Ръководство за избор на лаптоп

П опулярността на лаптопите расте не с дни, а с часове. Понастоящем пазарът на преносимите компютри преживява бум - нови модели се появяват ежемесечно, намаляват се цените, увеличава се производителността и функционалността.

И ако преди години само предполагахме, че те някога ще заменят "сивите кутии" на настолните компютри, в момента с увереност може да се каже, че времето е дошло.

За да разберат потребителите, които никога по-рано не са се сблъсквали с портативни компютри, какво да очакват от употребата на мобилния помощник, IDG.bg са направили анкета между техни познати, несвързани с компютърната тематика.

Изясни се, че повечето от тях виждат бъдещото приложение на неголямо устройство, с удобна клавиатура, което може да се постави на колене и спокойно да се работи практически на всяко място.

Производителността трябва да бъде достатъчна за изпълнението на различни задачи, максимална компактност, а цената да не превишава психологическия праг от 800-1000 долара. За съжаление, това е широко разпространеното мнение. 

Като резултат, ръководейки се от съветите на приятели и рекламните надписи на производителите, хората много често придобиват нещо, за което впоследствие се оказва, че не им върши никаква работа. Разочарованието е голямо и абсолютно нов апарат попада на безценица в ръцете на прекупвачите.

За да помогнат на читателите да направят правилния избор и да избегнат повечето грешки, възникващи при избора на портативен компютър, от IDG.bg са решили да разгледат какви са преносимите компютри и за какво са предназначени.

Класификация на преносимите компютри

Всички преносими компютри се делят на няколко класа (в зависимост от целите и задачите), като броят на тези класове се увеличава постоянно.

Най-популярният тип - т.нар. "замяна на настолния компютър"

Главното тук не е мобилността, а по-скоро някакъв компромис между компактността и производителността. Такива устройства са снабдени с по-големи матрици с диагонал 14"-20" и мощни процесори.

 Те имат удобна клавиатура, множество разнообразни входно-изходни портове, обемна оперативна памет и твърд диск, мултиформатни DVD устройства, мощна акустика - всичко от което може да има нужда потребителя на работното място или у дома.

Това, което не им достига, е мобилността и портативността. Съгласете се, че да вземете за командировката устройство, тежащо 4 кг, не е най-удачното решение. Независимо от това, именно този клас устройства се ползват с най-голяма популярност, както и при производителите, така и при потребителите.

По принцип и това, и другото, са лесно обясними: производителят няма необходимост да влага големи средства в разработката, тъй като основната конструкция е напълно изпитана, няма проблеми с охлаждането и съвместимостта на миниатюрните елементи. Цената на тези преносими компютри е доста прилична за това, което получавате (но за това - по-надолу).

Последният също е доволен - за немного пари получава пълноценен компютър, който при желание винаги може да се пренесе на друго място. И спирането на тока не е страшно - вградената батерия с лекота заменя непрекъсваемо захранване (UPS).

По-скъпите машини, наред с несъмнените си достойнствата, имат и редица недостатъци, присъщи на портативните компютри. Ако сте придобили ултрамодерен преносим компютър, позволяващ ви да играете на любимите си игри (разбира се, за повечко пари), ще трябва да приемете факта, че след половин година той вече е остарял и разполагате с ограничени възможности за ъпгрейд, защото изнамирането на нова видеокарта и продажбата на старата е доста по-големо предизвикателство, отколкото ако ставаше дума за стандартния й настолен аналог.

Следващият тип преносими компютри - тънки и леки

Според нашите възгледи, с известен компромис, тези устройства вече може да се наричат портативни.

Като правило диагоналът на матрицата е от 12" до 15", масата не превишава 2 кг, а производителността и функционалните им възможности отстъпват с малко на настолните си събратя от ниския и среден клас. Цената на тези устройства започва от $1000.

Подобни модели могат да се носят даже в обикновена чанта, но.... Не забравяйте, че на портативния компютър трябва да се сложи захранване, мишка, външно DVD и други неща. Като резултат от това чантата придобива вид на бременна хипопотамка, а общото тегло не е по-малко от 3 кг.

Така или иначе, именно този клас е най-интересен за замяна на обичайния настолен компютър. Удобната клавиатура, качественият екран и високата функционалност при относително невисока цена позволяват на "тънките и леките" да претендират за ролята на "универсалния войник".


