Общоикономическа цел на българското правителство е постигането на висок и устойчив реален средногодишен икономически растеж от 5-7% за периода 2002-2005 г., се декларира в управленската програма на правителството. Към реализирането й са насочени голяма част от останалите подцели и икономически механизми.
Стратегията за съживяване на икономическия живот включва привличане на значителни чуждестранни инвестиции от 1-1,2 млрд. долара средногодишно. Кабинетът декларира и ангажимент за създаване на благоприятна среда за български и чуждестранни инвестиции и балансирано развитие на дребния, средния и едрия бизнес.
Никоя от поставените цели не може да бъде изпълнена без ангажимента на всеки гражданин, поемането на лична отговорност и съпричастност към проблемите на страната и тяхното решаване. Това заяви вицепремиерът и социален министър Лидия Шулева при представянето на програмата. Работещ пазар означава както икономически растеж, така и по-високи доходи срещу повече работа. Не е здравословно за страната в нея да има много хора с ниски доходи и в същото време да има една много тясна прослойка с високи доходи, обясни Шулева.
Намаляване на безработицата с минимум 150 000 души, е заложено в програмата на правителството. Създаване на условия за бърз икономически растеж, насочен към създаване на заетост и повишаване на доходите, увеличаване на детските надбавки, както и разработване на нова концепция за политиката на доходите се обещава в раздела "Социална сфера".
Осъвременяване на образователните програми и привеждането им в съответствие с потребностите на пазара на труда, както и създаване на условия за по-широко навлизане на информационните технологии в учебния процес и достъп до Интернет, предвижда документът.
В реформата в образованието липсва ясна мисъл и цялостна рамка, продължава сегрегацията на децата с увреждания и със специфични образователни потребности, на децата без родители, на децата от малцинствен произход. Остаряла и неработеща е системата за квалификация на учителите, пък се казва в оценката на образователната ни система.
Осигуряване на стабилност и ред в образованието, както и качествено и широкодостъпно образование, както и изграждане на трайна национална политика в областта на науката и изследванията, са сред приоритетите на програмата.
Повишаване ролята на превантивната и профилактична медицина с преместване на акцента към високорисковите групи, както и реорганизирането на функциите, структурата и организацията на службите за обществено здраве, са сред целите, поставени в раздела "Здравеопазване".
Създаване на рамково законодателство за сектор "Високи технологии" се предвижда за развитието на софтуерната индустрия. Запазване и развитие на българския интелектуален потенциал и привличане на инвеститори с традиции и добра репутация в сектора, са сред другите задачи на кабинета.
Развитие на съвременен конкурентен енергиен пазар, както и хармонизацията на законодателството ни с това на Европейския съюз, пък са приоритетите в работата на ДАЕЕР за следващите четири години. Интегрирането на българския енергиен пазар с европейския и осигуряването на ядрена безопасност, също са посочени от управляващите.
Бъдещето на туризма е разчетено като водещ отрасъл в националната икономика. Националната индустриална политика пък трябва да бъде съобразена с процесите на глобализация на икономиката и либерализацията на световната търговия.
Събираемостта на данъците трябва да се повиши чрез рационализация и преструктуриране на процедурите по събирането им. Кабинетът ще работи и за това банките да заемат нормалния си статут на кредитори на бизнеса.
Непосредствената външнополитическа цел е през 2002 г. в Прага България да получи покана за присъединяване към НАТО. В такъв случай страната ни ще се стреми към пълноправно членство в алианса през 2004 г. Едновременно с това приоритет във външната политика ще бъде запазването и по-нататъшното развитие на ролята на България като генератор на стабилност в Югоизточна Европа.
Виж програмата в Government.bg
