Време за чай

Има моменти, в които всичко ни се струва досадно, безинтересно и "вече видяно". И тогава разбираме, че е дошъл моментът да поканим приятелките у дома - на чаша чай.

По английски

Прибори: Покривката е задължителна, чаеният сервиз от всичките му части - различни лъжички, вилички, ножчета, също. Предварително пребройте колко хора ще седнете на масата, за да приготвите точно толкова чайници за запарка, защото да наливате от общия - не е по британски.

Пък и представете си, че близката ви дружка точно сега ще предпочете друг вид чай, а не от този, от които има в чайника?

Между другото, по същата причина и разнообразието от видове топла напитка трябва да е порядъчно. Плюс мляко (естествено, в съответния съд), захар (в захарница) и гореща вода (в отделен чайник).

Процедура: Английският чай върви задължително с мляко. По стара традиция в чашата първо се налива млякото, а след това чаят. Грижовните момичета навремето са се притеснявали да не се спука бабиният порцеланов сервиз. Но днес вече никой не се учудва и на обратния ред на наливането на напитката - единственото условие е млякото да не е мазно.

Сорт: Всеки черен чай е подходящ, може и с бергамот.

Към чая: Кекс, бисквити, сандвичи и, разбира се, мюсли, ако сте поканили приятелките си на закуска.

Музика: Саундтракът от "Приключенията на Шерлок Хоумс" - това е, което ви е необходимо.

По китайски

Прибори: Пригответе специален сервиз - за всеки гост се полагат по две чашки - висока и широка. Постарайте се да си осигурите вода от високопланинска река или езеро, най-добре е, разбира се, те да са китайски.

Процедура: Кипящата вода се налива в чайника, където я очаква благоуханният чай, на чийто аромат гостите ви ще се насладят след малко. Китайците по принцип слагат малко чай за запарка - изсушени листа, изкуствено навити, които рязко увеличават размера си при попадането на горещата вода върху тях.

Количеството на напитката трябва да е абсолютно еднакво в чашата на всеки един от присъстващите. Затова първо на всеки се налива до една трета от чашата, после още толкова и накрая останалото - за изравняване.

За особено майсторство при китайците се счита, когато в чайника не остане нищо след последното разливане. Сега най-важното - високата чашка се покрива с отвора на широката и с ловко движение на ръката се обръща цялата "конструкция".

Напитката естествено преминава в широката чашка, а ароматът остава във високата, от която трябва да се вдишва при всяка поета глътка... Пиенето на чай по китайски е по-скоро естетично удоволствие, а не гастрономично.

Сорт: Китайците са всеядни - зелен, бял, червен (ние го наричаме черен), жълт чай... Но за "най-китайски" се приема улунът - полуферментирала напитка, нещо средно между зелен и черен чай.

Към чая: В Китай на чая се е гледало като на самостоятелно "блюдо", неизискващо нищо допълнително. Но днес вече към него се предлагат захаросани орехи, бисквити, тиквени семки и кайсиеви ядки.

Музика: DVD с източни мелодии, шум на течаща река и тиха китайска музика.

По източен маниер

Прибори: При източния начин на пиене на чай е прието да се седи, дори по-точно, почти да се лежи на дивана, върху копринени възглавнички. При това напитката се консумира не от познатите ни чаени чаши, а от специални прозрачни лирообразни стъклени чашки без дръжки.

Процедура: На Изток чаят не се запарва, а се вари. Чайникът с вода, приличащ на лампата на Аладин, се поставя на огъня. В кипящата вода се пускат пакетчетата или стръковете - колкото повече, толкова по-добре, и след няколко минути се сваля от огъня.

И още нещо - източният чай задължително трябва да е толкова сладък, колкото и силен. Затова не пестете - нито материал за запарка, нито захар.

Сорт: Черен. На Изток зелен чай се пие рядко.

Към чая: баклава, сварени в мед фурми, захаросани фъстъци, шербет.

Музика: Диск с източни танци.

По руски

Прибори: Разбира се, на масата задължително присъстват традиционният за руснаците самовар, плюс чайник за запарка, покривка, ако е възможно на матрьошки - за сгряване на душата. Чашки и чинийки от бял порцелан, може и с рисунки. Плюс чинийки за лакомства, съдчета за мед и сладко.

Процедура: Включете самовара, сложете в чайника повече продукт за запарка, за да можете да доливате вода... И си освободете достатъчно място за чаеното плюскане.

Сорт: Традиционно по руски се пие черен чай. Все пак, когато се посяга към зелените сортове - те са "Япония", "Китай", и "Средна Азия".

Към чая: В добрите стари времена и в богатите домове по време на чаената церемония се е сервирало ядене поне по четири пъти. Мед, сладко, захар, лимон и дори кифличка - това си е лека закуска за руснаците.

Пирог, пирожки, палачинки и понички с различен пълнеж - от хайвер и месо, до гъби и сладко. Сандвичи и сладкиши, плодове - пресни и захаросани - всичко това се слага на масата в невероятни количества. Та нали според традициите, докато пият чай, гостите трябва да се нахранят порядъчно, и то не веднъж.

Музика: Най-важното при пиенето на чай по руски е задушевният разговор, за който най-добре помагат романсите.