съветски изкусни майстори
и изграждат те нашето бъдеще,
дето с хубост блести първомайска!
Клетва давам за вярност, за дружба, за обич дълбока
вам, заводи кремиковски, мини кремиковски, вам!
И на съне аз виждам огромен и огнен потока
на желязото, преди секунда родено едвам.

* Авторът на поемата е бивш председател на съюза на преводачите и зам. председател на съюза на писателите. Бил е народен представител, герой е на социалистическия труд

Проблемите около металургичния комбинат "Кремиковци" едва ли ще се разрешат в близките дни, а може би и седмици. В познатия сюжет с неизплатените заплати на металурзите допълнителна екзотика внасят индийският собственик Прамод Митал, украински милиардери и вечният Александър Томов.

Дали трябва да се затвори предприятието, или да бъде продадено и да продължи работа, тъй като с него са свързани още много фирми и хлябът на много семейства зависи от оцеляването му, е сложен въпрос, който няма еднозначен отговор.

За да намерят обяснение някои от проблемите обаче, трябва да се проследи историята на комбината.

 

Комбинатът поглъща пари от бюджета като бездънен кладенец

 

Изграждането на металургичния комбинат "Кремиковци" започва в края на 1960 г. в отговор на стремежа на българския комунистическия елит да извърши промишлена революция в страната и да преобърне аграрната насоченост на икономиката.

Решено е да се изгради до находището край с. Кремиковци, на 19 км от столицата. Съдържанието на желязосъдържащи суровини в местната руда е около 30-37%. Находището съдържа 250 млн. тона желязна руда, а построеният рудник е с възможности за добив на 10-15 млн. тона годишно.

Комбинатът е построен по съветски проект и е открит през 1963 г. лично от Тодор Живков.

Оказва се обаче, че кремиковската желязна руда е неподходяща за производството на качествен метал, сложна е за обработка и е богата на отровни примеси. Поради тази причина предприятието започва да работи главно с вносна руда от бившия Съветски съюз.

Комбинатът произвежда, изнася и дава хляб на 35 000 души, които идват от цялата страна, за да работят в смятания за гордостта на българската металургична индустрия "Кремиковци". Строят се нови жилища за хилядите работници, рисува се бляскаво розово бъдеще, но реалността е доста по- мрачна. Още от 1960 г. металургичният завод работи непрекъснато на загуба.

Година преди демократичните промени гордостта на черната ни металургия "Кремиковци" е произвел 1,584 млн. тона стомана. Състоянието на предприятието обаче съвсем не е цветущо. Подобно на повечето гиганти на социалистическа България, то има нужда от инвестиции и модернизация.

След 1989 г. реално комбинатът е на командно дишане. От една страна, той трупа дългове към държавата и доставчиците, от друга ? държавата налива пари в него. Управляващите обаче не се осмеляват да ликвидират неефективните мощности.

Причините са прости. Дружеството е структуроопределящо за страната. Една четвърт от товарите на Български държавни железници (БДЖ) се падат на комбината, а и "Кремиковци" е основен клиент на пристанището в Бургас, то прави около 50% от оборота на порта. Освен това в него работят около 15 хил. души и никой не иска социални размирици в близост до София.

 

Завод за 1 долар

 

По време на управлението на СДС проблемите продължават да се задълбочават. Част от външните пазари на комбината са загубени, а безстопанствеността достига драстични размери. На входа и на изхода стоят фирми, близки до управляващите, които изцеждат комбината безмилостно. Изчезват ценни материали, краде се метал.

Така постепенно дружеството влиза в черния списък на губещите предприятия и по настояване на Международния валутен фонд (МВФ) трябва да бъде ликвидирано на 1 юли 1999 г., ако не се приватизира. В този черен списък освен "Кремиковци" са и авиокомпания "Балкан", ДЗУ", ГОРУБСО, част от военните заводи, които също са източени и доведени до пълен крах и безпорядък заради безхаберието на държавата.

