"Балканизиране" според американския речник "Уебстър" означава "да разкъсаш на малки враждуващи политически групировки", започва статията на Матю Брунвасер в "Интернешънъл хералд трибюн".
Според автора дори и сега е трудно да се намери обща основа на Балканите, където "незнанието, предразсъдъците и безразличието" между съседите същестува, въпреки че вече четири държави са членки на ЕС - България, Гърция, Румъния и Словения, а останалите имат същите амбиции.
Това, което премахва границите с лекота е попфолк музиката
- типична за района смесица от западна попмузика, традиционна фолклорна музика и източни или турски елементи.
Именно тази музика използва телевизия "Балканика" (Balkanika.tv), за да създаде нещо като културно единство, както и общ музикален пазар.
Авторът цитира думите на собственика на музикалния тв канал Виктор Касъмов, според когото "векове наред между балканските страни е имало разделение, което ги е държало настрани една от друга".
"Балканика" стартира през август 2005 г., като целта й е да обхване 100% от домакинствата на Балканите, които имат кабелна или сателитна връзка (около 67 млн. души).
Каналът, който излъчва поп и попфолк видеоклипове на музиканти от региона 24 часа на ден, е създадена постепенно чрез подписване на договори с локални кабелни оператори и музикални продуценти от различни страни в региона.
Понастоящем достъпът до нея е безплатен чрез сателитната и кабелна телевизия Eutelsat's W2 в седем страни - България, Македония, Сърбия, Румъния, Босна, Албания и Словения.
Телевизията е многоезична - песните се изпълняват на над 10 езика,
което означава, че повечето зрители в даден момент слушат думи, който не разбират.
За изпълнители, които изглеждат добре и пеят добре, няма значение на какъв език пеят, убеден е Касъмов. Според него хората на Балканите са свикнали с близостта на езиците, макар че не ги разбират на 100%.
Касамов отбеляза като пример успехът на песента на румънския дует Алина и Кости "Necazuri si suparari", която стана хит в България, въпреки че повечето българи не знаят румънски.
Модерни са и двуезичните дуети - където всеки от двамата изпълнители пее на собствения си език.
Авторът на статията цитира бившия директор на БНТ Кирил Гоцев, според когото телевизионните пазари на Балканите са "интровертни и затворени в себе си".
Той обяснява това с факта, че балканските страни излизат от политическата си изолация през 1989 г. и дълго време са гледали една на друга със съмнение.
В този момент те се отварят и започват да обменят ноухау,
обяснява Гоцев, като добавя, че "Балканика" го настройва оптимистично относно бъдещата интеграция. Той очаква и други канали в България и региона да излъчват програми от съседни страни.
Най-костелив орех за тв "Балканика" се оказа Хърватия. Това не е заради липса на ентусиазъм към попфолка изобщо, а заради националните чувства, обяснява представителят на музикалния канал в Хърватия и Босна Алан Борбас.
Хърватските канали не искат да излъчват попфолк видеоклипове, тъй като този стил се свързва тясно със Сърбия, където попфолк индустрията е най-развита на Балканите.
Хората казват, че ако слушаш попфолк, значи не си хърватски патриот, казва Борбас, който по време на войната със Сърбия през 90-те години е бил военен полицай.
Но и той също вижда как нещата се променят постепенно. Много хора вече слушат попфолк, дори и бивши войници. В дискотеките показват "Балканика" по сателит на големи плазмени тв екрани.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!