"Пондики": Последиците от гръцкото вето

Н аложеното от Гърция вето върху членството на Бившата югорепублика Македония (БЮРМ) създаде нови реалности по проблема за името на тази страна.

Най-сериозната последица от гръцкото вето е, че бяха забавени американските планове, чиято цел бе НАТО формално да поеме сигурността на тръбопроводите за пренос на петрол през Балканите. Както е известно, американците се застъпват за изграждането на тръбопровода АМБО (чиято абревиатура идва от страните, през които се предвижда да мине тръбата - Албания, Македония и България).

Известно е също така, че до територията на БЮРМ (по протежение на неуточнените граници на Македония с Косово) американците са създали най-голямата военна база в света.

От всичко това лесно може да бъде направен изводът, че американската администрация е бясна заради ветото, наложено от гръцкия премиер Костас Караманлис, което пречи да бъдат реализирани докрай американските планове, докато не бъде намерено решение на спора за името.

Втората важна последица от гръцкото вето бе, че ръководството на БЮРМ бе приземено и върнато към реалността. Ръководителите в Скопие, които са американски възпитаници (следвали и с гръцки пари), считаха, че подкрепата на САЩ е достатъчна, за да бъдат сломени възраженията на Атина.

Но когато след сесията на върха на НАТО в Букурещ се видя, че Гърция разполага с възможности за самостоятелни действия спрямо Вашингтон, на политическата сцена в Скопие се забелязаха и първите пукнатини.

Срещу "твърдолинейния" премиер Никола Груевски се оформи полюс, гравитиращ около президента Бранко Цървенковски, който намекна за необходимостта от компромис с Атина.

Третата последица от гръцкото вето е свързана с по-нататъшните действия на американската администрация по въпроса за името на БЮРМ. За Вашингтон основното не е как ще се нарича в крайна сметка бившата югорепублика, а по-скоро как ще бъде затвърдена натовската роля по отношение на сигурността на тръбопроводите в района.

В този смисъл прави впечатление ролята, отреждана на генералния секретар на НАТО да действа като лост за оказване на натиск върху Скопие, който призова за намиране на решение на проблема за името до 9 юли, датата, на която към Алианса ще се присъединят Албания и Хърватия.

Гърция ще приеме членството на БЮРМ в НАТО, ако бъде договорено наименование, в което думата "Македония" е географски определена, и ако това име се ползва от всички страни.

Гръцкият премиер Костас Караманлис е готов да изпълни американското искане за членство на БЮРМ в НАТО, ако преди това бъде променено конституционното название на тази страна и ако бъде прието само едно име, с което тя да е представяна навсякъде - в международните организации, в двустранните си отношения и в отношенията с останалите страни.

Атина знае, че това съвсем не е лесна работа и че е нужно време, за да може да бъде намерен компромис. Гръцката дипломация също знае много добре, че за постигането на целта са нужни "коалиции", някои от които вече започнаха да се появяват.

"Прогръцката" позиция на френския президент Никола Саркози, изразена от него на сесията на върха на НАТО в Букурещ, вероятно е свързана с някои по-глобални интереси на Франция спрямо САЩ и Гърция. Париж вече се опитва да отхапе парче от гръцките оръжейни програми.

В същото време Атина залага на отношенията с Москва. Гръцкото правителство вижда, че Москва е доволна от трудностите, на които се натъкват американските планове за натовизация на енергийните трасета.

Атина вижда също така, че енергийното й сътрудничество с Москва подкопава отношенията й с Вашингтон. На фона на всичко това би трябвало да се очаква Атина да поиска нещо от Москва.

А това нещо е свързано с въпроса за името на БЮРМ. Атина иска Москва да признае тази страна с название, което в крайна сметка ще бъде признато и от Гърция.

Осигурило си подкрепа от страна на Русия и Франция - две страни-членки на Съвета за сигурност на ООН, гръцкото праовителство се чувства спокойно по отношение на "лошия" сценарий, който би могъл да се сбъдне.

А този сценарий предвижда Скопие да обвини Атина в нарушение на временното споразумение с Гърция, което постановява, че "Гърция горещо подкрепя членството на страната в международните организации под името БЮРМ".

Според Скопие, след като Атина е нарушила споразумението, Съветът за сигурност следва да подкрепи искането на БЮРМ и страната да бъде призната под името "Република Македония".

Но тъй като повечето страни-членки на ООН признават в двустранен план БЮРМ под името "Република Македония", ако този въпрос бъде подложен на гласуване, решението ще бъде факт.

В Съвета за сигурност обаче решенията се взимат с консенсус и поне засега позициите на Русия и Франция се припокриват с тези на Атина.