По това време работещите в металургичния комбинат живеят с една единствена надежда. Тя е заводът да бъде купен от сериозен инвеститор, който да изправи предприятието на крака. Поради лошото състояние на комбината и натрупаните огромни дългове от 640 млн. деноминирани лева заинтересуваните да участват в приватизационната процедура са малко.

Инвестиционен интерес проявяват три фирми - турската "Ердемир", регистрираната в Швейцария италианска компания "Дюферко" и българската "Дару металс".

На 14 юни 1999 г. в "наддаването" печели българската фирма, управлявана от Валентин Захариев, която купува 71% от акциите на "Кремиковци" срещу символичния 1 долар и ангажимент за погасяване на задълженията на дружеството. По-късно фирмата е преименувана на "Финметалс холдинг".

Държавата запазва малко над 25% от собствеността в завода, а 3% са притежание на дребни акционери.

Според приватизационния договор пет години след сключването на сделката - до юни 2004 г., новият собственик няма право да продава акциите си. В замяна на символичния 1 долар, купувачът се ангажира да инвестира в предприятието 300 млн. долара от 2000 г. до 2005 г.

През същата година държавата опрощава задължения на комбината в размер на 201 млн. лв., като по-късно с решение на Министерски съвет са отпуснати още 183 млн. лв. за погасяване на дълговете към "Булгаргаз" и НЕК. Този жест от страна на управниците позволява на новия собственик през първите години от сделката да покрие задълженията си към външни доставчици и партньори.

Подписан е дългосрочен договор за доставка на металургична продукция с италианската "Марчегалия". В един момент се получава така, че държавата субсидира предприятие с преобладаващо частен капитал.

Създадената пред обществото легенда, че новият собственик ще си плаща добросъвестно дълговете, рухва още със самата приватизация. Фирмата не погасява в срок борчовете си към "Булгаргаз", НЕК и НОИ, трупа още дългове към митниците и Агенцията за държавни вземания. Общият им размер към края на 2001 г. е 837 млн. лв.

Според данни на Агенцията за следприватизационен контрол обаче вместо договорените 300 млн. лв. вложения, "Финметълс" влага едва 50 млн. долара до 2005 г.

Изострят се социалните проблеми на работещите в комбината. Не се плащат социални осигуровки, нито обезщетения при съкращения, хората получават заплатите си с по 2-3 месеца закъснение.

През 2002 г. темата за източването на комбината отново е на дневен ред. Според тогавашния вицепремиер от кабинета Сакскобургготски - Николай Василев, "Кремиковци" продава стоката си на ниски цени на офшорни компании, които не й плащат за получените суровини.

След това компаниите препродавали металите на по-висока цена, а разликата постъпвала в джобовете на ръководството на металургичния комбинат. По случая се създава временна парламентарна комисия, но акцията се стопира от икономическото министерство. Според ведомството това само ще дестабилизира "Кремиковци", а държавата определено няма нужда от това.

Скандалите стихват до януари 2004 г., когато в комбината загиват трима души след изтичане на доменен газ и внезапно редица служби се сещат да извършват проверки на условията на труд в завода. Съвсем естествено въникват въпроси за инвестициите не само в здравословни и безопасни условия на труд, а и в технологиите, които ги осигуряват.

Създадена е парламентарна комисия, която да разследва условията на труд в комбината с председател Рамадан Аталай, който от 1986 г. до 1991 г. е отговарял за безопасността в "Кремиковци". За този период там са станали над 2000 трудови злополуки, при които са загинали общо 44 души.

От 1992 г. до 1995 г. пак той е директор внос под името Ради Михайлов. Според тогавашния шеф на завода Валентин Захариев, вместо да се разследват условията на труд, бившите шефове замитали следите си от източването на "Кремиковци".

От доклада, който изготвя временната комисия, става ясно, че към март 2004 г. дълговете на комбината са 284,7 млн. лв. Най-големи са неиздължените плащания на дружеството към НЕК. Предприятието продължава да има задължения и към Агенцията за държавни вземания, "Булгаргаз", БДЖ и НОИ.

