Интервюта, коментари и анализи в пресата днес, 4 април

Път на жените в политиката, защото са по-добри, рече преди година Симеон от моравата пред "Врана". И вкара революционен брой от тях в парламента и кабинета, коментира в днешният си брой "Новинар". Вчера те вкупом с цялото жълто депутатско войнство отхвърлиха законопроекта за равенството на половете. Не защото Юлияна Дончева, Антония Първанова или Нина Чилова са яростни антифеминистки, или нямат нужда от равенство в мъжката си професия. Причината е далеч по-прозаична - законът беше на опозицията. Но като не уважават жените, жълтите поне да уважават опозицията. Защото законът на политиката не може да се отхвърли и всяка власт рано или късно минава в опозиция.

Решението на Симеон Кобургготски да оглави новата партия е символичният край на романтичният период на неговото завръщане, пише днес "Монитор". Това решение показва, че той е осъзнал напълно невъзможността да се съчетават две мисии: тази по управлението на държавата и тази на обединител на нацията. Това означава също, че прагматизмът е надделял над илюзиите. Симеон доброволно се отказва от претенцията да бъде лидер на целия народ срещу оялата се политическа класа и става лидер на една нова партия.

Една реплика се повтаря във всички публични изяви на Симеон: "Аз съм прагматик".
Прагматизмът на това му решение е безспорен. В парламентарната република, особено ашладисана с нашите нрави и традиции, партията е единственият инструмент, с който може да се работи в политика. Тя е сдружение на интереси, което дисциплинира своите привърженици, канализира и насочва различните енергии към изпълнението на общата програма и цели. Именно тя е основният и естествен събирателен център на властта на спечелилите изборите, коментира "Mонитор".

Начинът, по който Симеон оповести решението си, отново остави горчилка в устата на депутатското му войнство. Защото го направи по своя си начин. Влезе в залата и каза какво е решил. Този път всички бяха изненадани. Ако на 26 януари вкупом се срамуваха да признаят, че решението на царя да разпусне учредителната конференция е било изненада и унижение за тях, сега бяха толкова шашнати, че не успяха да го прикрият.

Разбира се, че в това пет дни преди учредяването да не знаеш какво мисли лидерът има отново значителна доза унижение. Още повече, че Симеон категорично отказа лидерския пост. Отказа го почти без обяснения. Сега обяви, че го приема пак почти без обяснения. Ако не броим обяснението, че това е "прагматичното решение". А не го броим, защото и на 26 януари беше ясно, че това е единственото вярно и прагматично решение.
А дали имаше подтекст в избора на датата ? 1-ви април, можем само да гадаем.

Странни неща взеха да стават в София тази година, пише "Дневник". Посолство реши да си плати, за да се асфалтира улицата, на която се намира. Чуждестранен инвеститор си уреди бартер-ремонт срещу земя. Шеф на таксиметрова фирма намери начин да финтира една наредба, която се опитва да му наложи цените, на които да вози. Други предприемчивци започнаха да "легализират" жълтите коли на общо основание срещу 35 лв. Услугата е два пъти по-скъпа от предлаганата от общината, но пък не ти трябват никакви документи.

Тези странни на пръв поглед инициативи само потвърждават правилото, че у нас всичко хубаво става не заради, а въпреки държавата или общината. Вярно че в цял свят просперират предприемчивите, но управляващите, ако не им помагат, поне гледат да не пречат. В тази връзка е крайно време премиерът, министрите и кметовете официално да обявят, че ще правят каквото могат, но най-добре всеки да се оправя сам.

Девизът на София "Расте, но не старее" тутакси може да се трансформира в "Помогни си сам, за да ти помогне и господ (Софиянски)". Под герба пък може да грейне надписът "Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се", коментира "Дневник".

Безспорните доказателства, че съм ченге, се оказаха отчети на командировки. Така е озаглавено интервюто в "24 часа" с Божана Димитрова. Преживях собственото си погребение през тези няколко дни, докато науча истината, казва известната журналистка. Моят подпис стои единствено под декларацията, с която отказвам да сътруднича, допълва в интервюто Божана Димитрова.

Процесът в Либия е огледало на прехода ни, заявява в интервю за "Труд" Владимир Шейтанов. Отчел съм всяка стотинка, която държавата ми е отпускала. С лични средства помагах на две от семействата на подсъдимите. Реално изплатените ми хонорари са 12 пъти по-малко от сумата, за която знам, че е изплатена на либийският защитник. Мисля, че в този контекст приписаната ми алчност звучи манипулативно, заявява адвокат Шейтанов.