- Как сте?
- Първо, мога да ви кажа, че нашето здравословно и емоционално състояние е на прага на лудостта. Ние не можем да отречем и да премълчим, че от известно време, от февруари насам, 4 февруари, сме настанени в добри битови условия, имаме възможност за контакти с външния свят, че здравословното ни състояние е обект на особено внимание. Естествено, това е благодарение на усилията, на загрижеността на българското правителство и, естествено, на съдействието на фондация "Кадафи" начело със Сейф Ал Ислам.
Обаче това за мен и за всички останали са козметични операцийки, защото нищо не може да неутрализира последиците от този постоянен психически тормоз, който се оказва върху нас. Защо? Защото поради някакво нелепо стечение на обстоятелствата, някой напълно неоснователно ни е лишил от най-святото - от свободата ни; той посегна фактически, една шепа хора или... не знам как да се изразя, поради редица стечения на обстоятелствата... На нас ни е съсипано миналото, настоящето, а и бъдещето ни. Ние сме абсолютно невинни. Ние сме просто в момента някакви... не знам как да се изразя - като заложници на някаква нечиста игра, това е нашето лично мнение.
Не знаем кога ще завърши всичко това. Съдбата не е в наши ръце, а в ръцете на хиляди хора. Това е тормоз, който вече продължава четвърта година. И въпреки нееднократно даваните ни уверения, че всичко е окей, ние не знаем кога ще приключи това. Освен психическото и емоционално състояние, имаме си и други здравни проблеми, но те, лекарите, са ни посещавали, имаме си диагнози, лекуваме се, що-годе все още се крепим. Силата, която... Приемаме тази сила благодарение на това, че сме невинни, това само ни крепи до този момент.
Нека отново да повторя, да потретя и хиляди пъти да кажа: ние сме невинни. Във всички съдилища до този момент - бяхме първо в народния съд; след това бяхме в т.нар. камара; оттам ни прехвърлиха на криминален съд и вече четири месеца го чакаме този криминален съд, без наличието на нито едно доказателство за нашата виновност, защото виновност няма. Фактически те се държат само за това, че имало в началото самопризнания, а тези самопризнания се дължат на жестоките инквизиции. Това е. Няма нищо друго до този момент.
Другото, което е: делото е чисто медицинско. Нито прокурор, нито съдия разбират от докторлък, а досега не е прието на нито едно дело нито една медицинска - говоря медицинска! - експертиза, международна, независима.
- Може би това ще стане оттук нататък.
- Оттук нататък, но кога, докога? Освен това, докато бяха делата в Бенгази... ти го знаеш това, напрежението е страшно там. Хората преди са били манипулирани или... как да се изразя... от една шепа полицаи - тия, които ни водеха разследването, - и до този момент тяхното мнение не е променено.
- Да, те смятат, че вие сте убийци.
- Да, може би за себе си са си прави. До този момент ние разбираме, че българското правителство наистина ни дава огромна подкрепа въпреки трудностите у нас, въпреки немотията, въпреки големите проблеми, персоналната ангажираност на премиера, на Паси, на Станков... Нашите адвокати Ялнъзов и Бизанти са с висока професионална квалификация и те именно са нашата надежда. И разбира се, огромно значение също - за мен лично, пък и за останалите, мисля - е общественият интерес към нашата съдба, вниманието, което вие и чуждите медии отделят за развитието на този проблем.
Но основно това, нашата надежда, се дължи на два факта: на безграничното ни доверие към и най-вече на г-н Соломон Паси. Ето, ти самата може би знаеш... знаеш, разбира се, въпреки огромните служебни ангажименти, той ежедневно има толкова много проблеми да решава, но винаги, поне... най-малко веднъж или два пъти месечно, да ни се обади тук по телефона, да ни пита как сме, в чисто човешки план, да... да разговаря с нас, да ни подкрепи. Ето и вечерта, когато ни поканиха за НАТО - в единайсет часа без седем минути сутринта слушах как генералният секретар на НАТО съобщи, че сме... и то първа беше България, нали така?
- Първа беше. Радвахте ли се?
- Да. Значи, толкова съм скачал и толкова съм се радвал, и то най-вече съм се радвал, освен за това, че се приобщаваме към тази организация, и лично заради Соломон Паси, защото това е човекът... Аз го помня много добре от 1989-90 г., когато се яви пред парламента леко чорлав, брадясал и толкова по човешки, толкова добре, отправи призив да бъдем поканени в НАТО, и тогавашните мастодонти и политици го гледаха... как да се изразя, гледаха го като...
- Чудеха му се на акъла, общо взето.
- Чудеха му се на акъла, да. Много добре си го спомням това. Аз съм му следил на Соломон Паси и като философ, и като шеф на Атлантическия клуб развитието... Така че много, изключително много се радвам за него... След като чух пък за вота на недоверие... Вижте, аз не съм политик, не съм дипломат. Аз съм си доктор и си гледам докторлъка - съм си го гледал, де. Но все пак, според мен, понеже аз и останалите тук следим много внимателно всичко, което става в България, всичко, което е и пряко свързано с дейността на... особено с дейността на г-н Паси, и много сме се радвали за това, че бяхме поканени в НАТО.
Знаем колко съдбоносно за нас и за бъдещето на децата ни е това присъединяване... пак да го кажа, станах свидетел как се реализира една негова мечта, мечта, която той толкова упорито и последователно отстоява в продължение на 13 - мисля, че станаха вече 13 - години. А освен това, когато встъпи в длъжност като министър, г-н Паси тогава каза: моята основна грижа е, първо, шестимата медици в Либия, и след това - НАТО и ЕС.
