Георги Първанов: Не чакайте да бъда адвокат на кабинета

Със старта на новата 2006-а като че ли стартира, господин Първанов, и кандидат-президентската кампания. На пистата още няма играчи, а в медиите се разпалва спорът "за" и "против" Първанов. Сериозни фактори на десницата признават вашата настояща безалтернативност, но никой не крие, че ви търсят цаката. Как се чувствате като човек "на мушката", господин Президент?

Георги Първанов: Аз съм на мушката повече от десет години. Наистина някои започнаха президентската предизборна кампания буквално след края на парламентарните избори. Може би защото по лоша традиция българската политика се схваща само като правене на избори, а не като управление и като алтернатива на управлението.

Засега президентските дебати минават под мотото "Как да бутнем Първанов". Казвам това не защото се чувствам лично засегнат. В годината на президентските избори имаме нужда от дискусия за състоянието на нацията, за ролята на институциите, в т. ч. и на президентската, в решаването на проблемите на хората.

Иначе аз не подценявам нито един от възможните конкуренти. Отнасям се уважително към всички. Високомерието ми е чуждо, но за мен е важно да има дебати за политиката, а не по схемите за участието в изборите.

Засега най-големият ви "гаф" е, че под вашето диригентство се роди тройната коалиция. Наричат ви баща на правителството. Най-много критики отнасяте за това, че сте пуснали ДПС във властта. Имаше ли страната друг избор?

- Имаше вариант за двойна коалиция и той беше пробван: БСП-ДПС. Моята по-активна роля се изразява в стремежа ми в тройната коалиция да присъства НДСВ. Нещо повече. Аз бях един от най-активните радетели управленската коалиция да включва и БНС. Но бяха поставени взаимно неприемливи условия и не се разбраха.

Нито за момент обаче лидерите на отделните формации не са си представяли, че ДПС ще отсъства от коалицията.

Колкото за диригентството - не мога да си представя, че държавният глава може да работи за друго освен за формирането на правителство. Той има функцията на посредник в решаването на политическите проблеми, в преодоляването на политическите конфликти. И аз имам амбицията да съм изпълнил тази своя функция.

Всички виждат, че коалицията работи. Имаме стабилно управление, което изпълнява основните си ангажименти по покриването на критериите за членство в ЕС.

В онзи момент Доган и Симеон II не си говореха. Как ги накарахте да седнат на масата със Станишев?

- Без съмнение на онзи етап имаше пукнатини в личните взаимоотношения между лидерите. Но не мисля, че това е бил големият проблем. Големият проблем бе, че в предизборната кампания основните сили участваха с алтернативни послания. Помежду им имаше открит сблъсък и трябваше в ускорен порядък да се възстанови не само доверието между лидерите, но и между политическите сили.

И не на последно място спорът бе формалният повод - чий да бъде мандатът. С изхабените два мандата беше загубено немалко време.

Давайки мандата на Доган обаче, дадохте и коз в ръцете на десницата да ви подозира в трайно обвързване с ДПС. Мнозина политолози твърдят, че българският президент се избира с гласовете на ДПС.

- Тази теза я чух първо от г-н Петър Стоянов. На него трябва да му припомня, че през 2001 г. още на първия тур (11 ноември - б. а.) аз го победих, при положение че ДПС имаше свой кандидат. (Тогава двойката Първанов -Марин печели 1032665 гласа, а Стоянов - Куцкова - 991 680 - б. а.).

Що се отнася до тезата на г-н Костов, че аз съм пуснал ДПС във властта, ще му припомня думите, които той произнесе на местните избори през 1995 г.: Напук на Първанов в Кърджали Доган ще спечели." Да сте чували от мен подобна фраза?

Истината е, че не можеш да претендираш да получиш трети мандат, когато си получил шести или седми изборен резултат. Успоредно с това всичките преговори показаха, че след ДПС няма друга политическа сила в състояние да сглоби коалицията. Така че по силата и на формалната, и на политическата логика това бе единствено възможният вариант.

В последните дни на политическия тепих излезе темата за гласуването на българските изселници в Турция. Вашето мнение?

- Не бива да забравяме, че освен в Турция, която е поводът за дискусията, имаме стотици хиляди сънародници и в Гърция, в Испания, в Германия, и в Австрия.

Но те никога не решават изборите в България.

- Турските гласоподаватели също не решават изборите. Колко гласа от Турция дойдоха на последните парламентарни избори?

Около 45 хиляди.

- 45 хиляди не са решаващи за изборния резултат в България. Но законодателят решава. Бих бил доволен, ако законодателите изчистят този въпрос преди президентските избори, за да няма сянка на съмнение.

