Вместо за пресконференцията, Георги Изов-Бесния потегли за ада. Императора беше пресилил дозата и вместо за десет дни, ликвидира зет си за три. Ако Богът беше разума, а Дяволът - чувствата, надделя Богът, но избухна сатанински взрив на емоции и заля държавата като Потоп...
Новинарите, като че ли предупредени за скорошната кончина на Бесния, бяха готови с версии, полуистински и напълно измислени подробности за връзките на покойните братя с Крушата, Италианеца, Кроки, Малките и Големите близнаци, Мечката, Комшев, Кудев, Кимбата и прочие, и прочие мъртъвци. Списъкът беше приспивно дълъг, престъпленията - импровизации, екзекуциите им - от сълзливи романтични клишета в стил "Шерше ла фам!" при жените журналисти, до кървави американизирани екшъни при мъжете. Абстрахирайки се от вестникарската помия, фактът си оставаше факт. Бесния беше мъртъв и както Императорът, така и всички величия или пигмеи в тази държава трябваше да се съобразяват със смъртта му, или поне да я имат предвид. Жорж Изов-Бесния, подобно на брат си Нерон Вълка, беше живял така, че след него нищо в България нямаше да остане същото. (Из "Калигула Бесният", 1996 г.)
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!