Президентът на САЩ Джордж У. Буш: България ще бъде защитена

Интервюто на американския президент Джордж У. Буш е пред вестници от страните, които той ще посети по време на европейската си обиколка.

Освен пред специалния пратеник на в. "Капитал" Петър Карабоев (който е и зам.-главен редактор на в. "Дневник"), Буш говори пред консервативния германски "Франкфуртер алгемайне цайтунг", полския "Газета виборча", чешкия "Млада фронта днес" и италианския "Ла стампа". В интервюто са използвани въпроси на всички медии.

- Г-н президент, казахте, че Владимир Путин ви е приятел...

- Да, така е, той ми е приятел.

- ... но като имаме предвид гневния му отговор на противоракетния щит, не съжалявате ли, че избрахте Чехия и Полша за изграждане на този щит?

- Не. Избрахме ги, защото те ще направят противоракетната система по-ефективна и тя ще предостави защита на повечето от съюзниците ни в НАТО. Иначе знаете, че и приятелите имат различия.

- Той разочарова ли ви?

- Путин е притеснен за тази система. Смята, че е насочена срещу него. Не, не е така. Тя е насочена срещу бандитски режими, които биха използвали ракета за постигане на политически цели или за всяване на хаос.

Затова изпратих министъра на отбраната Робърт Гейтс да се срещне с руското ръководство и да му обясни нашите намерения. Поканихме руснаците да се включат напълно прозрачно.

- Но те не са щастливи от това.

- Ние сме напълно открити в намеренията си. Искаме те да видят нашите технологии. Добре дошли са. Ние пипаме внимателно, но смятаме, че системата трябва да се изгради.

Робърт Гейтс каза, че подобна риторика наподобява тази от времето на студената война. Но Студената война свърши.

Сега сме в ХХІ век, където трябва да се справяме с истински заплахи - с радикалните екстремисти, които са готови да убиват, за да налагат идеологията си, както и с разпространението на оръжията за масово унищожение. А по тези заплахи можем заедно да свършим много и това са нещата, за които ще продължа да говоря на президента Путин.

- Но е факт, че отношенията между Запада и Русия доста се усложниха през последните месеци. Какво трябва да се стори, за да не дегенерират тези отношения в дълбока и продължителна криза?

И понеже разговорът вече тръгна в тази посока, какво е въздигащата се Русия - приятел, съюзник, предизвикателство?

- Напоследък имаше напрежение в отношенията между Европейския съюз и Русия. Що се отнася до САЩ, отношенията с Русия са комплексни - имаме и съгласия, и несъгласия. Ние силно вярваме в демокрацията.

Владимир Путин ще ми каже, че Русия е демокрация и че той я развива. По което, разбира се, ние имаме някои въпроси. Смятаме, че определени събития в Естония например изпращат объркващи сигнали.

Очевидно е също, че имаме трудности с Косово. Ние смятаме, че трябва да се прокара споразумението "Ахтисаари" през Съвета за сигурност на ООН.

Но различията не означават, че отношенията ни не са сърдечни. Аз лично установих, че е по-лесно да обсъждаш различията си без враждебност, когато имаш такива отношения. Това помага и по-лесно да се намери пресечна точка на интересите.

А ние имаме и общи интереси. Тясно си сътрудничим с руснаците в Съвета за сигурност, за да изпратим ясен сигнал на иранците, че опитите им да се сдобият с ядрено оръжие ще бъдат посрещнати с обединена съпротива.

Неразпространението на оръжия за масово унищожение е друг от въпросите, по които си сътрудничим добре с руснаците. В интерес на света, на САЩ и на Русия е да работим заедно, за да попречим на желаещите да се сдобият с такова оръжие да държат материали, от които накрая ще пострадат невинни хора.

Работим с руснаците и за Северна Корея, говорим в един глас на Пхенян, че Русия, САЩ, Китай и Южна Корея силно се противопоставят на желанието им да имат оръжейна програма.

Не бива да се изненадвате, че имаме различия. Фундаменталният въпрос на световната дипломация е как се справяш с различията. Дали да създадеш повече възможности за сътрудничество, или така подхождаш към тях, че увеличаваш пропастта и създаваш още антагонизъм.

