Елеонора Николова: Искаме мораториум върху договорите, подписани от Овчаров

В сряда при третия си опит парламентът успя да ратифицира окончателно споразумението за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис между България, Русия и Гърция. Документът вече е одобрен от парламентите в Москва и Атина.

Ден по-късно Народното събрание ратифицира и споразумението за петролопровода Бургас - Вльора, подписано между България, Македония и Албания. Опозицията не подкрепи и двата проекта. За това какви са мотивите за отрицателното становище на малцинството разговаряме с независимия депутат Елеонора Николова.

- Защо не подкрепихте ратификацията на споразумението за петролопровода Бургас - Александруполис?

- Не може с лека ръка да се подкрепи споразумение, което не гарантира интересите на България. Енергийната политика на България трябва да бъде съобразена с общата европейска политика. България трябва да се съобрази в момента с Енергийната харта и транзитния протокол към нея, но тези документи не са подписани от Русия.

Народното събрание разрешава на страна, която не е приела тези документи, да стъпи с енергиен проект в България и да се възползва от пропуски в хартата по отношение на морските байпаси.

Тези байпаси са вратичка в транзитния протокол, защото се подчиняват на друга регламентация, но България като член на ЕС трябваше да поиска становище на секретариата към Енергийната харта и на Европейската комисия. Това би показало, че България спазва ангажиментите си като член на ЕС.

- Правителството твърди, че ЕС подкрепя проекта, но не е ясно дали е искано становище по него.

- Като юрист знам, че терминалът и петролопроводът на българска територия трябва да са публична държавна собственост, но се оказа, че ратифицираното междуправителствено споразумение от Народното събрание предвижда те да са собственост на Международната проектна компания (МПК), в която мажоритарен собственик е Русия.

В чл.2 е предвидено, че след основаването на МПК делът на участниците може да бъде отчужден в полза на петролодобивните компании, които имат интерес да участват в проекта. Опасявам се, че много бързо и на тъмно можем да се разделим с дела, който притежаваме.

Записано е, че отчуждаването ще се извърши с писменото съгласие от българската, руската и гръцката страна. Записано е, че седалището на МПК ще е в страна от ЕС.

Попитах министъра на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов дали регистрацията не може да е в Кипър или Люксембург, а той реагира нервно. Аз се позовах на честата практика руски компании да се регистрират в Кипър.

В споразумението е посочено, че ще се спазва европейската практика, но позоваването на тази практика не изключва възможността да се стигне до такава регистрация.

- Какви други рискове крие споразумението?

- Не знаем кой ще управлява проекта в българската част. Казано е, че това ще е държавна компания. При обсъждането зам.-министърът на регионалното развитие Калин Рогачев заяви, че държавните "Булгаргаз" и "Техноекспортстрой" ще създадат дружество за реализация на проекта.

Има конфликт на интереси, защото зам.-министърът ръководи проекта, а в същото време е председател на съвета на директорите на "Техноекспортстрой", която ще изпълнява проекта и която би трябвало да контролира.

Като председател на борда на "Техноекспортстрой" той е заинтересуван фирмата да участва в реализацията на проекта, от който би спечелила. Факт е, че сериозните доходи на зам.-министрите идват от участията в директорски бордове.

Явно Международната проектна компания ще бъде акционерно дружество и като такова, то може да има акции на приносител или безналични. Попитах за това министър Гагаузов, но не получих такъв отговор.

Притеснително е и какво ще е влиянието на петролопровода върху околната среда, защото в момента няма ОВОС. В българското Черноморие са инвестирани милиарди левове и туризмът е най-атрактивната част от българската икономика.

Опасенията се, че лесно всичко може да бъде загубено при евентуален разлив. За разливите също получихме нервния отговор на министъра. В договора за другия петролопровод - Бургас - Вльора, например разливите са посочени като нещо обичайно.

Реализацията на проекта "Бургас - Александруполис" касае националната сигурност и трябва да се знае дали нашите служби за сигурност са се произнесли по договора.

При обсъждането не се получи сериозен дебат. Притеснително остава, че въпросите около проекта са повече от отговорите. Ратификацията можеше да мине по друг начин, да се зададат повече въпроси и повече отговори да се получат, което не се случи.

- В четвъртък управляващото мнозинство в парламента ратифицира и споразумението за петролопровода Бургас - Вльора. Опозицията не подкрепихте и него, защо?

- Защото там фигурира текст за офшорна банка. В договора за петролопровода Бургас - Вльора е посочено, че всички активи на дружеството по проекта могат да бъдат предадени в залог на кредиторите като обезпечение за връщане на заемите, а всички приходи по проекта ще се депозират в офшорна сметка.

Това означава, че при един скандал България може да загуби и парите си. За съжаление при гласуването на този договор почти нямаше дебат и документът беше ратифициран много бързо от парламента.

Всички текстове в двата договора - и за Бургас - Александруполис, и за Бургас - Вльора, трябваше да бъдат преосмислени от гледна точка на националния интерес. А не да се приемат така, като че ли са ни наложени.

Трябва да се постави въпросът дали и двата проекта са необходими и кой от тях е по-изгоден за България. Първоначално се говореше за общ терминал, а сега се оказва, че ще има два, като местоположението на този за Бургас - Вльора остава неясно.

Това означава, че се увеличава рискът за България. Приходите от транзитни такси за Бургас - Александруполис са 35 млн. лв. годишно, което ми се струва прекалено малко.

Парите от таксите, които ще получим от Бургас - Александруполис, са едва половината от трансферната сума за футболиста Димитър Бербатов например.

Единственото вярно е, че таксите трябва да са конкурентоспособни спрямо останалите трасета за транспортиране в региона. Но през думата конкурентоспобност ние можем да преосмислим таксите, които не са уточнени. Предварително обявената сума според експерти е прекалено ниска.

- Как реагира министър Гагаузов, когато го попитахте за офшорната банка в споразумението за Бургас - Вльора?

- Първоначално, разбира се, отрече, но се оказа, че има само първата част от договора. Когато видя този текст, бе неприятно изненадан. Оказва се, че той не познава много добре договора. Когато говорим за държавен интерес, в такива проекти офшорните фирми нямат място.

- Как ще коментирате намерението на правителството да подпише ново споразумение с Русия за т.нар. черноморски газопровод през България за Италия и Австрия?

- Ако министър Румен Овчаров бъде освободен от правителството, това означава, че общественото доверие към него е изчерпано и трябва да бъдем по-внимателни към договорите, които той е подписал - например дългосрочния договор с "Газпром".

Министър Овчаров обяви от парламентарната трибуна, че договорът ще бъде предоставен на депутатите, които се интересуват, но обществото продължава да няма информация за него, както и за подписания меморандум с "Газпром". Сега се предлага ново споразумение с Русия пак при неясни условия и параметри на проекта. Поискахме повече информация с колегите за новия газопровод, защото пак не знаем как е защитен националният интерес. Затова смятам, че по такива големи проекти трябва да има повече дебати в парламента.

Аз и колегата ми Димитър Абаджиев ще внесем искане за мораториум на подписаните договори от Румен Овчаров.

- Каква подкрепа очаквате на предложението за мораториума?

- На колегите от ДСБ и СДС.