Какво е "хомо економикус"? В най-общи линии това е човек, който се ръководи в живота и работата си, единствено от своя (и от ничий друг) интерес. Следвайки го и взаимодействайки си с останалия свят в конкурентна борба, той движи прогреса. Забележително е, че човекът ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да следва своя интерес, за да работи системата. Но което е още по-забележително е, че човекът е длъжен и сам да носи отговорност за себе си. Логиката на тази технология е съвсем разбираема - човек най-добре от всички познава себе си, знае своите нужди и възможности, и може да си прецени какво е най-добро за него. Следователно именно той и трябва да преценява и да се грижи за себе си, а не някой друг. Следователно именно той е длъжен да защитава личния си интерес, защото просто това е най-ефективно.
Какво е "хомо булгарикус"? Това е лице, на което в последните 50 години му е било забранено да мисли за себе си и да се грижи за себе си. Тази отговорност беше поета от една анонимна структура, в която членуваха всички лица и в която други, на които бе забранено да мислят за себе си, трябваше да се грижат за човека. А той да се грижи за тях. Преди тази система пък лицето бе живяло в една друга - основана изключително на примитивно земеделие, в която с къртовски труд едва се поддържаше семейството и обществото. Още по-преди пък "хомо"-то живееше в трета система, където изобщо не беше човек и поради тази причина се грижеше само за изхранването на себе си и на околните от семейното стадо. Още по-предишната система е твърде далеч, за да има осезаемо влияние.
Та в резултат от серия експерименти, серия от социо-учени създадоха социалния вид "хомо булгарикус". Това е лице, което е длъжно да не се грижи за себе си, което очаква някой друг да се грижи за него, което в замяна е длъжно да работи на този някой друг, което не работи, защото нищо не му влиза в джоба и което непрекъснато страда по някакъв повод. И поради страданието си непрекъснато се оставя да бъде лъгано от местни и вносни утописти и тарикати, или пък дори да се превърне в деструктивна сила, която те да използват в борбите си за власт помежду им. Това е "хомо булгарикус".
Дошло е времето да се премине от "булгарикус" към "економикус". Това може да стане, защото по принцип самото преминаване към "економикус" съдържа в себе си началното условие да се тръгва от лош старт. Средностатистическият крепостен селянин или градски занаятчия в Англия също съвсем не е бил подготвен да извърши еволюцията в началото на 19 век. Но е успял - защото не е имал друг избор, и поради тази причина е доказал, че може да се успее. Можем да бъдем съвсем сигурни, че "булгарикус 21 век" не е по-лош старт от "ингилизинус 19 век".
Българинът трябва да направи своята мисловна реформа, защото иначе е изправен пред опасността все по-освирепяващата международна среда да се саморазправи брутално с него и с мисленето му, което за броени години стана архаично. Българинът трябва да излезе от състоянието на тотален мисловен комунизъм, да започне лично да брани интересите си и да поеме отговорността за себе си и за обществото. Няма кой друг да го направи - обществото и властта се състоят от същите тези "булгарикуси", които също чакат някой да ги оправи. Все някой трябва да се промени.
За България е трагично в началото на 21 век да се вижда как огромни маси от хора все още не се държат като такива, а като добитък, за който някой трябва да се грижи. Не може в днешно време някой да не си плаща тока и да казва прямо и директно: "друг трябва да ми го плати". Тук не говорим само за циганите, а и за разни други частностопански субекти. Не може стотици хиляди да са безработни и да висят на шията на обществото, а в същото време земята да пустее и улиците да са потънали в мърсотия. И всички казват - друг да почисти, друг да разоре, друг да внесе повече пари в бюджета, за да ми е по-голяма помощта. Не може всеки да очаква друг да му плаща данъците и да му осигурява сигурност и образование. Не може всевъзможни лица да протестират пред правителството, за да им плати то заплатите, защото предприятието им е фалирало.
И не може и насреща да стоят демагози и лъжци, които да обещават точно това, което "булгарикусите" искат да чуят, само за да се докопат до властта и отново да уредят себе си за сметка пак на други. Не може да обещаваш на хората, че ще им плащаш тока, че ще им вдигнеш помощите за това, че стоят без работа, че ще намериш работа на всички, които я искат (и каквато я искат - защото то работа иначе си има). Не може да пенсионираш хората на по 60 години в тая мизерия и да ги висваш за още 10 години средно докато "се гътнат", на чужд гръб. И да се стига до ситуация да се очаква по-бързо да "се гътнат". Не може да оставяш големи групи от хора да действат криминално, да крадат, да просят и да свикнат така да си изкарват прехраната, защото иначе нямало как. Това го е можело в началото на 19 век.
