Ройтерс: Саакашвили може да попадне под критичния поглед на Обама

Г рузинският президент Михаил Саакашвили е един от малкото световни лидери, които може би съжаляват, че мандатът на президента Джордж Буш изтече и той отстъпи място на наследник, който едва ли толкова ревностно ще подкрепя Тбилиси.

Саакашвили изгуби най-близкия си западен съюзник малко повече от пет години, след като бе изстрелян на власт от мирната "Революция на розите" и се превърна в символ на кампанията на Буш за разпространяване на свободата по света.

Двамата имаха доста близки отношения

Буш посети Тбилиси през 2005 г. и нарече Грузия "фар на свободата". Саакашвили назова улица в Тбилиси на името на американския държавен глава и изпрати 2000 войници да се бият в Ирак.

Имиджът на Саакашвили пострада от краткотрайната война с Русия през август и критиките, че не спазва принципите на демократично управление и се нуждае от съюзници. От своя страна Вашингтон не може да си позволи да игнорира държава, която е важна транзитна територия за европейските енергийни доставки.

"Не мисля, че администрацията на Обама ще остави Грузия на произвола на съдбата, но тя няма да използва толкова активно Тбилиси като образец за преход, който бихме искали да следват и други страни", смята Джефри Манкоф от базирания в САЩ Съвет за външни отношения.

Според критици грузинския държавен глава не е изпълнил обещанията си за демокрация. Той е задушил медиите, съдебната система и политическата опозиция и е съсредоточил властта в ръцете на тесен кръг, широко обвиняван, че е въвлякъл Грузия във войната с Русия.

Саакашвили - юрист, учил в САЩ, отрича да е ограничавал демократичните свободи

Той оповести поредица от мерки, които според него ще намалят правомощията на президента.

"Администрацията на Буш твърдо и решително го подкрепяше и бе дълбоко разочарована през август, когато Грузия започна военния конфликт срещу проруските сепаратисти в отцепническата Южна Осетия" казва Джеймс Никси, изследовател по Програмата за Русия и Евразия към лондонската неправителствена организация "Чатъм хаус".

Според критици Джордж Буш може би не е успял да покаже на Тбилиси какви са границите на търпимостта на САЩ и това е имало катастрофални последици. При едно парламентарно изслушване бившият посланик на Грузия в Русия подчерта, че Саакашвили е смятал, че има подкрепата на Америка за удара си по Южна Осетия.

Новата администрация на САЩ може да окаже по-голям натиск върху грузинския лидер да продължи с истински реформи, особено след като е изправен срещу възраждащата се опозиция, която го обвинява за войната. Според Никси смяната в Белия дом би могла да доведе до "по-нюансирана политика на САЩ към Грузия".

"Саакашвили обеща да се придържа към по-високи стандарти. Това е единствената му възможност за успех. Ако не го направи, той няма шанс при новата администрация".

Изпращайки танкове и войници в Грузия през август, Русия отправи предупреждението, че е готова да защитава "специалните си интереси" в бившия съветски "заден двор", като реагира на това, което смята за заплаха от разширяването на НАТО на изток.

След края на конфликта Вашингтон обеща 1 млрд. долара в хуманитарна и икономическа помощ и - за голямо раздразнение на Москва - прати до черноморското крайбрежие бойни кораби с хуманитарни доставки. Москва отвърна, като изпрати своите военни кораби за участие във военни маневри недалеч от териториалните води на САЩ.

Войната задълбочи противоречията между европейските страни по въпроса дали присъединяването на Грузия и Украйна към НАТО би било разумно решение.

На фона на проблеми като контрола върху разпространението на оръжия и войните в Ирак и Афганистан, при чието решаване Вашингтон ще се стреми да спечели сътрудничеството на Русия, въпросът за членството на Тбилиси в НАТО няма да е приоритет за Обама, смятат анализатори.

Политиката на Буш в Източна Европа и Кавказ противопостави САЩ на Русия, смята Манкоф. Досега Белият дом твърдо обвиняваше Москва за августовската криза, но изказванията на Обама от този период създадоха впечатлението, че той има малко по-различен възглед за това, което се случваше, обръща внимание той.

Западни дипломати признават, че амбициите на Грузия за членство в НАТО са понесли тежък удар с решението на Саакашвили да нападне по въздух и по суша Южна Осетия, която през 90-те отхвърли властта на Тбилиси, и със смазващия отговор на Русия.

Грузия загуби и минималния контрол, който упражняваше над Южна Осетия, както и втория отцепнически регион, Абхазия. Москва призна и двете за независими държави.

Десетки хиляди грузински бежанци нямат почти никакви изгледи да се завърнат по родните си места в близко бъдеще, а бягството на инвеститори влоши последиците от световната финансова криза.

"Краят на мандата на администрацията на Буш ще промени мнението на грузинците за Саакашвили. С идването на новата администрация възможностите му да търси подкрепа от САЩ намаляват", убеден е Манкоф.