В отношенията си с Русия съм твърд. Казвам на хората, че вярвам в определени принципи. Но го правя така, че да проявя уважение към тях. Забелязах, че Ангела Меркел също подхожда към Путин с уважение, но твърдо.

- Току-що казахте, че предлагате много на Русия да приеме идеята за изграждане на противоракетния щит. Но засега изглежда, че не предлагате много на Полша, която евентуално ще приеме площадката с ракетите прехващачи.

Как ще убедите хората в Полша, които, честно наказано, не се страхуват много от ядрената заплаха, но за сметка на това много добре чуват заплахите от Русия?

- Преди всичко Полша и САЩ са в НАТО и там атаката срещу една страна е атака срещу всички. Не можем да предложим по-добро споразумение за сигурност от това. Не вярвам, че Полша би могла отново да е заплашена отвън.

Мога да разбера защо хората в Полша са изнервени от това - все пак това е една ужасна страница от вашата история. Но като съюзник в НАТО не мога да направя по-категорично заявление от това, че стоим до вас.

Сигурен съм, че има известен скептицизъм от по-възрастните хора или от историците, защото Полша и преди е получавала обещания и те не са били спазвани. Е, в този случай ще е различно - ще ги спазим.

Очевидно имате различия с руснаците за мястото и много добре знам за тях. Това е проблем на ЕС и Ангела Меркел здравата работи по него.

Най-добрият начин да компенсираме Полша за нашето приятелство е да поддържаме добри и силни двустранни отношения.

Както знаете, усилено подготвяхме няколко споразумения, които ще помогнат да се създадат нови работни места. А след мира и сигурността това е най-добрата полза от едни отношения, които могат да имат хората.

Създаването на достойно платена работа носи полза на цялото общество. Такива работни места създадох­ме с нашата сделка за самолетите, има капиталови инвестиции, както и повече откритост в отношенията ни.

- Г-н президент, да останем на темата за противоракетния щит. Той не се простира над югоизточното крило на алианса, включително и над България, която е сред най-младите членове на НАТО. Смятате ли да промените това положение?

- Противоракетният щит, за който говорихме, е предимно за междуконтинентални ракети и затова се спори толкова. Прав сте, че не цялата НАТО се покрива, но България ще бъде защитена от системата на алианса за борба с ракети със среден обсег.

Много е важно за нашите съю­зници в алианса - и когато дойда в България, ще го повторя - не бива за едни да има защита, а за други не. Надявам се усещане за повече сигурност да ви донесат и базите.

Но първата задача е да се работи със съседите, да ги убеждавате да бъдат мирни, така че да не са нужни никакви защити. Когато обаче има нужда от защита, трябва да сме сигурни, че тя ще е ефективна.

Знаете, че съм сериозно загрижен от перспективата Иран да се сдобие с ядрено оръжие, което може да изстреля срещу Европа или срещу други наши съюзници. Също така не желаем изобщо да се оказваме в свят, който може да бъде изнудван.

Затова противоракетната система е един от начините да се справим с този проблем. Това оръжие обаче няма да засегне България в конкретния случай. Евентуалната атака би била с по-малко оръжие, срещу което имаме други технологии в НАТО.

- Няма съмнение, че с решенията си вие променихте днешния свят. Доволен ли сте от тези решения? Вслушвате ли се в критиките по света срещу вас?

- Да, очевидно има критики и аз чувам какво казват хората. Но абсолютно съм доволен от решенията си. Страната ни беше нападната и аз обещах на американ­ците, че ще сторя всичко в моята власт да ги защитя. И въпреки това те все още са застрашени.

А най-добрият начин да се защити Америка е да си в настъпление и да изправяш заловените пред съда, преди да са ни ударили. И не да сме сами в това - работим със съюзници, приятели, разменяме разузнавателна информация, пресичаме канали за пари.

Сега фундаменталният въпрос е дали светът ще помогне на тези млади демокрации да оцелеят. Затова ще благодаря на домакините в обиколката за техните ангажименти в Ирак и Афганистан.

Ако демокрациите не могат да помогнат на други демокрации, сериозно съм загрижен за мира в дългосрочен план. И ще го кажа още веднъж - вярвам, че съм взел правилните решения.

- Чувствате ли се изоставен?

- Моля?