Българинът трябва да стане "хомо економикус", защото иначе ще загине. Точно това ще стане. Във въпросната Англия не всички са успели да се преориентират. И тия, които не са успели, са били изхвърлени от системата. Романите на Чарлз Дикенс, ако и да се приемат другояче, не са клеймо срещу системата, която смачквала бедните, а срещу бедните, които просто не са влезли в системата. Законите срещу скитниците и просяците са съвсем истинска практика в Англия, насочени към елиминиране на онези, които не са се адаптирали към новите правила и които са очаквали някой друг да се грижи за тях. Нито Англия е имала друг избор, въпреки огромните си колонии, нито България го има сега. На тоя "шибан" (извинения) свят няма начин някой друг да се грижи за теб и да висиш на чужда шия. Тая утопия свърши заедно със соцексперимента. Вярно - кофти е, че той се проведе за наша сметка, но нека тия, на чийто гръб не се проведе, не се окажат единствените, които се поучат от него. Като ние сме направили грешките, нека ние да се научим и най-много от тях.
Българинът трябва да поеме отговорността за живота си в свои ръце, колкото и тя да е тежка. Алтернативата е само една - никой да не я поеме, никой да не я носи и тя да си те дърпа надолу. И разни външни емисари да я доподритват. Вярно, животът е труден, защото изисква изкачване нагоре, но това е животът - другото е Раят. Който съвсем определено не е на Земята.
Българинът трябва първо да изчисти илюзиите от собствената си глава и след това да ги прочисти и от създадените на тази база негови институции. Българинът трябва да престане да гледа на държавата като на майка, защото тя изобщо не е майка. Нито пък той е дете, което да подлежи на отглеждане.
Тя тая статия май взе да става от типа "писна ми"...
Българското общество е първото, което има реалния шанс да даде пример за това как едно общество може да се разпадне от "писване". В едно от скорошните си предавания Слави Трифонов каза, че цифрата на емигриралите е 900 хиляди. Стресна ме малко, честно да си кажа. Аз бях свикнал да боравя с далеч по-приемливите 700 хиляди. Но осъзнах, че това са данни отпреди няколко години. И че междувременно процесите си текат. Така както е тръгнало скоро ще прескочим едно забележително кръгло число.
Не знам какви са конкретните причини за емиграцията на всеки един човек, но съм сигурен, че при повечето "писването" със сигурност е било някакъв аргумент, проявен под една или друга форма. Писване от мизерията, писване от простотии и глупости, писване от лъжи, писване от нагла престъпност, писване от безперспективност, изобщо писване от всичко. Мисля, че писването е един от аргументите за емиграция, защото там накъдето отидоха тези хора, точно предпоставките за "писванията" липсват и това прави света им по-добър. И всички тия писвания са пряко следствие от "хомо булгарикус". И на мен вече ми е писнало, мисля че и на мнозина други. Писна ми да живея в измислен свят, с измислени ценности, ръководен от измислени политици, вървящ в измислена посока и постигащ измислени резултати. Това е пълно безумие. Ако сме 900 хиляди тия дето ни е писнало, малко ли сме за да променим нещата?
Може и да сме малко, а и дотам да ни е "писнало", че вече да не ни се занимава и да се борим. И така ще дадем и своя принос в уникалното историческо събитие, наречено "разпад поради писване". На един народ му писва да има свое общество и своя държава и затова той се разбягва - присъединява се кой където може по другите общества, а собственото му лека полека "по изключително бавен и мъчителен начин" се умъртвява. Ако бяхме малко по-умни и решителни, поне да бяхме го направили "от раз" - разпускаме Българията, ставаме вилает и "благо" да ни е на душата.
Но то може и добре да постъпваме и да не сме нерешителни. Може да си даваме време, та евентуално "хомо економикус" все пак да се наложи. А може и просто да се самозалъгваме Най-добре това би се видяло, ако погледнем самите параметри на "економикус" и видим как би изглеждал нормалният му български представител.
"BG економикус" би бил човек, който живее с мисълта как да работи и как да печели. Без да очаква някой друг да му намери работа. И би работил всякаква работа, а не само тази, която му харесва. Наистина забележителен е американският модел, при който много от най-преуспелите бизнесмени, наистина като млади са мили чинии или са били чистачи и келнери. Това не им е попречило да завършат образованието си и да напреднат. В България еквивалентът на тази система е системата на "интелигентния безработен" - "аз съм учил, няма да работя това или онова"... Но "BG економикус" не би казал така.
"ВG економикус" би бил човек, който ако си загуби работата, ще мисли как да намери нова, а няма да ходи да стачкува пред правителството да му увеличи помощите. И няма да вика "те са виновни за лошия ми живот" - онова безлично и съвършено "ТЕ", което ни оправдава за всичко
. "BG економикус" би бил човек, който би адмирирал и преизбрал свои управници, които се опитват да въвеждат ред. И би свалил с бунт всеки, който примерно каже "ще опростя сметките за тока на циганите". Точно би го свалил, а не би казал "ако опрощаваме на циганите, дай и на пенсионерите да опростим". И би свалил всеки, който предложи "увеличаване на енергийните помощи" или каквито и да било други косвени методи за преразпределение. Енергийните помощи са за сираците, инвалидите и старците, а не за млади хора в разцвета на силите си, които мислят сама как да направят поредното n-то на брой бебе и как да изпият и изядат всичко що изпросят или откраднат.
