'Аусбанк': Пречеха на Симеон не само с легални методи

"Оо озицията се опита да възпрепятства Симеон да участва в изборите с всички легални средства, а и с някои, които граничеха с нелегални. След това го обяви за безполезен и лекомислен аристократ, който иска да предаде страната на Русия и че му липсват проекти и политически апарат. Но Симеон превзе урните." Така испанското списание "Аусбанк" въвежда интервюто с българския премиер, отпечатано в юлския брой. Разговорът на журналиста Анхел гарсия със Симеон Сакскобургготски е бил проведен в края на май и съвпаднал с посещението на папа Йоан Павел Втори и срещата на НАТО, обяснява изданието.

Темите на интервюто са работният ден на министър-председателя, концепцията му за 800-те дни, инфлацията, безработицата, сравнението между днешна България и някогашна Испания и търговските отношения между двете държави в момента, чуждите инвестиции и приватизацията, енергетиката и приятелството си с испанското кралско семейство.
Ето някои фрагменти от интервюто (пълният текст е поместен в Government.bg):

- Вие сте, предполагам, пред едно от най-големите предизвикателства в живота си?
- Да, и в един малко закъснял момент, почти на възраст да се пенсионирам, но в края на краищата, аз казвам, че Бог винаги знае защо и кога се случват нещата. Не трябва да си задаваме въпроси, а да приемаме нещата и да работим с постоянство. И го казвам не за друго, сигурно има хора, които работят толкова, дори повече от мен, но аз ставам в 5,45 часа и си лягам в полунощ. Обикновено си нося за вкъщи по две папки, когато приключа работа в 8,30 часа вечерта.
(...)
- Нека очертаем в общи линии една икономическа карта на съвременна България и на най-спешните й потребности.
- За мен безработицата и все още ниският доход на глава от населението - 1500 долара, са голямо притеснение. Движим се в едни положителни макропараметри. Имаме и стабилност на паричната единица, което е за завиждане в сравнение с много други страни. Имаме и МВФ, който ни наблюдава, и то много отблизо, и ни позволява само 0,8% дефицит - това е едно ограничение, което затруднява реализацията на социалната политика. Така че трябва да бъдем изобретателни и най-вече да приемем действителността. Стабилността на паричната единица привлича инвеститорите, но не можем да си позволим да се зарадваме прекомерно.
Трябва да направим промени в правната система, в данъците, да сложим ред в митниците... и с това да привлечем инвестиции. Имаме нужда от свежи пари, защото след колосалното безредие, последвало падането на комунистическия режим, са нанесени брутални икономически щети, защото никой не е знаел как да премине от централизирана съветска икономика към отворен и свободен пазар. Но трябва да сме реалисти, да въведем ред, да работим, да не политизираме прекалено нещата, както и да не отприщваме лова на вещици. Трябва да вървим със закона в ръка.
(...)
- Говори се за безработицата, като за един от големите проблеми на страната ви, безработица, която според моите данни достига до 17% от населението. Така ли е?
- Повече. Мисля, че сме близо до 18%, което, разбира се, е нещо страшно. Всичко това произлиза, а е и напълно естествено да е така, от една изкуствена ситуация, защото 50 години официално е имало само 15 000 безработни. Това е, което да кажем, режимът е можел да си позволи, защото Ленин или който и да е, бил казал, че всеки има право на работно място. Какво се е получавало? Били са създадени купища напълно фиктивни работни места. При идването на пазарната икономика изведнъж се появиха 500 или 600 хиляди безработни. Психологически това е огромен шок, хората не могат да възприемат такава голяма цифра безработни.

- Намирате ли сходство между сегашна България и Испания от миналото, което вие сте преживели?
- Не могат да се правят сравнения. Имах щастието да живея 50 години в Испания. Когато пристигнах, видях една страна, която е много различна от това, което е днес. За 25 години промените са колосални. България е по-малка страна, с много интелигентни хора, динамични и инициативни като испанците, и с огромните възможности нещата да се подобрят. Ще добавя нещо важно: първо, сегашните комуникации са свръхбързи и улесняват много нещата, докато преди 40 години в Испания нямаше такива. Второ, самият факт, че сме по-малка страна и че има множество предприсъединителни фондове на ЕС - можем да ги приложим по един положителен начин.
(...)
- Какви стимули предлагате на чуждестранните инвеститори?
- Вижте, прозрачността е първото. Да изчистим петното, че има корупция, е другото нещо, защото по тази тема обвиненията са безчет и ние се стараем да нормализираме всичко това. Правосъдието е област, която трябва да преобразим, за да бъдем по-привлекателни за инвеститорите.