- Не се ли чувствате изоставен?

- Не, не, изобщо не. Впечатлен съм, че ме питате това - напротив, смятам, че сме в продължителна борба заедно с много силни съюз­ници.

Има много хора в Ирак, вложили ресурси, човешки капитал и усилия. В Афганистан също има представители на всички страни от НАТО и други държави. Точно обратното, мис­ля, че тези съюзи са значими.

- Спорът за климата създава разделения преди срещата на Г-8. Инициативата ви от тази сутрин помага ли за преодоляване на пропастта с европейската позиция, изградена около задължителни тавани на парниковите газове.

Ще има ли консенсус в Хайлигендам, или просто решихте да изпреварите срещата там?

- Ако търсите противоречия, винаги ще ги намерите. Аз гледам на нещата по друг начин - като усилие на загрижените държави да постигнат общ договор, с който реално да решат проблема.

Инициативата, която представих днес, цели да събере към една обща цел най-големите производители на парникови газове в света.

Ние приемаме идеята, че има нужда от пост-Киото рамка. Второ, смятам, че трябва да има международна цел, а за да бъде постигната, на масата за преговори трябва да седнат и развиващите се държави.

Чудесно знаете, че дори и да се наложат най-ограничителни режими за парниковите газове, нищо няма да се постигне, ако отвън останат страни като Индия и Китай.

Трето, всяка страна трябва да излезе със средносрочни цели, отговарящи на собствената й икономика и политическа атмосфера и да разработи методология за постигането им. Ако искате САЩ да са активен участник, това е най-добрият начин това да се случи.

Много хора не желаят екополитика, създадена от други. Те смятат, че трябва да си съставят собствена екополитика с цел да покрият международни стандарти

Технологията ще ни помогне в САЩ да постигнем тези задачи - първо, енергийна независимост и второ, икономическа жизненост и растеж. Като активен партньор на САЩ бихте искали да сме икономически силни, защото иначе няма да има с кого и с какво да търгувате.

Вероятно не знаете, но днес колите в САЩ ползват 6 млрд. галона етанол. В речта си казах още, че САЩ ще въведат задължителен стандарт при горивата, който да намали потреблението на бензини с 20% за срок от 10 години. Това е изключителна инициатива. Никой президент досега не е правил подобно нещо.

Очакват се пробиви при батериите и сме готови да ги споделим с партньорите си. Японците инвестират много пари в тези технологии и изглежда възможно един ден да имаме нормална лека кола, а не количка за голф, с акумулаторна батерия. И сега може да карате голф колички по нашите магистрали, но ще е малко опасно.

Фундаменталният въпрос, пред който е изправена сега Америка, е колко бързо ще можем да разработим електроцентрали на въглища, които не бълват никакви парникови газове. И ние отделяме много средства за това и също сме готови да сподели тази технология с приятели и хора в нужда.

Ето това е планът, който ще представя на срещата на Г-8. Едно от нещата, които ще направя там, е да подканя останалите да засилят изследванията и разработките. Трябва да влагат в тях поне колкото нас. Трябва да инвестират. И трябва да имаме воля да споделяме тези технологии с развиващи се държави.

Накрая, ако искате да разрешите проблема с парниковите газове и да гарантирате, че икономиката ви ще раства, трябва да подкрепяте ядрена енергетика. Заедно с Русия, Япония, Франция и Великобритания разработваме т.нар. "реактори с бързо горене", за да решим проблема с ядрените отпадъци.

Изобщо можем много да говорим по този въпрос. Той е много важен - също като да нахраним гладните, да решим проблема на Африка със СПИН, като да спрем маларията, като да образоваме бедните деца, и особено момичетата и жените. Всичко това са много важни инициативи и нямам търпение да ги обсъдя в Германия.

- Миналата година обещахте, че ще работите за отмяна на визовия режим за най-близките си съюзници от Източна Европа.

- Да, това засяга Полша, Чехия, България. Наистина разбирам разочарованието на народите на тези страни, които подкрепят приятелството със САЩ. Те гледат съседите си в ЕС и НАТО и си казват "я почакай, защо ни третират различно". Разбирам това.