"BG економикус" не би приел аргумента, че някой е безработен и затова не си плаща. Всеки е длъжен да работи и сам да си намира работа. Ако все пак не работи - това е негов избор, който носи след себе си и ограничение на потреблението. Не е най-добрият избор, но поне не пречи. Но е подигравка с труда и усилията на всички нормални хора, да се казва "хем няма да работя, хем ще си потребявам и вие ще ми плащате". Такова нещо няма. И проблемът не е цигански, а е принципен - ако утре и българите започнат да не си плащат, реакцията трябва да е същата.
"BG економикус" би бил човек, който няма да бяга от селскостопанската работа, ако няма друга. И не би се оправдавал с незавършената реформа за земята. Той би я обработвал и при неясна собственост, за да изкара пари от нея. А собствеността - когато се реши въпросът, ще си я поеме този, който спечели.
"BG економикус" би бил човек, който ще мисли преди да избира и да решава. И няма да реши да си закрие АЕЦ-а, да си обезоръжи армията и да съсипе икономиката си, за да се хареса на разни външни сладкодумци, които обещават светло бъдеще. Толкова ли сме смотани, та като спряхме да вярваме на вътрешните обещания за светлото бъдеще, поехме с радост външните. "Економикус" ще си гледа интереса и ще разбере, че е по-добре сам да се храниш и сам да си светиш с електричество, отколкото да потрошиш всичко, заради това че някой ти казал, че той ще те храни и ще ти свети. Нека първо да го направи, или поне да стане едновременно, и тогава ще закриваме - това е правилото на всяка нормална сделка. Но сделка няма и затова правилата са различни. А и как ще има - та кой има интерес да те омизери, за да те храни той. Той ще те омизери, за да постигне нещо друго. На света НИКОЙ не храни никого. И не охранява никого. И ако някой ти каже "много дълъг срок сте сложили, за да си нарежете ракетите", значи че той мисли само за това как да ги нарежете по-бързо, а не за това какво ще прави той за теб след това. Може би защото знае, че нищо няма да направи и бърза да си вземе своето, преди да се е разбрало.
На обществено и държавно ниво "BG економикус" би бил управник, който не би си служил с утопии и илюзии, за да бъде на власт. Не би ползвал т.нар. социална струна, за да събира гласове. Социалните обещания са обещания към роби, мързеливци от готованковци. Те не са обещания към модерни хора с мислене и амбиции. За "BG економикус" в управлението биха били важни не само текущите избори, а дългият престой във властта. Не да спечелиш с 54%, а след 4 години да вземеш 18%. И да станеш за смях и позор. Това си е "BG булгарикус" в най-чист вид.
Има и много други случки, при които "хомо економикус" би постъпил различно от начина, по който постъпва днес българинът. И това е начин, по който вече постъпват в напредналите страни и го възприемат като нормален. Най-нормалното нещо е човек да защитава собствените си интереси и да го прави именно той, а не да го оставя на други, повечето от които са му и в известен смисъл конкуренти. Приказката за "даването на задника" изобщо не е измислена в България. Това е порочен модел, изпитан вече по света и отречен. Дори и за най-слабия и презрян народец еднозначно е прието, че е по-добре открито и ясно да брани своите интереси, отколкото да прекланя глава, за да не я отсече острата сабя. То тогава наистина не я сече, но то това глава ли е или волска мутра? "Хомо Економикус" си върши сам работата и сам преуспява, без да се надява на месии. Независимо дали те се казват ЕС, НАТО, Ваше Величество или Другарю. Идеята за свобода и да бъдеш човек не е съвместима с никакви видове "бащици".
Българинът няма друг път, освен към новото си икономически обосновано мислене. Ако не се промени, той пак ще се промени, но вече не като българин, а като американски, канадски или австралийски гражданин. А останалите ще станат гето на някоя от съседните нации, които вече са се променили. Ще станем тяхното "Факултето".
И за да не завършваме съвсем песимистично, нека да кажем и нещо добро - ВМРО успя да събере над 300 хиляди подписа срещу закриването на АЕЦ "Козлодуй". Тъй като подписката беше в България, а не в чужбина, това значи че и тук са останали още доста хора, на които им е "писнало", но не са се отказали да се борят. А и общо с другите 900 хиляди, това е доста добре. Може би все пак има надежда. В крайна сметка положението по времето на Адам Смит (бащицата на "хомо економикус") в Англия в началото на 19 век със сигурност не е било по-розово.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!