Първанов пред '24 часа': Вече правя на въпрос назначаването на посланици

- Г-н президент, "24 часа" ви призова за рефер в спора между изпълнителната и съдебната власт. Кажете, от удари ли се боите, та мълчите?
- Аз съм понесъл повече удари, отколкото някои български рефери, и от това не ме е страх. Показал съм, че не се колебая да изразявам и отстоявам позицията си независимо от мястото, на което съм. Нека припомня, че никой друг президент досега не се е опитвал толкова активно да съдейства на реформата в съдебната власт. Изразявал съм нееднократно своята позиция, в това число и с идеята за промяна в конституцията.
За пръв път в рамките на моя мандат се събраха около една маса представители на висшите магистрати, на изпълнителната и на законодателната власт - на всички, призвани да се борят срещу престъпността. Но смятам, че тук прекалената публичност по-скоро би могла да навреди. Аз съм за това да се афишират само постигнатите резултати. Засега за съжаление те не са толкова благоприятни. Причината е не толкова в законовата база, колкото в някои междуличностни отношения.

- Тогава решението на проблема би било твърде лесно - отстраняваме хората с тежки взаимоотношения. Но едва ли е само това, щом битката тече вече 12 години.
- Не е така, разбира се. Има закони и конституция, които трябва да се спазват. Необходимо е проблемите да се решават в комплект, не на парче. Защото фрагментарният подход и твърде честите промени в законодателната основа на съдебната власт по-скоро пречат, отколкото помагат.

- Вие къде виждате решението на този конфликт?
- В няколко посоки. Преди всичко смятам, че трябва да се извърви пътят с промените в Закона за съдебната власт. Независимо че последният опит се оказа неудачен и Конституционният съд го оцени негативно. На второ място - да се мисли за промяна в конституцията, а като трета стъпка - за кадрови промени, надявам се недалеч във времето.

- Убийството на Николай Колев и другите убийства, които се навързват с неговото, могат ли да послужат като катализатор за разрешаването на проблема, или според Вас ще го задълбочат?
- Не бих си позволил да коментирам убийството на прокурора Колев, преди да има заключение на следствието. И не го препоръчвам на никой държавник. Този случай може да ускори усилията, но сам по себе си не може да е фактор за реформи.
Трябва да се стреснем от убийството на висши магистрати, политици и държавници, да не дава Господ, но в не по-малка степен трябва да ни притеснява фактът, че обикновените хора са толкова беззащитни. Резултатите от борбата с престъпността, въпреки усилията на компетентните органи, не могат да бъдат оценени като особено високи.

- Ако говорим направо, съществува сериозно разочарование, че у нас липсва институция, която да е гарант за справедливост. Нито едно бивше правителство не получи възмездие, да не говорим за бандитите, които не влизат в затворите. Според Вас какво може да върне вярата в системата?
- Не бих подвеждал всички институции под еднакъв знаменател. Що отнася до доверието на избирателя, има институции с авторитет не по-нисък от този на подобните им в Западна Европа - в страните, към чийто модел се стремим.
А това, че има такива, които трайно се компрометираха, е проблем на хората, които ги представляват. Не бива нихилистично да оценяваме резултатите от демократичния процес. Разбира се, той тръгна много деформирано. Загубихме 3-4 години, а може би и повече. Но в сравнение с другите страни от Югоизточна Европа България стои доста по-добре. И това прави впечатление на европейските ни партньори.
Друг е въпросът, че очакванията вътре в страната са доста по-големи, но това винаги е било така.

- Ще Ви попитам по-конкретно. Каква е ползата например да се решава, че трябва да се шофира с колани или да се забрани пушенето на работното място, като никой не се грижи тези разпоредби да се спазват? Не се ли приемат законите така, че да се нарушават?
- Наистина има проблем при изпълнението на законите. То може би е част от народопсихологията, от традицията. В продължение на векове държавата на нашата територия е била чужда държава и отношението на българина към нея е било враждебно.
Затова смятам, че възпитанието в перфектното изпълнение на закона не може да стане революционно. То трябва да е ежедневно и от горе на долу. Повече ме притеснява, че не се изпълняват други важни закони. Има политици, които избягват да декларират имуществото си. А това е най-малкото в изискването държавниците стриктно да изпълняват закона.

- Но законът за деклариране на имуществото е направен точно така, че да оставя на политиците, защото не предвижда никаква санкция срещу тях?
- Разбира се, има много дефекти. Често проблеми се пораждат от бързината, от стремежа да се приемат много закони за кратко време, на акорд, както се казва. Това произтича от неритмичната работа на парламента, от недостатъчно ясната законодателна програма на всяко от парламентарните мнозинства през последните години. Така беше и в предишните години, не искам моите критики да се отнасят само към сегашното мнозинство.