Следващите - малките портативни

Ултрапортативните преносими компютри позволяват да се достигне максимална мобилност при достатъчна за деловото приложение функционалност и производителност. Тяхната маса варира от 0,8 до 1,3 кг, а диагоналът на екрана - от 8" до 11".

С една дума, идеален вариант за студент или мениджър от средно ниво. Единственото "но" - цените започват от $1900. Но пък за сметка на това, такова устройство може да се събере в дамска чанта, а и на летищата няма да ви вземат за член на "Ал Кайда".

Разбира се, за миниатюрността трябва да се плати, но все пак, при тази миниатюризация има и някои ограничения в ергономичността и бързодействието.

Дребната клавиатура ще бъде неудобна за писане, без да се гледат бутоните на клавиатурата, а малкият екран не е сред най-полезните за очите. Но затова пък, когато извадите устройството, определено ще съберете очите на околните.

Още един клас, който се появи скоро на пазара - UMPC, или Origami, който според Бил Гейтс в скоро време трябва да замени джобните компютри. Дали ще стане или не, само времето ще покаже.

Ние лично смятаме, че сферата на приложение на подобни устройства е доста специфична. Разбира се, малкото тегло (0,8 кг) и сензорният екран изглеждат интересни, но липсата на пълноценна клавиатура (използва се екранна OSD) и недостатъчната за комфортна работа резолюция (800x480), са далеч от визията ни за пълноценна работна машина.

Най-общо, UMPC биха могли да заинтересуват автомобилистите, но отсъствието на аксесоари (в частност за закрепване в автомобила), относително високата цена и незащитеността от вибрации са задържащ фактор за навлизането на тези устройства.

"Сони" пускат подобни изделия от 2002 г., но само за японския пазар. Устройствата с тегло не повече от 0,5 кг са снабдени с повдигаща се клавиатура и отличен 4,5" екран с резолюция 1024х600 пиксела.

Отделно искаме да разгледаме т.нар. "защитени" преносими компютри - танковете на съвременната компютърна промишленост. Сферата им на приложение - силовите структури, геологията, зоните на крайния Север и т.н.

Разбира се, при избор на такова устройство не трябва да очакваме привлекателна цена. Някои от тези устройства действително не се страхуват от мръсотията, понасят падане от не голяма височина, клавиатурите им издържат на заливане с течности и не само това, но цената им достига до 10 хил. долара, при положение че цената на повечето модели e 2000 долара.

Компонентите

Основното, на което се обръща внимание при покупката на преносим компютър, е процесорът. И това е естествено - опитните маркетолози успяха да ни приучат, че колкото е по-висока честотата, толкова е по-висока производителността.

Принципно така трябва да е, но има и други фактори като топлоотделяне, време на автономна работа, пряко свързани с прословутите мегахерци. Затова когато се избира преносим компютър, трябва да се постигне разумният компромис.

Например почти всички ултрапортативни преносими компютри са изградени на базата на 1-2 GHz процесори, изпълнени по технологията ULV (буквално - свръхмалко напрежение) и имащи слабо топлоотделяне.

Още една причина, поради която не трябва да се стремим да гоним високите честоти - нивото на шума. Ако в настолните компютри се използват масивни радиатори, в преносимите компютри такава възможност просто няма и виещият вентилатор на охлаждането е способен да достави немалко неприятни минути на своя притежател.

Още един момент, на който ни се иска да обърнем внимание - AMD или Intel?

За да отговорим на този въпрос, се наложи да направим малък тест, като сравнихме аналогични модели с процесори AMD Turion 64 X2 (TL-50) и Intel Core Duo (Т2300).

Без да се впускаме в детайли: при практически еднаква производителност, двуядреният процесор на Intel се оказа по-икономичен и съответно по-малко горещ, като изпревари по време на автономната работа Turion с приблизително 25%.

А това не е никак лош показател. Наистина, цената на преносимия компютър с процесор AMD се оказа по-ниска от тези 25%... Така че, вие си решавате.

Колкото до оперативната памет - колкото повече, толкова по-добре. Това е единствения параметър, от който не трябва да пестите. Сега за комфортна работа са необходими минимум 1 GB, а в скоро време този праг ще се вдигне.

Ако средствата не достигат, може да вземете устройство и с 512 MB памет, но обезателно обърнете внимание на това, целият обем да е на един модул - при бъдеща модернизация това ще ви помогне да избегнете сериозни материални проблеми с отсъствието на свободни слотове.

