Една европейска България

С офия, България: В сряда вечер в средата на декември съдия Владимир Вълков си тръгна от среща с трима колеги в Софийския районен съд и на излизане от деловодството трябваше да намери ключа за лампата в тъмното. Работното време отново бе свършило и той отново бе сред хората, които си тръгват последни по тъмните коридори.

Три дни след това съдия Вълков прекара съботния ден в Съдебната палата, където обучаваше други колеги - млади съдии, прокурори, полицейски служители и журналисти - предаваше им тънкостите на наказателното съдебно производство. В неделя отново бе в Съдебната палата, за да продължи по същия начин.

Не, този разказ няма да завърши с изстрели. Нито с приказки за мафиотски интриги. Това е един обикновен поглед към една обичайна седмица на съдиите, които осъществяват съдебната реформа в България.

Макар да изглежда, че международните медии се интересуват предимно от една гледна точка към София - организираната престъпност, читателите заслужават нещо по-добро. Те заслужават да научат една по-пълна история за работата на българските съдилища, особено сега, когато тази страна с население от седем милиона влезе в Европейския съюз и стана пълноправен партньор в поддържането на върховенството на закона в Европа.

Отразяването на събитията от 1 януари в международните медии беше съответно празнично. Но това не попречи на водещите международни вестници през целия декември да повтарят досадната стара формула. "Файненшъл таймс", 15 декември, параграф 1: късметът на Иван Тодоров "най-накрая се изпари". Дум-дум. "Асошиейтед прес", 19 декември, параграф 1: Красимир Димитров тръгнал за обяд, но "така и не стигнал дотам". Дум-дум.

И прозявка

Деканът на правния факултет, в който учех, имаше навика да се обляга на катедрата и да ни напомня: "Анализът на правото е анализ на фактите." Факт е, че повече от 100 души бяха убити посред бял ден в София през последните пет години и че нито един от тези случаи не е решен. Но също така е факт, че равнището на убийства в България е доста по-ниско от средното за Европа.

То дори спада с почти 20% през последните четири години - данните са взети от Европейския източник на информация за 2006 г. (2006 European Sourcebook) - основният индекс за изследването на престъпност­та, създаден от Съвета на Европа.

Когато разглеждаме страната в контекста на държавите - членки на ЕС, България изглежда доста... европейски. Равнището на убийства на глава от населението в няколко европейски държави е по-високо от това в България, а равнището на убийствата в Нидерландия, Шотландия, Люксембург, Литва и Естония е повече от два пъти по-високо от това в България.

Що се отнася до въпроса за корупцията, докладът на "Прозрачност без граници" от декември 2006 г. също показва, че нещата в България не са толкова необичайни. Отчетените случаи на корупция в България са точно средностатистически по световните стандарти - 8%.

Гражданите на няколко държави - членки на ЕС, отчитат повече случаи на подкупи, отколкото в България, а нивото на подкупите в някои европейски държави е повече от два пъти по-високо от това в България (Чехия, Гърция, Румъния). В областта на силно критикуваната съдебна власт на България според "Прозрачност без граници" корупцията в правната система съвсем не е необичайна в Югоизточна Европа.

С това не искаме да кажем, че вече няма истински предизвикателства в области като организираната престъпност и корупцията в България (а и в цяла Европа и в света). Има такива. Но прекомерното представяне на тези два проблема

Не е коректно

нито към фактите, нито към тези, които трябва по-добре да разберат напредъка на България в процеса й на присъединяване към семейството на държавите в Европейския съюз.

От едно заглавие във в. "Интернешънъл хералд трибюн" през декември, точно преди присъединяването на България към ЕС, читателите на този водещ източник на новини научиха, че "страх сковава" населението на България и че апелативните съдилища газят в "мътните води на българската съдебна реформа".

Нека подложим тези две окачествявания на тест. Първо попитах трима български колеги - юрист, лингвист и шофьор, дали са "сковани от страх" заради организираната престъпност. Всеки от тях се разсмя.

Проучването ми за работата на съдилищата е по-задълбочено. Съдия Владимир Вълков не е единственият, който работи до късно в обичайните подробности на българската съдебна реформа. Всеки работен ден стотици съдии и съдебни служители вдъхват живот на конкретните стъпки на подобряване на работата на съдилищата.

С помощ от ЕС и САЩ десетки български съдилища са въвели компютризирани деловодни системи и са създали условия за по-добро съхраняване на документите и по-ефективно протичане на съдебните производства, като също така са изградили и по-прозрачни и отговорни системи на съдебна администрация.

Така например Американската агенция за международно развитие работи с тридесет и две съдилища от цялата страна - съдилища, които са показали измерими подобрения и чиито съдии и съдебни служители сега помагат на други български съдилища.

Националният институт на правосъдието (НИП) на България е европейски модел в най-добрите традиции на върховенството на закона. Институтът, чието седалище е в София, а самият той е плод на многогодишното интензивно сътрудничество между ЕС, САЩ и България, обучава всички новоназначени магистрати и предоставя продължаващо обучение на стотици съдии, прокурори, следователи и съдебни служители.

В допълнение към работата на НИП много американски и европейски партньори подкрепиха обученията по най-добрите съдебни практики за хиляди съдии и съдебни служители през последните няколко години.

Водещите фигури в тези усилия са българи. Всяка седмица в цялата страна български юрис-ти, журналисти и съдебни служители участват и водят семинари, модернизират съдебните палати, подобряват достъпа на обществеността до съда и полагат усилия за намаляване на забавянето на делата.

В големи европейски градове като Пловдив, Варна и Велико Търново и в по-малки европейски градове като Смолян тези усилия дават плодове: на вся ко от тези места се отчита по-бързо решаване на делата, което е ключов фактор за подобряване на правораздаването и възстановяване на общественото доверие.

От 1 януари България има нова общественост. По-широката европейска общественост. И хората, които са се посветили на върховенството на закона, носят отговорност за това да потърсят по-пълна представа за работата на съдилищата в България. България бе изолирана твърде дълго. Първо от комунизма, след това от географията.

Нека отбележим присъединяването към ЕС с две стари европейско-американски традиции. Отдаването на почит към усилената работа в лицето на ежедневните герои като съдия Вълков и стотиците му колеги. И споделеното върховенство на закона, което се основава на търсенето на истината.

Авторът Марк Уест е адвокат от САЩ и работи като специалист по комуникации към Инициативата за укрепване на съдебната система на Американската агенция за международно развитие.