Интервюто на Слави Трифонов - пълен текст (част трета)

Слави Трифонов: Гледай сега, моето момче. Ти може да мислиш и всеки може да мисли всичко. Важно е ти как се чувстваш. Човек трябва да прави добро. Не защото му се пише, не защото някъде... Не, защото някъде ще ти се отблагодарят.

Росен Петров: Защо се криеш? Ето това пак...

Слави Трифонов: От кое?

Росен Петров: Ами знаеш, говорили сме си. Правиш нещо за някой човек, който е в нужда. Повечето хора в България...

Слави Трифонов: Ама хората са...

Росен Петров: Има и други хора, които правят.

Слави Трифонов: Ама хората са...

Росен Петров: Я на първа страница еди-кой си направи еди-какво си... Снимка с детето, което пак не е лошо.

Слави Трифонов: Да ти кажа, нито веднъж не съм съжалявал.

Росен Петров: Хем казваме - благотворителността не трябва де е анонимна, хем...

Слави Трифонов: Защото 2-3 пъти, нали се сещаш. Бях помогнал на едно детенце - имаше проблем с ушите, трябваха му 5 хил. лв. Едно друго детенце пак имаше, но по-тежки проблеми в системата - трябваха му 10 хил. лв. И майката на това с петте хиляди се обади по телефона и каза: "На еди си кой си си дал 10 хил. лв. Евтино те минах, можех да си взема поне 5 хил. лв."

Сега едно такова нещо, ако трябва да ги разделя са "фифти-фифти" - благодарни и неблагодарни. Не е въпроса в едно цвете... Знаеш ли, ще ти дам един такъв пример.

Имаше един човек, който го застреляха на Аруба - Поли Пантев. Помниш ли го?

Росен Петров: Помня го.

Слави Трифонов: Знаеш, че аз познавах много от тия хора.

Росен Петров: СИК-аджия беше.

Слави Трифонов: Беше СИК-аджия. Ставаше дума за един кокаин, за не знам си какво. Там го застреляха. Но Поли Пантев веднъж ми се обади по телефона и ме помоли за услуга. Преди години.

Росен Петров: Че му бяха откраднали някаква чанта.

Слави Трифонов: Не, на сестра му.

Росен Петров: На сестра му.

Слави Трифонов: И той ми се обади. Ти си свидетел. Той ми се обади и ме помоли за услуга нещо да направя, да кажа нещо, нещо елементарно. И аз му казах: "ОК, нали. Няма проблеми." Той каза: "Какво ти дължа?" Аз казах: "Нищо не ми дължиш." Той каза: "Не, не, не. Дължа ти." И аз му казах: "Услугата си е услуга."

Росен Петров: Ето едно съобщение. В шоуто да изтече надпис: "Открадната е чанта, с документи..."

Слави Трифонов: Примерно. На еди си кой. Нещо елементарно. Елементарно. Нищо. Казах: "ОК." "Аз съм ти задължен." "Не бе, няма защо да си ми задължен." "Не, задължен съм ти. Какво ти дължа?" "Не бе, нищо не ми дължиш. Това на мен нищо не ми коства. Правя ти услуга." Ние се познавахме с него отпреди. Тоя човек на всеки празник, заради това нещо, докато не го убиха... На всеки празник лично идваше в офиса ми да ми донесе една бутилка 22-годишно или там колко уиски и една кутия много хубави шоколадови бонбони.

А човек, на който съм спасил живота на детето му, който е проправил път да дойде, който е направил... Изровил е всичко, да дойде само и само, защото навсякъде е пробвал, ама не е станало никъде и са го отебали отвсякъде. Той е дошъл и е способен краката да ти целува, защото става въпрос за живота на детето му. И ти му помагаш и не става дума за 5-10 хил. лв., а става дума за много повече пари.

И след това този човек изчезва. Даже на всичкото отгоре, едва ли не се чувства кофти от това, че ти си му помогнал. Е сега, съпоставяйки тия двете неща - единия бил мутра, престъпник, застрелян, убит е. Тия - нормален човек. Къде е границата? Затова, по-хубаво като помагаш, да не помагаш, така че да е явно. Като искаш, помагай на някой... Помогни му заради това, че той трябва да е добре, но не, защото ще очакваш... Защото егото ти, Роско, работи. То ти казва: "Добре де. Не може ли поне една кутия шоколадови бонбони да ми донесеш, защото като дойде празник, ако мен ме нямаше, може би твоя син нямаше да го има."

Ако започнеш да разсъждаваш в тази насока става много неприятно. Ето сега единственото, да речем, за което аз даже те и бях помолил, а ти не знам дали го свърши. Защото един мой приятел, заедно с него помогнахме на "24 часа". Един Румен Щерев се казва едно момченце, което го оперираха в Базел. И те извадиха във вестника: Никой... Не събраха пари.

Събрахме пари. Всъщност събрахме аз и Станимир Каролев, шефа на финасово-брокерска къща "Карол", който е мой близък приятел. И може би, ако трябва някой заради него, защото той е голям пич... И не веднъж с него, десетки пъти, когато е била по-голяма сумата за помощ, аз съм му казвал: "Тука има едно дете. Сигурен си, че всичко е наред." Защото има много хора, които просто искат да им помогнеш, пък всъщност няма основание да им помагаш. Но ако всичко е точно и наред, Миро винаги, винаги е заставал до мене. По принцип той е мой приятел и винаги е заставал до мене във всяко едно отношение, но конкретно и в тоя случай. Тука мога да кажа, е тогава ми беше заради него, защото той...

