ООН изтегля персонал от Дарфур

О ОН започна днес да изтегля част от персонала си в раздираната от конфликт западна суданска област Дарфур. Мярката бе предприета поради опасения от нападения след като Международният наказателен съд (МНС) предяви вчера обвинения срещу суданския президент Омар ал Башир, предаде БТА.

Мисията на ООН и на Африканския съюз в Дарфур (ЮНАМИД) съобщи, че ще прехвърли в Етиопия и Уганда служителите си, чието присъствие не е крайно наложително. ЮНАМИД уточни, че е решила да направи това въпреки уверенията на суданските власти, че ще направят всичко възможно, за да защитят войниците и хуманитарните работници.

"Това не е евакуация. Ще прехвърлим временно на друго място служителите, чието присъствие не е крайно наложително", подчерта говорителката на мисията Жозефин Гереро.

Според очевидци два автобуса с персонал на ЮНАМИД са отпътували от главния й щаб в столицата на провинция Северен Дарфур, Ал Фашер, на път за близко летище. Предвидено е около 200 служители на мисията да бъдат транспортирани със самолети до Етиопия и Уганда.

Изправена пред многобройни логистични и политически проблеми, ЮНАМИД разполага в момента с едва 9200 военни и 1300 цивилни служители - едва една трета от предвидените общо 26 хиляди военнослужещи и полицаи, и няма достатъчно оборудване, по-специално хеликоптери.

Мисията стана мишена на серия от нападения в Дарфур, при най-смъртоносното от които, извършено на 8 юли, бяха убити 7 и ранени 22 миротворци.

Судан, с площ близо 2,5 милиона кв. км, е най-голямата държава в Африка. Тя граничи с 9 африкански държави - Египет на север, Етиопия и Еритрея (и Червено море) на изток, Кения, Уганда и Демократична република Конго на юг, и Централноафриканската република, Чад и Либия на запад.

Северната част на Судан е населена предимно с араби мюсюлмани, докато в южните райони преобладават местни племена, сред които основните религии са християнството и анимизмът.

Опитите на правителството в Хартум, в северната част на страната, да въведе шариата провокират първите сблъсъци още през 1983 г. Конфликтът между Суданската народноосвободителна армия (СНОА), предвождана от Джон Гаранг, и правителствените части се разгаря по неясните граници между арабския север и християнско-анимисткия юг.

Войната е допълнително усложнена от племенни и фракционни вражди, както и от стремежите на всички страни да сложат ръка на районите в юга на Судан, в които са открити петролни запаси.

През 1989 г. сегашният судански президент Омар ал Башир извършва преврат, сваля от власт правителството на Садек ал Махди и сформира военна хунта, която поема управлението. През 1993 г. хунтата е разпусната и Омар ал Башир се обявява за цивилен президент - ход, който е замислен като първа стъпка към създаването на ислямски режим в страната по подобие на Иран.

През следващите години правителството на Омар ал Башир застава твърдо на страната на мощното ислямистко движение в Судан. През първите десетина година на своето управление Омар ал Башир възприема все по-крайна интерпретация на исляма, което - заедно с подкрепата му за ислямските милиции - сериозно влошава отношенията на Судан както със съседните африкански държави, така и със Запада.

Преди да се установи в Афганистан в края на 90-те години на миналия век и да създаде Ал Каида, сегашният лидер на световната терористична мрежа Усама бин Ладен живее няколко години в Судан под покровителството на ислямисткия режим в Хартум.

Гражданската война продължава 21 години - до подписването през 2004 г. на мирен договор между правителството в Хартум и СНОА. Основен елемент от договора е споразумението на южната част от страната да бъде дадена по-голяма автономия и да се отмени там действието на шариата.

Към момента на подписването на мирния договор броят на загиналите вече надвишава 2 милиона души.

През 2003 г. конфликтът избухва с нова сила. Бунтовниците от юга въстават срещу правителството в Хартум заради дискриминацията на неарабски фермери в провинция Дарфур, на границата с Чад, в полза на арабски племена. Над два милиона мюсюлмани са принудени да напуснат провинцията и да се преселят на север.

В този период се обособяват двете основни судански бунтовнически групировки - Движението за справедливост и равенство (ДСР) и Суданската освободителна армия (СОА). Срещу тях, с негласната подкрепа на режима в Хартум, действат паравоенни мюсюлмански формирования, наричани още "джанджауид" (от арабски - въоръжен конник, "дявол на кон"), които се опитват да прогонят неарабското население от неговите земи чрез действия, оприличени от някои организации за защита на човешките права с етническо прочистване, и охарактеризирани от САЩ като геноцид.

Различни източници посочват в свои проучвания, че при кампанията за етническо прочистване са били избити над 200 хил.души. Над 2,5 милиона души са прогонени от домовете си.

Официално тезата на Хартум е, че смята арабските милиции за незаконни формирования и нееднократно поема - и не изпълнява - задължението да ги разоръжи.

Върху геноцида срещу местното население в Дарфур се наслагват конфликтите между Судан и Чад. В началото на 2008 г. чадски бунтовници, подкрепяни от Судан, атакуват столицата Нджамена. Операцията се проваля.

През май бойци на ДСР атакуват Хартум - за пръв през продължаващия вече близо 25 години конфликт бунтовници от юга успяват да стигнат до суданската столица. Судан обвини западния си съсед и неназовани "международни сили", че са организирали нападението с цел режимът в Хартум да бъде свален.

По 600-километровата граница между Дарфур и Чад в бежански лагери, издържани изцяло от ООН, в момента живеят десетки хиляди бежанци от Дарфур. Останалите над два милиона души са изоставени на произвола на съдбата и са застрашени както от гладна смърт, така и от жестокостта, характерна за действията на "джанджауид".

Умиротворителните части на ООН и на Африканския съюз в Дарфур не успяват да сложат край на насилието.