- С какво си го обяснявате?
- С неподготвеност на съответната партия при влизането й във властта. Проблемът на всяка формация е да преведе на управленски, на законодателен език фундаменталната си програма за управление, както и да я подплати със съответните стъпки. Това никой не го е правил досега. И аз се надявам на следващите парламентарни избори партиите да се явят пред избирателите много по-подготвени.

- Прави ли сме в усещането, че днес има една политическа сила, която е неопитна за управление; друга, чието нетърпение да управлява може да я провали; и трета, която твърде се срамува от миналото си? Може ли в такъв случай да се появи нова сила и каква ще е тя?
- Не бих давал оценки, но по втората част на въпроса ще изразя скептицизъм. Ако трябва да перифразирам един класик - колкото и да са лоши партиите, нищо по-добро не е измислено. И това стана ясно през последната година и половина.
Спонтанните движения, обединяването около една абстрактна идея или личност, колкото и интересна да е тя, не винаги са най-работещото нещо. Аз по-скоро вярвам във възможността самите партии да се променят към повече прагматизъм и реализъм в управлението.
Като изключим добрите, перспективни промени в ръководствата на основните формации, които дадоха друг облик на партиите, оставам с впечатлението, че средният ешелон, който в много от случаите решава, си е непроменен от 1992-1994 г. Това е голям проблем.

- Вие познавате професионално историята. Бихте ли направили паралел между сегашната действителност и миналото?
- Аналогиите крият доста рискове... Може би това, което преживяваме в момента, напомня най-много началото на XX век - времето, в което България е била в подем, макар и не така зрим. Подем, който я превръща в икономическото чудо на Балканите. Но в същото време това е периодът на най-много скандали, далавери, афери. Той е свързан с много петна върху имиджа на страната.

- Вече почти една година сте президент. Това, което си представяхте, очаквахте, че ще бъде вашето ежедневие, до каква степен се покрива с реалността?
- Не бих казал, че има особени изненади. Президентската институция може би е най-прозрачната и мнозина имат впечатления от работата на президента. Работя не по-малко от преди. По-малко пътувам. Партийният лидер е задължен да пътува много повече, но пък отговорността на президента е по-голяма. Така че този кабинет не е по-комфортен от предишния. В него не съм променил нищо - с изключение на някои детайли. Аз държа на приемствеността. Ценя онова, което са направили предшествениците ми. По отношение на сградата те са свършили доста работа, така че не мисля да харча излишни средства.
Промените са в дейността на институцията. Надявам се да се забелязва, че президентът е много по-активен и не се колебае да вземе позиция, дори когато тя може да бъде оспорена. Смятам, че президентът трябва да е морален коректив.

- Синовете ви доволни ли са от работата Ви?
- Не съм чул да мърморят. Вероятно нямат възражения. Биха ми го казали. В нашето семейство атмосферата е такава, че най-малките проблеми първо се констатират в тази среда и аз най-много ценя мнението им. Големият ми син е студент и работи като компютърен специалист. Аз дори името на фирмата не знам, но пари от нас не иска. Малкият се справи много добре с изпитанията на кандидатските изпити за езиково училище. Може би им липсваме все повече, но очевидно сме успели да изградим у тях механизъм за самоорганизация. И те се справят блестящо.

- Интересуват ли се от политика?
- Доколкото един млад човек се вълнува. Средното равнище на интерес в техните среди, не повече. А то не е твърде високо.

- Това не е ли показател за реномето на политиците?
- Бих искал да има повече млади хора в политиката, но си давам сметка, че те, слава Богу, виждат много по-добра реализация в бизнеса, в интелектуалните сфери. Спадът в нивото на политичност в обществото невинаги е тревожно явление. Липсата на интерес кът скандалите може пък да успокои страстите в институциите, в партиите.

- Защо никой не пита политиците дали искат децата им да ги наследят в професията?
- Не знам. Аз нямам впечатление, че моите синове са готови да вървят по този път. Усещам, че интересите им са в друга посока.

- Почувствахте ли вече самотата на човека, който е на върха?
- Никога не съм бил толкова контактен. Имам много активни отношения с почти всички политически лидери, с гражданските структури, с интелектуалци, с бизнеса. Но много е важно да не се прехвърли мярката. Смятам, че президентът трябва да умее да запази дистанцията, особено по отношение на партиите, на някои бизнес групировки. И да не допусне да се хвърли сянка върху институциите. Надявам се, че това ще бъде разбрано от партньори и приятели.