Наистина тогава голяма сума дадохме. А детето се оправи, Румен Щерев. Но пък майка му и баща му, обикновени хора. Е, оня ден... Кога беше? Кога беше, бе? Преди един месец донесоха сладки. На Великден мисля, донесоха сладки. Доведоха момчето да го видим. Той щеше да умре, а сега е жив.

Росен Петров: А като каза за тия чувства?

Слави Трифонов: Кои чувства?

Росен Петров: Дето трябва да ги пренебрегваш. Кои бяха? Омраза...

Слави Трифонов: Омраза, обожание, страх, яд, тъга, радост и загуба.

Росен Петров: И?

Слави Трифонов: И?

Росен Петров: Не си изпитвал омраза?

Слави Трифонов: Не. Тука не е да не ги пренебрегваш. Забележи как го казват японците: "Да бъдеш търпелив към тях."

Росен Петров: Търпелив.

Слави Трифонов: Ти не може да не ги изпитваш.

Росен Петров: Кое мразиш най-много?

Слави Трифонов: А?

Росен Петров: Щом така си тръгнал искрено?

Слави Трифонов: Неуважението е лукс, който не мога да си позволя. Държа се така и съм си поставил такава цел, да живея достойно, да се държа по начин, ако някой въпреки всичко, което правя и то е ясно... Аз съм директен и те ме познаваш най-добре от много хора. Но някой, който не уважава и не отчита факта, че аз съм коректен и аз никога няма да дойда да тръгна да ти правя "мръсно". Никога няма да правя интрига. Не съм... Че звучи странно, но не съм такъв човек, и ако ме вкараш в интрига...

Не само това. Ако не уважаваш това, което правя, а си прекалено глупав и самовлюбен, тогава може да се появи друг Слави Трифонов.

Росен Петров: Тарикат мъж не писка.

Слави Трифонов: Така е. Тарикат мъж не писка. Обаче пък аз, който е излязъл срещу мене добро не е видял. Да не забравя.

Росен Петров: Обожание? Обожавал ли си нещо? То е адски такава дума, "да обожаваш".

Слави Трифонов: Сега почваш да ми задаваш такива въпроси, които...

Росен Петров: Не. Просто се възползвам.

Слави Трифонов: От какво?

Росен Петров: Ами, че си в такова настроение.

Слави Трифонов: Обожавам. Обожавам...

Росен Петров: Стоял си 4-5 дена тука. Не си говорел. Сега можеш да говориш. Ти си сигурно човека, дето е говорел най-много.

Слави Трифонов: Оня ден, преди да се разболея по-сериозно, бях на едно участие на "Кока-кола". Правеха някакво празненство.

Росен Петров: В "Албена", или?

Слави Трифонов: В "Албена", да. Бях с "Ку-ку бенд". Знаеш, какъв концерт стана. Ама не като участие, като концерт. Разбираш ли? Извадих, заведох с мене Валентина, която я изгониха от "Мюзик айдъл". Изпяхме заедно с нея "Обичам те", тая песен на Силвия Кацарова.

Росен Петров: "С косите ми..."

Слави Трифонов: "С косите ми обичам да играеш..."

Росен Петров: Е сега вече имаш и коси.

Слави Трифонов: Сега мога да я изпея, нали. "С пръсти да ги рошиш..." Мога да я изпея. Е, това е. Чуваш птиците, тука при мен си имам птици.

Росен Петров: Ама те животните, знаеш... Великите хора ги привличат.

Слави Трифонов: Млъкни бе. Изрод.

Росен Петров: "Земя и небо, звяр и природа..."

Слави Трифонов: А бе, да го духаш, бе.

Росен Петров: Разбра ли сега "Хаджи Димитър"?

Слави Трифонов: А бе, млъкни бе, изрод.

Росен Петров: Една му..., трета го...

Слави Трифонов: Да, да. Тогава беше момент на обожание. "Ку-ку бенд". Това е, може би най-хубавото нещо, едно от най-хубавите неща в живота ми. Което се е случвало в тая група - "Ку-ку бенд". Просто с тях изпитвам...

Росен Петров: "Ку-ку бенд" или хората, които слушат "Ку-ку бенд" и се качват по масите или на стадиона се събират?

Слави Трифонов: Е, то е комплексно. Това е чувство, което на много малко хора се е случвало. Ти не можеш да си го представиш. Присъствал си около мен, но не знаеш, какво е да излезеш и да ги видиш всички. Това е изумително. Просто изумително.

Росен Петров: Не ти ли се иска пак да ги видиш?

Слави Трифонов: В случая, пак да ги видиш е малко странно, нали?... Мога да ги видя, мога да не ги видя, нали?... Ако трябва да бъда искрен, нали?...

Росен Петров: И Стиви Уондър е певец?

Слави Трифонов: Но той не ги вижда. Може би ги усеща, нали?

Росен Петров: Така е.

Слави Трифонов: Така че, в случая да ги видиш, звучи малко странно. Може би. Не знам. Каквото е...

Росен Петров: Аз знам, че особен афинитет имаш към това да правим турнета. Знаеш, че сега сме на път за осъществим едно такова... Голям процент от вероятност.

(следва продължение)