Георги Дамянов: Интернет ще убие останалите видове пиратство

Наскоро по телевизията се завъртя един необичаен видеоклип, който показва типичната за интернет пространството операция даунлоудване, само че от... човешки мозък. Зад кадър звучи глас, който няма как да бъде сгрешен - на актьора и министър на културата Стефан Данаилов. Клипът е част от медийната кампания на Министерството на културата и всички свързани с интелектуалната собственост институции, а мотото му е "Пиратството ограбва".

- Тези дни Министерството на културата (МК) пусна антипиратски видеоклип, озвучен от самия министър Стефан Данаилов. Какъв е поводът за него?

- През август миналата година Европейската комисия проведе партньорска проверка в областта на интелектуалното право и ни препоръча да проведем кампания за разясняване на интелектуалната собственост, авторското право, за да се разпознава проблемът от обществото и да се подобри защитата му.

Средствата за нея са по линия на комуникационната стратегия за присъединяване. Близо 110 хил. лева бяха използвани за срещата по проблемите на авторското право в Русе. Само за медийната кампания получихме 230 хил. лв.

В нея участват популярни артисти, музиканти, а министър Данаилов ще бъде основно лице. До края на годината ще пуснем още клипове и плакати.

- Дават ли резултат такива кампании?

- Не мога да кажа, прави се за първи път. От кампаниите на издателите на бизнес софтуер знам, че много хора вече са разбрали къде действат незаконно, а продажбите на софтуер са нараснали.

Разчу се и за полицейските акции срещу интернет пиратството, а изземването на компютрите на една компания означава спиране на дейността й.

- Каква е защитата на авторското право в България преди влизането ни в ЕС?

- В областта на законодателството е свършена сериозна работа. Всички актове, свързани с интелектуалната собственост, са приведени в съответствие с европейското законодателство.

Основното обвинение към нас е, че има закони, но не се прилагат. Един пример - отива представител на дружество за авторски права в заведение и казва: ползвате музика, тя ви носи икономически ползи, трябва да платите за авторски права.

- Говорите за жива музика или за възпроизвеждане на запис?

- И в двата случая се дължи възнаграждение. Собственикът на заведението плаща на оркестъра, но авторите на песните също трябва да получат възнаграждение. Дори да свирят своя музика, собственикът им дължи отделно възнаграждение като автори.

Той трябва да има договор с дружество за управление на права и да му предоставя месечната програма с изпълняваната музика.Това, че си купил диск, ти дава право да го слушаш вкъщи, не и да го пускаш на голям брой хора в заведение. Това е т.нар. "вторично използване на музика".

Съветът по интелектуална собственост организира среща с Асоциацията на ресторантьорите и хотелиерите по този въпрос. Един от ръководителите на сдружението, собственик на хотел и едър бизнесмен в този бранш, изрази безкрайно учудване.

- Не е ли твърде сложно разпределението на авторските права?

- Системата на разпределение наистина е сложна. По света има класации на най-използваната през месеца музика.

Вземат се част от хитовите заглавия, които най-вече се въртят, и към тях се разпределят авторските хонорари. Има заведения, които дават на дружеството списъци с възпроизвежданата и изпълнявана музика.

- Това прави ли се в България?

- "Музикаутор" прави плахи опити. Дружествата имат договори с "Шератон", "Хилтън", "Грандхотел София", "Макдоналдс", с големи търговски вериги и бензиностанции, но това не е масова практика.

Обектите с чужд мениджмънт плащат за права. Нашенските не плащат. Във всяко кафене и ресторант нещо звучи.

Много зле е положението по морето, където е пълно с хотели и заведения, 80-90% от които са собственост на хора, където дори не смееш да влезеш, за да говориш за авторски права.

- Кой ще обхожда всичките тези обекти?

- Това е работа на дружествата. Не казвам, че е приятна работа, но те трябва да имат хора за това. Антипиратски дружества наемат бивши служители на полицията и постигат резултати.

Имат своя разузнавателна дейност. За да се доберете до "печатница" с 10-20 компютъра, която непрекъснато бълва музика и филми, се иска точно това.

- Къде степента на пиратство е най-голяма?