Но да го решат така, че все пак да не засегнат нашите сънародници. Защото в немалко случаи гласуването е една от малкото връзки на тези хора с родината. А нали стремежът ни е да ги върнем тук. Въпросът е деликатен и трябва да бъде решаван национално отговорно.

Но не ви ли обижда изборният туризъм, господин Президент?

- Категорично не го приемам! Това, на което сега сме свидетели в Крушари, е недопустимо! Един автобус няма да реши изборите, но един автобус изборни туристи би могъл да помрачи изборния резултат.

Как сте със Станишев? Упорито се говори из София за охладняване на отношенията между вас.

- Тези приказки ги слушам вече 5 години. Имаше много спекулации на тази тема. Но както виждате, нещата изглеждат спокойно.

Навремето Симеон често прекосяваше ларгото за разговор с вас. Сега Станишев не сме го видели да дойде поне на кафе.

- Различни са отношенията ми със Станишев и с предишния премиер. Но и в двата случая са коректни, много толерантни и работещи. Просто имах и имам шанса да работя с двама премиери, които имат свой висок стил.

Дипломатично се измъквате. Колко пъти на ден се чувате по телефона със Станишев?

- Достатъчно често - почти по всички проблеми, които засягат и двете институции, обменяме мисли и идеи. Различията помежду ни, които са се появили в публичното пространство, не са големи.

Все пак признавате, че имате различия със Станишев?

- Да, различия има. Трябва да е ясно - аз не бягам от отговорност, когато става въпрос за управлението на България. Аз ще споделя, както съм споделял и при предишния кабинет, политическия риск от някои непопулярни действия на настоящото правителство.

Но нека да не се смята, че щом съм помогнал за формирането на кабинета и за стабилизирането на мнозинството, аз ще бъда негов адвокат. Напротив! По-скоро трябва да се очаква, че аз ще запазя онази линия, която имах и при предишното управление - на коректив на изпълнителната и на законодателната власт.

Можете ли до такава степен да бъдете коректив на кабинета, че (като Стоянов) да кажете: "Сергей, кажи си"?

- Такава фраза е по-скоро сваляне на отговорността от президентската институция, измиване на ръцете. Аз предпочитам да назовавам нещата със собствените им имена, вместо да отправям подобни призиви към този или онзи.

Какво е отношението ви към участието на зам.-министри в бордовете на държавните фирми? И това правителство не се отказа от "благинката" на властта.

- Като изключим може би няколко борда, където трябва да се провежда държавна политика, смятам, че тази практика трябва да бъде преустановена! Едно от нещата, което най-много ерозира доверието в политиката, е обогатяването на политиците от властта.

Разбира се, в изпълнителната власт има много повече лостове за много по-мощно обогатяване, отколкото участието в бордовете. Но отказът от участие в тези органи би бил малък, но необходим знак за промяна в морала на политиците.

Аз не приемам дискусията и натиска за подмяна на политическия елит по схемата "стани да седна". Защото в момента вървят точно такива дебати. Ние трябва да променим голяма част от правилата, да реформираме политическия модел, започвайки от засилването на мажоритарния елемент в изборите и свършвайки с финансирането на партиите - с въпроси и решения, които не допускат облагодетелстване от участието в институциите.

Съгласен ли сте с тезата на Андрей Райчев - да им дадем на чиновниците триците (да взимат заплати и от бордове), за да не пипат брашното?

- Не, категорично не приемам тази пораженческа теза! Ако ние заложим такава философия, чиновниците няма да се задоволят с триците. Отпусне ли държавата края, не се знае какво ще стане.

Защо и това правителство не успя да изготви действена стратегия за борба с корупцията?

- Ние имаме сигурно най-много стратегии на глава от населението. Необходими са конкретни действия. Аз съм предложил една-две идеи за създаването на независима служба. Очевидно трудно е на изпълнителната власт да приеме някой отвън да я контролира.

Но има решение на Конституционния съд, което позволява към прокуратурата да се обособи такова ядро, което да постави в центъра на своята дейност борбата с корупцията по високите етажи. Това е едно от малкото неща, които ако направим както трябва, с видими резултати, могат да върнат доверието в политика.

Какви суми си раздадохте по Коледа в президентството? Депутатите не са получили 13-а заплата, тъй като не са си я гласували, но пък са се стимулирали за участие в комисии.

- От първата ми година като президент, каквато и да е била коледната ми надбавка, аз съм я дарявал за "Българската Коледа" или за други благотворителни цели. Никога 13-а заплата или друга премия не съм си сложил в джоба.