За да се избегне процедурата за обявяване в несъстоятелност на дружеството, част от тези дългове са разсрочени. Подписани са погасителни договори с "Булгаргаз" и НЕК за срок от десет години.

От скандалната приватизация на комбината през 1999 г. досега темата за евентуален нов инвеститор периодично се подновява. Според приватизационния договор "Финметълс" няма право да продава акциите си в комбината до пет години след сключването на сделката за завода.

През 2004 г. тази забрана изтича и управленския екип на предприятието все по-често прави изявления за възможна нова продажба на "Кремиковци".

Шефът "Финметълс" Валентин Захариев води усилени преговори за продажбата на комбината с четири чужди компании. Между тях са италианската "Марчегалия", с която заводът имаше взимане-даване в миналото, фирма от САЩ и индийската компания, регистрирана в Англия ? "Испат", преименувана по-късно "Митал стийл".

Последната влиза в челната тройка в бранша с производството си на близо 50 млн. тона стомана годишно. За сравнение българското предприятие произвежда годишно около 1,2 млн. тона.

Едрият индийски инвеститор не остава незабелязан и именно към него се насочват надеждите, че е намерен спасител, който ще накара глинените крака на завода да стъпят здраво на земята.

През април 2004 г. Софийски градски съд налага запор върху акциите на "Финметълс". Причината за решението на магистратите е искът на Агенцията за следприватизационен контрол към собственика на "Кремиковци" за 23 млн. долара неустойки и лихви за това, че Захариев не изпълнява инвестиционната програма на дружеството за 2001 г.

Според приватизационния договор той трябва да инвестира в предприятието 300 млн. долара за периода 2000 ? 2005 г., а такива вложения реално липсват.

Това прави невъзможно за Захариев да продаде на индийския бизнесмен акциите си в "Кремиковци". Затова се налага "Испат" да купи българската "Финметълс", която държи 71% от акциите на завода.

През август 2005 г. "Финметълс" официално става собственост на "Глобал стийл холдинг лимитед" (GSHL), холдинговата компания на "Испат". Продажбата на "Кремиковци" на индийския гигант е удар в десетката за досегашния й собственик Валентин Захариев, който придоби предприятието за смешната сума от 1 долар.

В медийното пространство се носят слухове, че цената, която Митал плаща на Захариев за придобиването на "Финметълс" и оттам на "Кремиковци" е 300 млн. долара. Захариев оставя комбината с неизпълнена инвестиционна програма и неустойки за 56,8 млн. долара.

Новите индийски собственици обаче, обещават бляскаво бъдеще на комбината, увеличение на производството, заплати, изплащани на време, допълнителни възнаграждения, както и връщането на дълговете на предприятието.

През май 2006 г. металургичният гигант превежда в бюджета 112, 8 млн. лв. С парите се покриват натрупаните задължения към Агенцията за държавни вземания и към НОИ за данъци и пенсии. По-късно подписва догово с "Булгаргаз" и НЕК за разсрочено плащане на задълженията за 10 години.

Индийският собственик на комбината Прамод Митал обявява мащабна инвестиционна програма за следващите пет години, като се предвижда до 2011 г. сумата да набъбне до 300 млн. евро.

В крайна сметка НЕК и "Булгаргаз" продължават да чакат поетапно парите си от "Кремиковци" с надеждата, че няма да се появят нови дългове или още идеи за отсрочка.

При положение, че металургичният комбинат дава работа на 7000 души на няколко километра от София, разбираемо е защо предложенията на гиганта са трудни за отказване, поне докато държавата е собственик на кредиторите "Булгаргаз" и НЕК.

Според отчетите на дружеството за 2006 г., публикувани на Българската фондова борса - София "Кремиковци" реализира загуба от 266 млн. лв. Това е с 32% над загубата за предходната година. Според отчета това се дължи на увеличените финансови разходи на фирмата.