Вашите лидери разговаряха с мен много открито по този въп­рос и аз им отвърнах, че е нечестно германецът да ползва един вид виза, а полякът не. Работим в тясно сътрудничество с Конгреса да промени този отдавна действащ закон. Обещах, че ще предложа промени, третиращи честно хората, но той още не е минал в Конгреса.

Знаете, че в САЩ се води оживен дебат за имиграцията. Аз подкрепям цялостна имиграционна реформа, както и промяната на визовия режим и на системата за безвизово пътуване. Не мога да прогнозирам кога точно ще гласува Конгресът, но работим здраво.

- Бихте ли казали няколко думи и за протестите, които ви очакват в Рим - там има много гневни хора.

- О! Така ли? Пак ще срещна протести в Рим?

- Да, те обявиха Ден без Буш.

- Когато посещаваш свободни общества, е нормално да видиш и протести. Свободата на словото - нали всички непрекъснато говорим за това. Предполагам, че ще има протести и в Германия, но винаги, когато се събират лидери на света или лидер се появи някъде, хората попадат на телевизионния екран, като ходят да протестират.

Аз нямам нищо против да посещавам общества, където хората са свободни да говорят. В действителност това е здравословно. То е признак за жизнено, борбено общество.

- Отново въпрос за Русия. Говорихте доста за енергетиката, но как ще коментирате използването на руския петрол и газа като политическо оръжие, особено в Централна и Източна Европа?

- И вие, и аз имаме своите притеснения за енергийните доставки и техния произход. Така че стратегията ни трябва да е разнообразяването. Ако искате да намалите зависимостта си от суровия петрол, значи трябва да търсите друг начин да зареждате автомобилите си.

Целта ми е да станем напълно независими от чужде­странни доставки на петрол. Това би трябвало да е грижата и на всяка страна с един-единствен доставчик - да намери различни начини да си реши проблема.

Как може да стане това? Например, като произвеждате електроенергия с ядрени технологии вместо с газ. Може би ще направим технологичен пробив и за чисто използване на въглища, така че да можете да използвате и термоцентрали на въглища.

Днес говорих за милиардите долари държавни средства, които ще вложим в тези разработки. Но Америка е изградена върху частния капитал и той инвестира много по-големи суми в новата енергетика.

Така че съм оптимист. Ако след 10-20 години се огледате назад, ще бъдете впечатлени от случилото се. Вълнувам да съм част от всичко това.

- Един личен въпрос, г-н президент. След 18 месеца изтича вторият ви мандат. Много съдбоносни събития се случиха за тези години, много важни решения за съдбата на Америка и света бяха взети тук, в Белия дом.

Какво бъдеще виждате за тази велика страна и за света в следващите 10-20 години?

- Така ли? Не са ли 19? Кой ги брои? (Смях в залата.) Ще спринтирам - първото нещо, което трябва да знаете за мен, е, че ще спринтирам към финиша.

Чухте да изброявам много и големи международни проблеми, по които има много да се върши. Много работа има и тук - да се държат ниски данъците например.

Вярвам, че хората трябва да имат повече пари в джоба - така растат икономиките. Говорим още за здравеопазването, голямата реформа в образованието, имиграционната реформа...

Това са много неща за вършене и не ми остава време да мисля за времето след края на моето президентство. Ще вложа много енергия в последните 18 месеца.

Това е най-доброто, което можеш да направиш в живота си - да дадеш най-доброто от себе си и точно това смятам да направя. Дължа го на американския народ.

Загрижеността ми за Америка е тя никога да не стане изолационистична или протекционистична държава. Имали сме подобни тенденции в миналото и съм притеснен, че това може да се случи пак.

Лесно е да кажеш, че конкуренцията е твърде трудна и затова дайте да не търгуваме. Или пък, че е твърде трудно да се борим с терористите или да помагаме на демокрациите и дайте да се оттеглим малко.

Това ще е огромна грешка за Америка. Надявам се след 15 години САЩ да продължават да работят с другите страни за да дадат шанс на свободата.

Напомням на хората колко хубаво е да разговарям какво да направим за мира с японския премиер, макар че баща ми се е сражавал с японците. Свободата има впечатляващата способност да превръща враговете в приятели.

Същото стана и в Германия. Сега сме съюзници. С канцлера Меркел сме много близки. Надявам се САЩ никога да не изгубят тази си способност.