И в такъв смисъл, за мен специално, малко ме тревожи това предложение за вот на недоверие. Аз лично, и на всички нас, не само на мен - аз искрено се надявам, че този вот (за мен е неоснователен) няма да мине. Аз стискам специално палци за успеха на този кабинет, за успеха на Симеон Сакскобургготски, за успеха на Соломон Паси преди всичко, и може би е крайно време да оставим политическите пристрастия, да оставим партийните, по-точно, пристрастия, да се обединим - за доброто на България, за бъдещето на България.
Аз мога всичко да простя, но да ме третират като детеубиец - аз, който 25 години работя като педиатър, аз, който съм бил преди повече от... вече не помня колко години, 20 ли, колко години - в Мозамбик съм бил един от първите, първият, да не казвам, който внесе там ваксини, благодарение тогава на помощта и на Световната здравна организация или на Международния червен кръст, вече не помня, специално на български доктори... Който съм помагал през целия си съзнателен живот на децата и съм ги лекувал - това не мога да простя. Не мога да простя да третират и по такъв груб и жесток начин тези пет невинни медицински сестри тук, съпругата ми - това никога, на никой не мога да простя. Нашето място не е в затвора и аз в затвор няма да отида и няма да се върна - многократно съм го заявявал това. И пак да го заявя: досега няма нито едно доказателство за нашата виновност, защото виновност няма.
- Аз нямам думи да кажа колко съм впечатлена от това, колко много знаете за България и как не спирате да следите нещата тук. Предполагам знаете, че никой у нас не вярва, че вие сте садисти и детеубийци.
- Разбира се, че не вярва, но това трябва, според мен, и правителството, и всички непрекъснато да го повтарят и да го казват.
- Кажи ни как минава един ваш ден.
- Ами ние обикновено имаме, три нощни птици. Една част от нас спят през нощта, друга част през деня. Аз специално си лягам рано. Опитвам се да спя, но в повечето случаи вземам таблетки. Вземам лексотан и така заспивам, обикновено се лекувам с лексотан. Сутрин ставам много рано - около 6,30-7 ч. Слушам новините, слушам "Преди всички", слушам "Инфо радио", слушам "Свободна Европа", и същевременно... знаеш ли, аз шия гоблени. Това малко ме успокоява. Да. Вече съм ушил един гоблен, той ми е лично подарък от Елеонора. След това получих от мои приятели близки, от сина ми, втори. Сега първият вече е ушит, поставен е в рамка - "Воденицата", сега шия втори - "Момичето на скалата". Нарекъл съм я Клео - някак си от Клеопатра.
- Последния път, когато се видяхме, по Великден, ти отглеждаше марули. Какво стана с тях? Беше изписал с марули името на Кристиана.
- То не е маруля, ами други салати. Няма значение. Градината сега е много малка, плюс това тук вече е... наречи го не зима, а есен. В момента отглеждам пълзящи растения, имаме си две костенурки и 5-6 котета.
Специално тук отношението на полицаите - тия, които се грижат за нас, - е много добро, много добро. Направо сме като членове на тяхната фамилия, разбираш ли? Много книги четем, от време на време и карти аз сам играя - от тия, компютърните игри, само че на карти. Друго какво? Гледаме телевизия, това е нонстоп - новини, за България, слушаме и Си Ен Ен, "Шоуто на Слави" задължително го гледаме, и "Полет над нощта".
Миналата седмица получихме два колета от две фирми от Разград - едната за колбаси, а другата... не знам какво, и това също много ни топли. Не е въпросът за това какво ни се изпраща. Въпросът е вниманието, отношението, защото не са ни забравили. И ние ще бъдем доволни - малко от малко поне удовлетворени - само тогава, когато излезем напълно невинни оттук. Напълно невинни. А не да ни прикачат по някакво, там, обвинение, за да има измислено обвинение. (...)
Пълната ни невинност ще ни удовлетвори, и то донякъде. Ами представи си наистина, представи си: излизаме оттук с някаква присъда - защо, а? Какво оттук нататък ще си помислят една голяма част от хората? И остави какво хората ще си помислят, как това ще се отрази на нас? Така ли е?
- Така е, но аз искрено вярвам, а и не само аз, че за теб и петте медицински сестри нещата ще се развият по-добре. (...) Посещават ли ви още от фондация "Кадафи"?
- Не, от доста отдавна не са ни посещавали. Последния път беше... минаха доста месеци, г-н Салах ни посети. Но то беше още лятото. А иначе ни праща много поздрави, не ни е забравил. От време на време получаваме, така, поздрави чрез Румен, чрез посланика, поздрави от него. И така. Просто наистина ние вярваме наистина само в... не само, но най-вече на един човек - на Соломон Паси. От август ние стоим и чакаме, чакаме, чакаме, чакаме... и нищо не се случва.
- Виждахте ли се напоследък с Бизанти? Той обясни ли ви защо се бави насрочването на дата за делото?
- Ох, вижте какво, даже той като че ли е вече малко объркан, защото неговите прогнози бяха, че миналия месец трябваше... а неговите прогнози обикновено са песимистични. В такъв смисъл, че не ни дава... примерно по отношение на сроковете - той не е човек, който ще каже: до другата седмица делото ще бъде насрочено и т.н. Не. Той дава, така, доста крайни срокове. Той ни посети (...) И каза, че най-вероятно сега причината за забавянето е, че... Сега е Рамадана, месеца Рамадан, и през тоя месец нещата се движат малко по-бавничко, и затова той се надявал, че след като привърши Рамадана - той свършва другата седмица, мисля, сряда или четвъртък, - тогава вече активно ще заработят съдебните инстанции и всички останали, и тогава ще има дело, най-вероятно декември... Или януари.
Виж и интервюто със Снежана Димитрова
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!