Типът на използваната оперативна памет също има значение: по-добре е да се предпочита по-съвременната DDR2, тъй като цената на тези модули след половин година ще е по-ниска от остарялата DDR.

Обемът на твърдия диск също е желателно да е по-голям - от 60 GB нагоре, а интерфейсът особена роля не играе. ATA или SATA - не е толкова важно, но оборотите не трябва да са по-малко от 5400, защото от това пряко зависи скоростта на зареждане на операционната система и приложенията.

Да се настоява за 10 хил. оборота (а такива се намират вече в някои преносими компютри), не е необходимо - доста сериозно греят.

За DVD устройството е най добре да се избере последната модификация, защото замяната му с друго, без да се влоши външния вид на преносимия компютъра ще се окаже трудна - производителите явно не се стремят към унификация на предния панел.

Най-интересният и тайнствен момент - типът на видеоконтролера.

Производителите са се постарали максимално да объркат потребителите, въвеждайки терминология, с която не всеки специалист би се оправил. Shared Memory, SMA, Turbo Cache, TDH - ще се опитаме да определим тези термини.

Всичко това говори за едно: в компютъра се използва "споделена" памет, която не само отдава ресурси, но и намалява производителността на видеоподсистемата. Да се играе на такива компютри е просто невъзможно. Друго нещо са т.нар. дискретни графични ядра, имащи собствена памет.

Като говорим за видеосистемата, разбира се, трябва да споменем и за екрана. За съжаление, в ултрапортативните устройства на него не се обръща достатъчно внимание. Разбира се, трудно е да се дават каквито и да е съвети.

Най-простото - отивате на "екскурзия" в най-близкия голям компютърен магазин, където приветливите продавач-консултанти ще ви покажат всички възможни варианти. Не е необходимо да им казвате, че сте отишли само да гледате - реакцията от подобни думи може да се окаже не особено адекватна.

Гланцово, или както още го наричат "стъклено" покритие на екрана - това е едно от най-съмнителните нововъведения през 2005-2006 г. От една страна, действително изображението на такива матрици изглежда по-приятно - по-отчетливо и контрастно.

От друга страна, по нивото на отражение гланцовото покритие е на порядък по-лошо от класическото матово покритие. А и един от доводите при прехода от ЕЛТ към LCD е именно наличието при последните на покритие възпрепятстващо отражението.

Въпреки това през последно време при портативните компютри все по-често се срещат гланцовите матрици, а преносимите компютри, снабдени със стандартните екрани, се броят на пръсти.

Разбира се, матриците с гланцов филм са модни, но по множеството отзиви на потребителите даденото нововъведение не предизвиква ентусиазъм в тях.

Много е важно наличието на различни слотове за разширение. Като правило всички съвременни преносими компютри разполагат с няколко USB 2.0 порта, изход за включване на телевизор или видеопроектор, порт за модем и LAN мрежа.

За останалото много често забравят. През 2005 г. с излизането на новата платформа Centrino, известна под кодовото название Sonoma, в преносимите компютри започна повсеместно внедряване на шината PCI Express.

Очевидно, че тя е незаменима за включването на видеоадаптера и други вътрешни устройства, като гигабитовия мрежов адаптер или TV тунер, тъй като обезпечава висока скорост на обмен на данните.

С нейното използване се подразбира и нов форм-фактор на платките за разширение под названието ExpressCard, които така и не се появиха в масова продажба, тогава когато за формата CardBuss (32-разреден PCMCIA) този проблем не съществуваше.

Затова най-добрият вариант - използване в преносимия компютър и на двата типа слотове (ExpressCard и PCMCIA). Ако това по една или друга причина не е възможно, тогава има смисъл да се спрете на CardBuss.

Корпус

На външния вид обръщат внимание неопитните потребители, без да се замислят в какво може да се превърне портативния компютър след половин година ползване. Не е съвсем и понятна позицията и на производителите, икономисващи от качественото оформление.

Може да се каже, че модният сребрист цвят е най-неудачният избор, който може да си представите. Това покритие е много неустойчиво не само към изтриване, но и към въздействието на околната среда.

Навярно всеки автолюбител знае, че цветът тип "металик" е много сложен избор с оглед изменението на свойствата му под въздействието на околната среда. Същото се отнася и за преносимите компютри и затова не се опитвайте да сваляте рекламните лепенки, намиращи се под клавиатурата.

