Какво има и какво няма в бюджет 2008

К акто всяка година, началото на месец ноември е времето, в което на преден план излизат дебатите, обсъждането и впоследствие приемането на закона за държавния бюджет.

Някои от основните предизвикателства, които стоят пред този и следващите бюджети, са свързани със стремежа към покриването на маастрихтските критерии за влизане в еврозоната, рационалното управление на средствата от еврофондовете, усвояването на умения и знания от страна на местните власти да водят по-активни политики по отношение на местните данъци, намаляване на данъчното бреме, намаляване на преразпределението на доход през БВП (поне с няколко процентни пункта), а също така и спазването на изискванията на Европейската комисия - например да не се води проциклична фискална политика, което на практика означава поддържане на излишък около 3% от БВП.

Новото

На първо място, трябва да се обърне внимание на промените в данъчната политика на правителството. Прякото данъчно облагане в България през 2008 г. ще бъде едно от най-ниските в Европа.

(1) Въвеждане на 10% данък печалба (решението беше взето през 2007 г.)

(2) 10% данък върху доходите

(3) В предлаганите изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е записано, че данъкът върху дивидентите ще бъде намален от 7% на 5%

(4) Предвижда се през 2008 г. патентният данък да премине към местните данъци.

На второ място, трябва да се отбележи промяната по отношение на прозрачността и детайлността на информацията в бюджет 2008. За първи път в тазгодишния проектобюджет статуквото на непрозрачност и дезинформираност на обществото по отношение на предвидените политики и на средствата, които ще ги обезпечават, търпи промени в положителна насока.

Докладът за проектобюджет 2008 съдържа 258 страници, програмните бюджети на министерствата (забележете, че всички министерства са изготвили доклади за бюджетите си) са общо 1495 страници, има 222 броя програми, 52 файла, съпровождащи проектобюджета (справки, приложения, анекси и показатели). Това означава, че възможността всеки заинтересуван гражданин да разбере как, колко и къде отиват парите на данъкоплатците е налице.

Същевременно обаче е напълно възможно и тези хора да се изгубят в хилядите страници и в крайна сметка да не успеят да придобият цялостна представа за бъдещите намерения на правителството по отношение на икономическата политика.

След като инициативата за програмно бюджетиране на всички министерства започна на практика през 2007 г., в проектобюджет 2008 процесът продължава. Сега всички министерства и някои от първостепенните разпоредители имат доклади за изпълнението на програмите си за 2007 г. и предначертани политики за следващите отчетни периоди.

Това, което липсва

Прегледът на проектобюджет 2008 показва известен напредък както по отношение на воденето на някои политики, така и по чисто техническото отчитане на свършената работа и бъдещите намерения на отделните администрации. Но въпреки това съществува незапълнен капацитет от гледна точка на правене на реформи, формиране на политики и отчитане на резултати.

Ето няколко насоки, върху които има възможност за реформи и подобрения:

1) Има здрава икономическа логика, свързана с преминаването към пропорционален данък от 10% за осигуровките и преминаване изцяло към капиталова пенсионна система (в момента това е така нареченият втори стълб)

2) 10% данък за едноличните търговци (сега се предвижда нивото да е 15%) и не на последно място - изцяло премахване на данъка върху дивидентите

2) Данъчна децентрализация - общините да имат свободата да определят местните данъци - проектобюджетът предвижда въвеждането на минимален и максимален размер на местните данъци. За ефективното функциониране на принципа за данъчна децентрализация не трябва да има минимален и максимален размер на местните данъци и такси.

Общините трябва да могат да определят напълно свободно размера на местните данъци и такси. Така местната администрация ще има реалната възможност да води политики, ориентирани към развитието на отделните райони, и ще носи пълната отговорност за развитието на общината, което пък ще позволи на хората да знаят точно от кого да търсят отговорността за вземането на определени решения

3) Разглеждайки програмните бюджети на отделните администрации и политиките, включени в тях, става ясно, че администрацията в България е придобила застрашителни размери. Тя трябва да бъде оптимизирана, като част от програмите спокойно могат да бъдат прекратени или прехвърлени за изпълнение в частния сектор

4) Ако приемем, че писането на програми и бюджети на отделните министерства досега (включително и в проектобюджет 2008) беше по-скоро упражнение за това как се правят те, то в бъдеще трябва да видим не само нахвърляни различни таблици с неструктурирано съдържание и неясни критерии за ефективност, а развита методология за оценка на ефективност и ясен и точен анализ на разходите и ползите от водените политики.