П рез последните десетина години Унгария постигна немалък икономически напредък. Този успех се базира на икономическите реформи, извършени основно през 90-те години, като приватизация, либерализация на стоковите пазари и на пазара на труда, намаления на някои данъци.
За последните 10 години страната има устойчив положителен икономически растеж всяка година, макар и не твърде висок.
В рамките на едно десетилетие икономически растеж Унгария повишава брутния си вътрешен продукт (БВП) на човек от населението от малко под 49% до малко над 62% от средния в ЕС. Това е доста повече от постижението на страни като Чехия или Полша.
Но от друга страна, е два пъти по-малко от ръста в Естония, което нарежда Унгария икономически по средата между най-бързо и най-бавно развиващите се нови членки на ЕС. Докато преди 10 години Естония е с една четвърт по-бедна от Унгария, в настоящия момент Естония е по-напред по доходи.
Въпреки че е сред преобладаващо свободните страни в индекса на икономическата свобода на фондация "Херитидж" и "Уолстрийт джърнъл", Унгария с нейното 40-о място има по-ниско класиране в сравнение с осем от останалите девет нови членки на ЕС.
По отношение на бизнес средата Световната банка нарежда страната на 66-о място. Данъчното бреме и преразпределението през бюджета е сред най-високите в региона - държавните разходи са на нива от почти 50% от брутния вътрешен продукт, а приходите - 43-45%.
През есента на 2002 г. в изпълнение на предизборно обещание новото социалистическо правителство увеличава заплатите на повечето служители в бюджетната сфера с 50% - нещо, което
Българската социалистическа партия цитираше като голям успех
и планираше да повтори. Същевременно и минималната работна заплата за 2-годишен период е повишена с цели 90%.
Средно за икономиката шоковото увеличение на бюджетните заплати води до 13% реален ръст на доходите - значително над ръста на производителността на труда. През следващата година този ръст на доходите спада наполовина и се установява на нива, по-ниски, отколкото преди действията на правителството.
Резултатът е лесно предсказуем. Бюджетният дефицит се удвоява и достига 9% от брутния вътрешен продукт - нива, които в България имаше в навечерието на кризата от 1996 г. Частната собственост върху икономиката, относително свободните пазари и стабилната банкова система в Унгария спомагат на страната да избегне българския сценарий от средата на 90-те години.
Въпреки това негативните ефекти от шоковото увеличение на бюджетните заплати и минималната работна заплата съвсем не са за пренебрегване - бюджетният дефицит води до ръст на държавните дългове, безработицата нараства, особено сред жените, спада темпът на икономически растеж и за пръв път се отбелязва спад в инвестициите в икономиката.
Инфлацията също нараства, както и лихвените проценти, а износът отбелязва спад за първи път от години. Иронично, действията на правителството, които, предполага се, трябва да увеличат доходите, водят до ръст на бедността.
През 2004 г. правителството се опитва да вземе мерки за намаление на бюджетния дефицит, но резултатът съвсем не е задоволителен. През 2005 г. правителството започва да използва счетоводни трикове, за да постигне целта за бюджетния дефицит - мерки, които са отхвърлени от Евростат.
Заетостта в икономиката спада леко от и без това ниското ниво от 50% от хората в работоспособна възраст.
В тази ситуация правителството навлиза в предизборна кампания с мерки, които допълнително увеличават проблемите
- предизборно намаление на ДДС от 25 на 20% (което след спечелването на изборите правителството решава да отмени) и увеличение на държавните разходи.
През 2006 г. очакванията на Международния валутен фонд (МВФ) са, че бюджетният дефицит ще достигне 11% - което означава, че за да се достигнат изискваните от маастрихтските критерии 3%, ще е необходимо намаление на държавните разходи и/или увеличение на и без това високото данъчно бреме с цели 8%. За сравнение това като сума се равнява на приходите от данъците върху доходите и печалбите или приходите от ДДС.
Въпреки че правителството спечели изборите, популистките му действия от последните няколко години застрашават дългосрочните перспективи за развитие пред страната - икономическият растеж, прогнозиран за 2007 г. например, е наполовина в сравнение с България.
В момента самото правителство е принудено да изостави изцяло своята програма, да увеличава данъци, да реже социални разходи от бюджета и да прави реформи, които е отлагало през последните години.
Релевантността за България на унгарския пример
можем да обобщим в следните поуки:
1. Популистките действия от рода на бързо увеличение на заплатите на чиновниците, ръст на минималната работна заплата или подобни намеси на пазара на труда имат силно негативно влияние върху безработицата, бюджета, икономическото развитие, заетостта. Затова би било добре българското правителство и най-вече министерството на труда да се въздържат от подобни действия, които биха имали точно обратния резултат на намеренията им.
2. Ако една страна иска да има висок ръст на доходите - като лидерите Естония и Ирландия, тя трябва да е готова да направи бързи и радикални икономически реформи, да следва благоразумна фискална политика и да поддържа ниски нива на данъчно бреме и преразпределение. Опитът да се постигне нещо с еднократни популистки действия не води до нищо добро.
В допълнение поддържането на умерени или бавни темпове на реформи водят и до умерен и бавен ръст на икономиката. В дългосрочен план, ако една страна има по-ниско класиране в индекса за икономическа свобода и индекса за бизнес среда, тя има и по-ниски доходи. България е доста назад и в двата.
3. Бюджетният дефицит не влияе положително на икономиката. С бюджетен дефицит от 10% и повече Унгария постига ниски нива на икономически растеж - по-ниски, отколкото преди увеличаването на бюджетния дефицит.
Това трябва да се има предвид от средите, които вярват, че само трябва да започнем да харчим повече пари и икономиката на страната ще тръгне нагоре. Точно обратното ще стане.
4. Въпреки че и Унгария е отбелязвала еднократно растеж на икономиката от над 6%, твърде високото преразпределение през бюджета и влошаването на бизнес средата прави този ръст неустойчив и еднократен.
Съответно, ако българското правителство иска да запази и увеличи настоящия ръст на икономиката от около 6%, то би било добре да следва политика на намаление на данъчното бреме и реформи.
5. Един друг извод е важен - административното увеличение на заплатите не води до ръст на икономиката и намаление на безработицата. Тези, които вярват, че само да увеличим заплатите и всичко ще тръгне, трябва да се замислят повече.
6. Икономическото положение и кредитният рейтинг на България гарантират, че ако повторим унгарския експеримент тук, резултатите ще са далеч по-негативни. Клеймото от 1996 г. все още виси над нас и всяко неблагоразумие в икономическата политика може да доведе до диспропорционално голям негативен ефект.
В крайна сметка можем да обобщим всичко с два извода. Първо, популизмът не дава добри резултати в икономиката и влошава благосъстоянието.
Второ, ако една страна иска да стане богата, тя трябва да извърши необходимите икономически реформи. Неизвършването на бързи реформи обаче прави хората недоволни и те започват да подкрепят популистки партии.