В същото време нетните приходи от продажба се увеличават с над 9% до 915 млн. лв., показват данните на отчета. От документа става ясно още, че заводът реализира постъпления от клиенти на стойност над 19 млн. лв., а не е извършвало плащания към доставчици.

Започва нов етап от драматичното развитие на комбината, който се явява поредното дежа вю както за управниците, така и за металурзите от комбината.

Неизплатените заплати и пари за храна и дрехи изпращат работниците на протести. Отново тръгват слухове за вероятни чуждестранни купувачи, като най-споменавано е името на украинския бизнесмен Константин Жеваго.

В края на миналия месец икономическият министър Петър Димитров заедно със собственика Митал обявиха, че се водят преговори за препродаването на "Кремиковци", като официални разговори се водят само с Жеваго. Интерес проявяват още една украинска компания "Мет инвест", американската "Ю Ес Стийл" и двама руски бизнесмени.

Изненадващо за всички обаче в началото на февруари Митал се отдръпва и заявява, че продажба няма да има и тиражираната информация за водени преговори е невярна. Преведени по сметката на комбината са 20 млн. евро, както и декемврийските заплати на работниците, които спират протестите.

Съдбата на "Кремиковци" все още остава под въпрос, тъй като индийският бизнесмен има намерение да наеме две чуждестранни компании. Едната ще направи финансов анализ на състоянието на предприятието, а другата ще го съветва по въпроса за вероятна продажба до половин година.

Така че продажба най-вероятно ще има, но кой ще е новият собственик ще е ясно до 6 месеца. Дотогава металурзите могат да се надяват, че плащанията няма да бъдат спрени, а държавата ? че Митал ще си изплати задълженията.

 

Неизпълнените екологични обещания

 

"Кремиковци" се превръща в един от най-големите замърсители на София. Освен че замърсява околната среда, то трупа дългове за екология, които държавата така и не събира. Според договора за приватизацията на "Кремиковци" от 1999 г. за периода 2000 ? 2004 г. собственикът на завода "Финметълс" трябва да даде за екология малко над 90 млн. лв., като тези пари ще му бъдат признати като инвестиции.

Оказва се обаче, че до ноември 2003 г. от тази сума са вложени едва 13 млн. лв.

Същият проблем остава да виси и при новия собственик на предприятието ? Прамод Митал. Той щедро обещава чисто небе над София, тъй като отровите, които бълва комбинатът все по-остро се набиват в очите както на екологичните организации, така и на Брюксел.

Към август 2007 г. "Кремиковци" дължи над 5 млн. лв. на подчиненото на екоминистерството Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда. Парите са натрупани от 2000 г. и представляват невърнати от комбината безлихвени екологични кредити.

11 екоорганизации се обединиха около искането "Кремиковци" да бъде затворен. Според природозащитниците замърсяването на въздуха над София е много над допустимите норми. Замерванията показват изключително високо съдържание на метали, като например концентрацията на олово и арсен е до 3,5 пъти над пределно допустимата.

Всички вредни емисии се отлагат във водите и почвите и така се усвояват от плодовете и зеленчуците, както и от селскостопанските животни, категорични са екоорганизациите.

Основание за искането комбинатът да бъде затворен е и липсата на комплексно екологично разрешително ? документ, задължителен за всяко предприятие от този бранш, както и закъсненията в изпълнението на плана за жизнеспособност.

Изпълнението на този план се контролира на всеки 6 месеца от Европейската комисия (ЕК). Резултатите от мониторинга към лятото на 2007 г. са повече от плачевни. Според европейските експерти има сериозно изоставане повсички показатели с изключение на един ? производството. То расте с пълна сила и въпреки високите цени на стоманата, българският завод търпи големи загуби.

На фона на тези реалности изходите са два - собственикъ на комбината Прамод Митал да налее в него свежи пари и да го изправи на крака или да го продаде.

novinar.bg