На печатния фронт нещо ново

В тези интернет времена две въздебели списания с бизнес тематика се опитват да докажат, че класическата хартиена концепция все още е жива и чрез нея може да се печели

Наскоро завършилият в Люксембург международен симпозиум Colophon 2007 за бъдещето на списанията посочи бляскав път, интересни времена и много успехи за печатното слово. За да няма и капка съмнение, в края на симпозиума бе представена чудната книга "We Love Magazines", която - както твърди официалния сайт на Colophon - трябва да бъде настолното четиво на всички със страст към печатните издания.

Логичната бизнес мисъл би трябвало да тръгне в друга посока. След множеството данни, че вестниците губят от своята сила, влияние и паричен поток, би било нормално да помислим същото и за списанията. Все пак всяка година четем съобщения за съкращения, намаляващи тиражи, трудни продажби на рекламни страници, често движение на рекламодатели към нови медии като интернет, video-on-demand на мобилни устройства и т.н.

И наистина поколението днес очевидно расте под нарастващото влияние на уеб базираните източници за получаване на информация и би било нормално да се смята, че в най-близко бъдеще то наистина ще получава 100% от необходимото четиво чрез плосък монитор, а не напечатана хартиена страница.

Впрочем дори най-консервативните вестници вече използват своите уебсайтове, за да обогатят журналистическото съдържание на материалите, публикувани в конвенционален, печатен вид.

Така често ще видите видеозаписи на интервюта, интерактивни карти, инфограми, анимации, фотоистории в уебсайтовете на вестниците, които на практика допълват онова, което не може да попадне на напечатаните страници.

Вестниците днес оцеляват точно поради тази причина - те са едни мултиплатформени хибриди, които задоволяват уеб- и печатно ориентирани читатели.

И тъй като водещите издателски къщи говорят непрекъснато за намаляване на разходите, няма ли тази трансформация да засегне качеството на журналистическата професия?

Преди години, когато интернет не съществуваше, големите агенции, вестници и телевизии разполагаха със свои бюра и кореспонденти из важните места по света. Един материал се пишеше няколко дни, разследваше се задълбочено, репортер и фотограф пътуваха заедно до различни местности, за да представят пълна, достоверна и адекватна картина на това, което се случва.

Днес голяма част от информацията се събира чрез интернет. Фотографии се купуват от готови бази данни. Репортерът понякога е едновременно журналист, оператор, фотограф, блогър и т.н.

Живеем в ера, в която уеб базираните източници експлоатират монопола на печатните издания за доставяне на авторитетна информация за това, което се е случило през деня.

Рано сутрин влизаме в уебсайт, за да проверим какво е станало през нощта, вместо да изтичаме до вестникарската будка. Да не говорим, че всеки един материал подканя читателя да сподели мнение, да допълни статия, да прати свои текстови/аудио/видеоматериал по темата, което би трябвало тотално да изземе функциите на печатните издания.

Факт е, че ежедневието ни днес е уеб базирано, но може би точно поради тази причина нуждата от физическо съприкосновение с печатни издания е по-силна от всякога. Да не говорим, че скорошно изследване на сериозни новини, публикувани в популярните новинарски блогове, показва, че около 85% от темите там, произхождат от журналистически разработки, появили се за първи път в класическите вестници.

Все пак продължава да буди учудване нестихващият ентусиазъм на предприемачи, които теглят кредит и харчат парите си за печатни издания.

В разглеждания тук случай това са луксозни месечни списания с бизнес насоченост, които отгоре на всичко се целят точно към активна, често пътуваща и отлично образована аудитория, за която се предполага, че използва интернет непрекъснато.

Тези списания не само че възхваляват печатаното слово, но и нещо повече - самите те са напечатани на скъпа хартия, дебели са над 250 страници и официално се вричат да спазват правилата на класическия журнализъм.