- Напоследък бе предизвикана политическа буря от решението, което сте взели - една частна и чужда компания да контролира митниците, обичайно място за корупция. Беше ли полезно това ваше решение?
- Епицентърът на бурята е точно в онези, които ги заболя от мерките, защото имаха своите мрежи, системи и корупция. Тук не се действа на дребно, всичко е добре премислено и се увеличават приходите от митниците по един невероятен начин. През последните два месеца е намалял с 30% броят на камионите ТИР, които се предполагаше че преминават през България, което означава, че тези камиони в действителност никога не са преминавали. Сега, след като знаят, че има контрол, с помощта на гърците и турците, с компютризацията, изведнъж няма такъв голям интерес от наземен транспорт.

- Един от най-интересните дебати в Европа е за бъдещите източници на енергия. Как вижда вашето правителство производството на енергия в бъдеще?
- Отново искам да спомена, че съм благоразумен човек и не ми харесва да изстрелвам големи фрази във въздуха. Това, което трябва да направим, е да осигурим нашето производство на електрическа енергия, трябва да затворим два стари атомни реактора и трябва да потърсим алтернативни източници, които за момента са ни скъпи. Вятърната енергия ни излиза по 18 стотинки за киловат. Слънчевата - някъде там. Тази, която се получава с въглища, петрол и полезни изкопаеми, излиза по седем. В замяна на това ядрената енергия ни излиза по три, три и нещо, според това как работят реакторите. В действителност е много трудно да се говори за големи промени или за алтернативна енергия, когато съществуват такива цифри.
(...) При посещението си в нашата централа останах възхитен от мащабите, от перфекционизма и мерките за сигурност, които съществуват. За времето от година и три месеца са я посетили не по-малко от 19 международни комисии, за да видят как функционира и да се убедят, че всичко е добре, което показва, че съществува интерес и в същото време - че тя действа.
(...)
- Kакво бихте казали, как ще спечелите доверието на испанските инвеститори? - Бих ги поканил просто да ни посетят, преди да са ги изпреварили останалите предприемачи, да не се окаже, че е станало прекалено късно. Ще се радвам да дойдат, с благодарността, която изпитвам към Испания и поради това, че знам за многото сходства. И наистина може да е малко нескромно от моя страна, но имам много приятели и много хора ме познават в Испания. Може би могат да се доверят на Симеон.

- Следвате ли примера на испанския преход, който вие сте изживели отблизо, за да разберете сегашното състояние на страната ви и накъде се насочвате?
- За това са ме питали и други, най-вече сънародниците ми, които виждаха някакъв аналог. "Щом крал Хуан Карлос е успял, и Вие можете да го постигнете", ми казваха, очевидно под формата на комплимент. Трябва да бъдем реалисти. Тук излизаме от една 50-годишна тоталитарна система с много ниски приходи и без никой да е споменавал какво ще дойде след комунистическия режим. В Испания, независимо дали се харесва или не на някои хора, се знаеше, че ще дойде коронованата демокрация, която съществува днес. В този смисъл това, което е проработило в една страна, няма защо автоматично да се задейства и в друга. Това, което прилагаме, така както се направи и в Испания, е идеята да обърнем една страница, заради доброто на всички. Да помним, но най-вече да гледаме напред, да видим положителното, което се съдържа във всяко нещо. В този смисъл, събитието без прецедент - да приема да оглавя правителството на една република, чувствам се изключително горд, че съм министър-председател на Република България, - даде на обществото ни бърз и по-широк мироглед, безпогрешен знак за етническа и политическа толерантност и помирение.
(...)
- Едно и също ли е да управляваш едно предприятие и една страна?
- Не. Други са измеренията. Може би трябва да се гледа като на предприятие, но е нещо с много повече страни и тънкости.

- Казвам го, защото някои от Вашите министри идват от частния сектор...
- Да, но вижте, те идват от частния сектор, както много хора в други администрации, едното не изключва другото. Малко се преувеличава - тези министри са млади, в кавички чужденци и тем подобни, защото те са много компетентни хора. Не е грях да си млад, това са хора, които са били навън, но чиито сърца и манталитет са тук. Това, което са направили, е да научат много неща навън и така виждат страната си през друга призма.