В интервю за в. "Труд" бившият конституционен съдия Георги Марков пледира за разширяване пълномощията на президента. Например той да има конституционното задължение да връща закони, приети с чужди карти.

- По въпроса за гласуването с чужди карти Конституционният съд се произнесе по инициатива именно на президентската институция. В близките дни ще обоснова виждането си за разширяването на президентските правомощия. Преодоляването на президентското вето с по-голям брой гласове е идея, която вече съм лансирал. Важно да не се подхранват илюзии, че една президентска република би могла да е панацеята за решаване проблемите ни.

Ако трябва да се потърсят корекции в баланса на правомощията, то е за да се направят по-работещи отношенията между институциите. Ако президентското вето стане истинско, ще направи по-отговорни и депутатите.

Когато върнах закона за трансплантацията на органи, бях обвинен, че губя парламентарно време. Сега парламентът ще ревизира този закон, но е загубено ценно време. Дебатите за правомощията на президента трябва да бъдат проведени в контекста на изборната кампания. А не кой с кого ще се коалира.

Изборният успех на вота не е аритметичен сбор от броя на партиите, които подкрепят кандидат-президента. Резултатите от 2001 г. го показаха. Тогава имаше една мощна коалиция срещу мен.

А сега как ще се кандидатирате - като независим? Врачките хвърлят боб.

- Обадете ми се на 36-ия ден преди изборите. (Смее се.) Не очаквайте от мен да коментирам този въпрос на такъв ранен етап. Не очаквайте от мен да се понижа в кандидат-президент след като съм президент. Ще продължавам да изпълнявам функциите си.

България има нужда от действен държавен глава, активно ангажиран с всичко, което става в обществото. В момента, в който президентът се захване с кампанията си, това означава вакуум в институцията.

В тази тежка и важна за страната ни, за нацията година това не може да се допусне. Не драматизирам кампанията. Нека да има конкуренция, сблъсък на идеи. Надявам се да няма компроматен сблъсък, но и това не изключвам. Преживял съм го. Ще си върша работата, както досега. Ако има критики за дейността ми - моля, готов съм и да отговарям на въпроси, и да нося критика, но ще запазя това ниво на работа до есента, без да мисля за избори.

А сега да ви попитам като историк, господин Първанов. Покрай спрягането на кандидатурата на доц. Борис Велчев за главен прокурор в обществото се отвори дискусия за децата на бившата червена номенклатура. Докъде се простира тяхната "вина"?

- Въпросът, който ми задавате, не предполага научен отговор. Аз мога да ви говоря много за историята на българските фамилии от векове. Но сега ще говоря като гражданин, като политик, като държавник и като човек, който дължи израстването си не на личност от фамилията, не на самата си фамилия, а на себе си.

Имената, които се споменават в тази дискусия - на Сергей Станишев, на Жени Живкова, на Борис Велчев, засилват политиката, засилват българското управление. За мен това е важно. А освен това всеки носи отговорност за собствените си деяния не заради онова, което са правили предците му.

И пример може да бъде самият г-н Сакскобургготски. Той е в относително силна позиция сега не заради династията, а заради онова, което направи в годините на прехода. Симеон Сакскобургготски вече има своя собствен актив, а не седи само върху лаврите или негативите, оставени от неговите предшественици.

Иван Костов заяви, че ако доц. Борис Велчев стане главен прокурор, той няма да се занимава нито с царските имоти, нито с корупцията, ще бъде човекът на президента.

По тези теми Иван Костов дължи много отговори на медиите и на обществото. И аз бих му препоръчал да даде тези отговори, преди да дава съвети и да задава въпроси. Убеден съм, че каквото и да е решението за главен прокурор, той няма да е личност, която ще се опитва да разчиства партийни сметки, няма да бъде личност, която ще се поддава на политически натиск, а ще прави това, от което има нужда България.

А какво ще е бъдещето на все още действащия главен прокурор?

Нека да му изтече мандатът. Но ние трябва да развием традицията личности, които са били на подобни ключови държавни позиции, да имат запазено своето достойно място в обществото.

Та като заговорихме пак за избори, помните ли, господин Президент, първото ви впечатление отпреди 4 години, когато прекрачихте прага на този кабинет?

- Първият ми спомен бе на прага на сградата. Не съм забравил, че бях мощно освиркан и наруган от една агитка. След това имаше и други опити за подобно действие спрямо мен. Припомням го, за да кажа нещо, което нека да не звучи банално - аз имам амбицията да бъда президент на всички българи, но нямам амбицията да се харесвам на всички!