- Интернет ще убие останалите видове пиратство и ще остане единствен, а борбата с него ще е жестока. Министерството участва в нея само на експертно ниво.

Там действа главно полицията и така трябва да бъде, защото се влиза в частни домове, а това не е работа за инспектори. Ние се занимаваме с уличната търговия, интернет клубовете и може би ще се включим в проверките по заведенията.

- Миналата седмица бяха приети промени в НК, свързани с авторските права, и санкциите са доста сериозни. Лишаването от свобода достига 8 години.

- Да, има увеличение на санкциите. Промените уреждат проблем, който отдавна трябваше да се инкриминира - физическото съхраняване на големи количества носители.

Мярката идва малко късно, защото не останаха големи складове с нелегална продукция, особено след ударите по мазетата около "Славейков". Преди три години в София имаше поне 20 места, където се продаваха пиратски дискове.

Беше химера да стигнем до складовете им. Тогава се откриваха складове с по 10-20 хил. броя, нямаше такава мярка, сега я има, но ситуацията е променена.

Наскоро разбрах, че и в "Илиянци" вече не продават компактдискове. От една страна, правоохранителните органи работят "на педал", а от друга, интернет уби тази форма на пиратство.

- Създават ли проблеми заводите ни за оптични дискове? Прословутият Списък 301 на търговското представителство на САЩ има ли забележки към тях?

- Линиите за производство на оптични дискове бяха актуален проблем преди 10 години, когато България беше пират №1 след Китай. Сега има над 20 линии, но проблеми няма.

Продукцията им надхвърля многократно потреблението на българския пазар и те работят главно за Сърбия, Румъния, Македония, Гърция и Турция.

Доколкото знам, в Румъния има само една линия. Преди година-две голяма пратка с DVD беше заловена в Русе, не се разбра къде са произведени и остана съмнението, че са правени в България.

Имаше препоръки да затворим поне една линия. Но как да го направим без доказателства? Освен това изчисленията в този списък се правят според капацитета на линията, а не според реалното й производство.

- Копирането на учебници нарушава ли авторските права?

- Ако собственици на копирни машини тиражират учебници и ги продават, е нарушение. Ако студент поиска да му копират учебник или част от него, за авторите има компенсаторен механизъм.

Той е следният - вносителите на празни носители, копирни машини, касетофони отделят процент от стойността на вноса (3-5%) и го предоставят на носителите на права. Изглежда сложен, но в чужбина работи, а в България - не. Има масова съпротива от страна на вносителите.

Има т.нар. "репрографски" (копи) права, т.е. авторът трябва да получи възнаграждение, когато копират негов продукт. Дружеството "Копи БГ" събира такса копиране за празните носители и записващи устройства.

"Булрепро и копи" пък събира пари от вносителите на копирна техника и се разплаща с авторите на литературни творби. Това е изискване на чл. 26 от Закона за авторското право. И този механизъм трудно работи в България.

- Има мнения, че законът работи не в полза на авторите, а на огромните филмови, звукозаписни, софтуерни компании. Чие право защитава законът?

- Четох наскоро "Илюстрована история на авторското право", книга за американското право. В нея може да се види как с годините американците са се превърнали в негови защитници №1, а са били с една от най-ретроградните политики в тази област.

Те осъзнават още по време на Втората световна война, че са водещ производител на интелектуални продукти и започват да бранят ограбването им. През годините Конгресът все повече разширява кръга на обектите за защита.

Затова съществуват Списък 301, икономически санкции като повишаване на митата, спирането на икономическата помощ за конкретните държави.

Пиратството ограбва, убеден съм в това. Има го на всяка крачка. Влизаш в заведение, слушаш музика, без да плащаш. Отиваш на концерт, плащаш билет, не и авторско право.

Ако билетът струва 5 лв., 50 ст. трябва да отидат за авторите. В други страни след концерт идва представител на дружеството, гледа репертоара и казва на организатора на концерта каква сума дължи за авторски права.

Така че авторското право служи за възпроизводство на интелектуални продукти. Трябва да има възвръщаемост на инвестицията, както е във всички сфери на стопанския живот, за да се произведат нови творби.