- Изкушавате ли се понякога да се потопите в улицата?
- Не само се изкушавам, често го правя. Продължавам да пазарувам, да се разхождам по улиците, из книжните пазари... Не съм загубил този инстинкт.

- А как се борите с обяснимата си пристрастност към бившата Ви партия?
- В БСП и в левицата имам много приятели и хора, на които дължа доста за политическото си развитие. От тях никога няма да се откажа. Но точно тези хора най-добре ще разберат, че институцията изисква да се запази принципът на равнопоставеност и надпартийност.

- Но понякога сигурно Ви се ще да се обадите в БСП и да им кажете "Не сте прави", "Бързате" или "Браво, точно така трябва"?
- Това би имало обратния ефект. Самият аз не съм позволявал някому да ми диктува една или друга позиция. Г-н Станишев също е политик с характер и това беше една от причините да го подкрепя навремето за лидерския пост. Така че подобно въздействие не бих си позволил. Ако имам нещо да му кажа, го правя публично. Така беше, когато се разминахме за референдума за АЕЦ и за бързината, с която да се реализират промените в конституцията.

- Щом това не е изкушение за Вас, как ще дефинирате най-голямото предизвикателство пред себе си?
- Най-голямото предизвикателство е в това, че имам твърда много амбиции и идеи, постигам договорености в международен план, които биха могли да се превърнат в реална политика. Но правомощията на президента не позволяват той пряко да реализира това. Очевидно тук ефективното и навремето взаимодействие с правителството е изключително необходимо. Иначе всичко остава на книга.

- Всеки президент като че ли идва с големи амбиции и се сблъсква със същата стена. Може би трябва да избираме по-възрастни и не така дейни хора или пък да се разширят президентските правомощия?
- При положение че президентът се избира пряко и че по традиция очакванията към държавния глава в България са твърде високи, не бива да се изисква от него намаляване на амбициите. По-скоро би трябвало да се работи в посока на по-ефективно взаимодействие с правителството. Аз често притеснявам в добрия смисъл на думата премиера и ресорните министри в търсенето на решения.

- Кой е най-честият гост в кабинета ви?
- Режимът на достъп до кабинета ми винаги е бил доста свободен. Най-честият посетител е премиерът, макар че устояхме на журналистическия интерес и превърнахме тези срещи в работни.

- Зачестилото връщане на закони не е ли резултат от несработването на идеята за предварително съгласуване между Вас и мнозинството?
- Не съм си и представял, че всеки законопроект може да бъде съгласуван. Лансирах идеята по отношение на някои от по-важните закони, макар че и там не винаги се получаваше. Ако сте обърнали внимание, ветата зачестяват в края на пролетната и на есенната сесия - във времето, през което според мен малко прибързано се приемат закони. Някои от тях с елементи на некачественост. По-лошото е обаче, че имаше и антиконституционни елементи.

- Успя ли другата Ви идея - да се заобиколите с огромен съветнически екип? Доволен ли сте от хората си? Говори се, че предстоят промени?
- Екипът не е по-голям, отколкото при предшествениците ми. Опитах се да направя по-мащабни промени в съветите. В Съвета за духовно развитие например привлякох едни от най-големите интелектуалци, които дадоха много ценни идеи. И аз съм им благодарен. Това не винаги може да се получи в чиновническия екип. Друг е въпросът, че в работата на отделни сътрудници и звена има проблеми, има и дефекти и ще направя промени.

- Бихте ли бил по-конкретен?
- В момента не, защото едва сега се опитвам на базата на обстоен анализ да хвана "тесните места" в работата на администрацията. Във всеки случай няма да има драматични промени, а корекции, които да заздравят екипа.

- Успяхте ли да станете социалния президент, който желаехте и си представяхте по време на предизборната си кампания?
- Никой не може да има самомнението, че в социалната сфера е постигнал онова, което си е пожелал. Ръководил съм се обаче именно от този ангажимент. Той беше основен критерий в оценката ми на някои от законите. Беше и един от акцентите в непосредствената ми дейност. Давам за пример опрощаването на несъбираеми държавни вземания на почти 300 граждани с над 160 000 лева задължения.
Опитах се да разгърна няколко мащабни благотворителни кампании. Без това да минава през семейна фондация или друга структура. Предколедната вечер в полза на деца без родителска грижа няма равна по размер на събраните средства - над 165 000 лв.
Смятам да запазя това като един от централните моменти в работата на президента. Не случайно през последните дни говоря за необходимостта държавата да се обърне с лице към проблемите на сираците, на хората с увреждания, на възрастните хора. На тези, които са забравени и от Бога, и от държавата. Или се сещаме за тях единствено в навечерието на Коледа. Аз предлагам от януари да започнем по-активно да работим с тези социални групи.