Работата е в това, че освен напомнянето за конфигурацията и тригодишната гаранция, те изпълняват роля и на защита на корпуса от изтриване в местата на съприкосновение с ръцете. Ако ги премахнете, най-малко цветът на покритието под тях ще се отличава и много бързо ще се образуват протрити участъци.

Материалът, от който е направен корпусът на портативния компютър, също играе определена роля. В съвременните преносими компютри все още присъстват метални компоненти - в качеството на елементи от конструкцията или декоративни елементи.

Като правило се използва лека и твърда магнезиева сплав, практически идентична с използваната за целите на аеронавтиката. От него се изработва или целия корпус, или само горната част на капака с дисплея.

Преимуществото на такова решение се заключва в това, че металът помага да се разсейва отделяната топлина, предпазва от външни въздействия и помага за значително по-дълго запазване на добрия вид на устройството. Недостатъкът е само един - високата цена, водеща до оскъпяване на преносимия компютър примерно с 30%.

Няколко съвета към купувачите на преносими компютри

Процесор
Ако планирате да използвате преносимия компютър в качеството на алтернатива на настолна система, за предпочитане е да изберете високопроизводителен модел, базиран на процесор Intel Core Duo или AMD Turion X2. Във всички останали случаи ще подхождат Intel Celeron, Core Solo или AMD Sempron.

При избора на конфигурация не трябва да се водите от мегахерците. Спрете се на модел с процесор на една-две степени по-ниско от максимално достъпния - това ще бъде напълно достатъчно за всички съвременни приложения.

Памет
От оперативната памет е най-добре да не икономисвате. Използването на 256 MB в преносимите компютри в днешно време е доста недалновидно - такъв обем за съвременните операционни системи и приложения е недостатъчен. Минимално допустимият обем е 512 MB, а оптималният - 1024 MB.

Освен това е желателно портативният компютър да има възможност за разширение на паметта, защото в даден момент може да се появи нова версия операционна система с по-големи изисквания.

Твърди дискове и оптични устройства
Оптималният обем за съхранение на твърдия диск е 80 GB. Оптичното устройство може да бъде DVD/CD-RW или DVD6RW, като вторият вариант е за предпочитане - той позволява да не се замисляте за типа на използваните носители.

Желателно е да е последен модел с мултиформатна поддръжка, който работи с всички известни формати към настоящия момент.

Дисплей и видеоадаптер
Оптималната резолюция на матрицата е 1024х768, обикновено - 1280х800 или 1400х1050. Най-удобни са екраните с покритие против отблясъци с диагонал 15,4".

Всички видеоадаптери, имащи в названието абревиатурата SMA, използват системната памет. За игри не са пригодни. От друга страна, дискретните ускорители са доста по-енергоемки - тяхното използване съществено снижава времето за автономна работа.

Батерия
От една страна, колкото е по-голям капацитетът - толкова по-добре, от друга - масата на батерията може да достигне до 30% от теглото на целия портативен компютър. Затова оптималният вариант е възможност за работа с допълнителна батерия с увеличен капацитет.

Корпус
При избора непременно обърнете внимание на използвания материал. При евтините модели той е изработен от пластмаса, боядисана в сребрист цвят. Изглеждат доста стилно, но след известно време боята започва да се изтрива, като резултат от което компютърът губи добрия си външен вид.

Ако капакът с матрицата не е достатъчно твърд, при промяна на ъгъла му дисплеят ще се деформира, което ще предизвика видими изкривявания на изображението. Необходимата твърдост придава само металният корпус като леките алуминиево-магнезиеви и титанови сплави.

Безжичен модул
Желателно е портативният компютър да притежава и двете технологии - Bluetooth и Wi-Fi. Може да се окаже полезен и инфрачервен порт, но в последно време производителите все по-рядко го слагат.

Обърнете внимание на наличието на портове FireWire и CardBus - в бъдеще това би ви позволило добавяне на TV тунер или GPRS модем.

Производител
На кой производител да отдадем предпочитанията си? Твърде сложен въпрос, като се има предвид, че всички преносими компютри се произвеждат в Тайван и Китай във вид на т.нар. платформи, които пристигат в заводите на известните фирми, където те ги окомплектоват с процесор, памет, твърд диск, документация и др.

След това на изделието се поставя търговската марка и именно под нея то постъпва за продажба. Нерядко един и същ модел преносим компютър може да се види под търговска марка ASUS, Fujitsu Siemens, Prestigio и др.