Първото от тях, "Monocle", излезе в края на февруари във внушителните 276 страници, отпечатани на четири различни вида хартия. Разделено на 5 отделни секции (A до Е), списанието покрива геополитика (affairs), бизнес и икономика (business), култура (culture), дизайн и архитектура (design) и всички останали малки неща, от които един активен 37-годишен господин или дама се интересува, докато пътува от "Нарита" до "Хийтроу" (edits).

Изданието, подкрепено активно от уебсайт със собствено съдържание, счита за своя аудитория точно любознателните, достатъчно богати и интелигентни често пътуващи пътници, които днес са в Токио, утре в Лондон, а след два дни по бизнес дела в Каракас.

Повече приличащо на книга със своя B5 формат, списание Monocle отдели в първия си брой 17 страници на японската армия и 10 страници на китайския империализъм в Африка.

Основателят Тайлър Брюле, познат като създател на дизайн библията Wallpaper, е ползвал заем от 7 милиона евро (от частни инвеститори), за да субсидира изданието.

Главният редактор Андрю Тък е категоричен, че инвестицията си струва, и вярва в успеха на Monocle: "Когато правихме материала за китайското нашествие в Африка, ние можехме да пратим един журналист за два дни в Найроби и после да купим снимки от някоя агенция. Ние обаче изпратихме наш кореспондент за десет дни в Африка, той пътува от Дар ес Салам до Луанда."

С репортажи от 50 точки на планетата Monocle определено е онзи ексклузивен глобален информационен микс, който може би интересува определена аудитория днес. Списанието е с регионални офиси в Лондон, Цюрих, Ню Йорк и Токио, като в момента подготвя откриването на четвърти в Сау Паулу или Буенос Айрес. Първоначалният тираж е 150 000.

От централата в Лондон обявиха, че заявките за брой 4 вече достигат 180 000. По налични данни първият брой на списанието е привлякъл 40% повече реклами от очакваното.

Ако 7 милиона бюджет за старт на едно списание ви се струва много, какво ще кажете за второто ново списание, "Portfolio", от офиса на което също твърдят, че печатните медии са във възход и парите ще бъдат върнати.

Месечното издание на популярното издателство "Conde Nast" започва с бюджет от 125 милиона долара. Пилотният брой излезе в края на април, а първият реален брой ще се появи чак през есента.

Описвано като икономическо издание, което събира между първата и последна корица най-доброто от "Vanity Fair", "Portfolio" е интересно издание, за което все още не е сигурно, че ще печели.

Статиите за инвестиционни практики, хедж фондове и шефове на големи компании се разделят от реклами на Porsche, Rolex, Armani и Xerox, което подсказва, че интерес към списанието наистина има.

"Conde Nast Portfolio" предизвика всякакви реакции в Щатите, особено когато стане дума за стартовия бюджет от 125 милиона долара, за който не всички са категорични, че е похарчен както трябва.

В медийните среди се говори и за звездната редакция на "Portfolio". Първото и най-важно назначение бе на Джоан Липман, сега главен редактор, която до неотдавна се радваше на славна 22-годишна кариера в "Wall Street Journal".

Последваха Джеймс Имхоко от "New York Times", Еми Стивънс от "WSJ" и Мат Купър от "Time" и, разбира се, без да забравяме неповторимия Том Улф. И тук, както при Monocle, за разлика от останалите подобни списания (в случая "Business Week", "Forbes" и "Fortune") "Portfolio" разчита на дългите истории, повлияни от традиционната, класическа журналистика.

За последните 16 месеца в Щатите фалираха поне 16 списания, между които "Life", "Child", "InfoWorld" и "Premiere". Във всички тези случаи издателите предпочетоха да затворят печатните издания, но да оставят уебсайтовете.

Миналата година в Щатите престанаха да излизат "FHM", "ElleGirl", "TeenPeople" и "Budget Living".

Коя точно е правилната формула - навярно тази на изпатилите издателства, които оставят само онлайн версиите си? Или пък на "Monocle" и "Conde Nast Portfolio"? Ще ми се да вярвам, че е втората.