- А Вие самият увеличихте ли състоянието си през годината, в която сте на върха на държавната йерархия?
- Това не е място, където се печелят пари, и аз не съм тук, за да печеля пари. Президентството дава възможност да реализираш свои идеи и амбиции. Това никак не е малко.

- Конституцията Ви задължава да погледнете и в друга посока. Миналата година беше успешна за външната ни политика, но отвътре май нещата не изглеждат толкова наред?
- 2002 г. беше най-успешната за външната ни политика в годините на прехода. Стратегическото взаимодействие между институциите, призвани да формират външната ни политика, беше основното. Ако е имало различия, спорове, те са в периферията. И по тях са направени достатъчно коментари, за да не се рови повече.
Много е важно да се подчертае, че тази външна политика беше много добре балансирана. Фактът, че стояхме еднакво добре във Вашингтон, в Москва, Брюксел и Пекин, идва да покаже, че България може да нрави добре балансирана външна политика. Аз самият се стремях към една икономизирана външна политика. Няма моя визита навън, в която да не е имало крупна бизнесделегация, да не са провеждани икономически форми. Това, което видях в Германия - събрани на едно място над 400 сериозни немски бизнесмени, беше знак, че трябва да се подхожда именно така. Независимо че президентските правомощия не включват такъв ангажимент. Разбира се, изоставаме с промените на посланиците и за мен е необяснима пасивността на правителството.
Аз подписах над 10 указа за посланици, които бяха договорени от моя предшественик, и то във времето, след като вече бях избран. Не го направих на въпрос. Но вече правя на въпрос изоставането, защото има важни столици, стратегически партньори, които пустеят в дипломатическия смисъл на думата. И вече нямаме никакво оправдание за закъснението.

- Не бихте ли поели Вие инициативата?
- Бих инициирал диалога, но е важно повечето от предложенията да дойдат от Външно министерство, които са призвани по длъжностна характеристика да го правят.

- Вярвам, няма да отречете, че където знаят нещо за България, то не е това, с което ние бихме желали да сме известни. Какво се прави за промяна на образа на България в чужбина?
- Това е един от основните проблеми на страната. Аз имам идеи, които кореспондират с една идея, лансирана от "24 часа" за министерство на PR-а. Чак министерство може би не, но трябва да има едно място, в което се координират усилията на институциите и на гражданските структури.
Разбира се, тук могат да бъдат укорявани посланиците, но причините са много по-дълбоки и решенията са много по-многопосочни. България не се познава от гледна точка на нейната култура и история. Аз бях впечатлен от начина, по който домакините ни в Брюксел реагираха на Тракийското съкровище и на всичко, което поднесе "Европалия". Сега България е по-позната в европейската столица, но не и откъм промените, които стават. Това, което се знае и най-често се коментира, е взаимодействието между премиер монарх и президент бивш социалист. Екзотиката се търси.

- Ако трябва да поставите на везните международния престиж на страната и предвидимите загуби при евентуално участие на български войски извън границите ни, ще подпишете ли решение на парламента за изпращането им?
- Включването ни в НАТО предполага солидарност с действията на алианса. Но аз самият поставям националния интерес (в това число и грижата за живота на нашите сънародници) на първо място.

- Знаем, че започвате деня си с четенето на докладите на специалните служби. Съдържанието им е било винаги в представите на хората нещо, което може да замени романите на Лъдлъм или Кланси. Какво съдържат тези доклади?
- Не знам откъде тръгна тази информация. Истината е, че започвам деня си с четене на вестници. Чета всички вестници, и не само това, което засяга президентската институция. Информирам се и по всички възможни канали. И твърдя, че президентската институция е една от най-информираните, независимо че ползваме единен поток информация. По-скоро бих казал, че съм неудовлетворен от това, което получавам от специалните служби.

- Не е достатъчно интересно или не пишат това, което бихте желали да узнаете?
- Информацията не е пълна, не е дълбока. Освен това един анализ трябва да съдържа идеи и предложения за действие. На базата на оценката за информацията смятам, че са необходими структурни промени, които да направят специалните служби по-адекватни на съвременната действителност. Ние използваме структури, които са наследени от друг период и са решавали различни задачи.

- Как си ги представяте? Като копия на ФБР и ЦРУ?
- Не, аз смятам, че статуквото трябва да се запази, но да се изпълни с друго съдържание. Да се направят вътрешноструктурни промени, а не промени, свързани с обединяване или други процеси между самите тях.

- Вашата неудовлетвореност ще доведе ли до реални промени?
- Да, но повече няма да ви кажа.