Бюджет 2007: Европейски аромат с балкански вкус

С редно по 2800 лв. ще внесе в бюджета всеки българин през 2007 г. под формата на данъци, такси и други плащания към държавата.

В пъти повече ще платят икономически активните българи, а в пъти по-малко - пенсионери, безработни и социално слаби. Сравнявайки с плана за 2006 г., през следващата година всеки българин ще внесе в бюджета средно с около 400 лв. повече.

Ще получи ли нещо повече? Някои да, други не.

Проектът за бюджет 2007 на финансовия министър Пламен Орешарски е готов и по него тече съгласуване със синдикатите и работодателските организации преди внасянето му в парламента, което по закон трябва да стане до края на октомври. Обичайно големият интерес към финансовия план на държавата - той определя откъде колко ще се вземе и къде колко ще се даде, се подсилва от факта, че бюджет 2007 е първият за България като член на Европейския съюз.

Кой печели

През 2007 г. по проектобюд­жета държавата ще получи 526 млн. лв. от предприсъединителните фондове на ЕС и 478 млн. лв. - по следприсъединителните програми на съюза.

Бюд­жет 2007 силно ще зарадва земевладелците, които за добро или лошо се радват на специално внимание в Брюксел. Планираните субсидии по Общата селскостопанска политика на общността са близо 300 млн. лв.

Сравнително доволни от бюджета вероятно ще бъдат пенсионерите. Пенсиите ще бъдат увеличени с 8.5%, макар и от средата на годината. А максималната пенсия се увеличава от 1 януари 2007 г. от 455 лв. на 490 лв.

Изглежда, планираното увеличение на заплатите в бюджетната сфера с 10% от 1 юли 2007 г. ще бъде съчетано с разрастване на броя на чиновниците, тъй като е планирано разходът за заплати да се увеличи с близо 14% до 3.1 млрд. лв.

В доклада си Орешарски посочва, че средната работна заплата през следващата година ще се увеличи с 8.4%. В същото време прогнозира доста по-ниска средна инфлация - 4.4%, което означава, че нарастването на реалните заплати ще бъде по-малко от прогнозата.

Макар и символично, разполагаемият доход ще се увеличи и заради вдигането на необлагаемия минимум за облагане на доходите от 180 на 200 лв. месечно.

Най-вероятно допълнително данъчно облекчение ще получат семействата с деца, въпреки че в доклада на Орешарски липсва подобно предложение. Там не е намерило място и решението, взето от политическия съвет на управляващата коалиция, за сваляне на осигуровките с три пункта от средата на 2007 г. Решение, което ще има значим положителен ефект за икономиката.

Всички българи ще спечелят от най-значимата данъчна промяна - свалянето на корпоративния данък с една трета до 10%. Очаква се това да извади голяма част от сивата икономика на светло и да направи страната още по- активна дестинация за инвестиции.

Според старши икономиста от Институт "Отворено общество" Георги Ангелов, въпреки че данъкът се плаща от фирмите, ползите от намаляването му се разпределят между работниците и работодателите в съотношение 70:30 в полза на работниците.

Кой губи

Когато държавата повишава доходите на някоя група хора, това винаги е за сметка на друга група, която плаща сметката. Българското правителство е на път да наруши един от най-важните ангажименти пред българското общество - за нивото на преразпределение на доходи от държавата.

Това означава, че кабинетът, от една страна, дава повече, но от друга - взема повече. В проектобюджета се предвижда разходите да стигнат близо 41% от БВП, докато в споразумението за управление между трите партии в коалицията е определен таван от 40%.

Разликата от близо половин милиард лева се оправдава с вноската от 634 млн. лв., която държавата ще плати за пръв път през 2007 г. в бюджета на ЕС. В действителност причината е, че правителството не успя да преструктурира бюджета по начин, който да осигури безпроблемно изплащане на вноската и нужните пари за финансиране и съфинансиране на проекти, за които страната получава подкрепа от фондовете на ЕС.

Високото преразпределение вреди на всички, защото означава и високи данъци, което от своя страна възпира икономическия растеж. В началото на своето управление НДСВ обеща да намали преразпределението на 35%, но вместо това го повиши до 42-43% от БВП. Нива от около 40% са средни за страните от ЕС, но много високи в сравнение с най-бързо развиващите се икономики като Ирландия и прибалтийските републики (около 30%).

Фискалните рискове пред бюджета за периода 2006 - 2009 г. произтичат не толкова от възможни отрицателни шокове върху икономиката, колкото от недовършените структурни реформи и неблагоприятната демографска структура на населението, пише Орешарски в доклада си. Според него ефективността на прилаганите мерки в здравеопазването не е доказана, а демографската криза, може да застраши "правилата на еврозоната за трипроцентов дефицит на държавния бюджет от БВП".

Пречките пред икономиката, поставени от държавата, включително голямото преразпределение, не позволяват на правителството за втора поредна година да изпълни друг свой ангажимент - икономически растеж от 6-8%.

Известни загуби ще претърпят данъкоплатците и заради повишените акцизи на горивата, които ще увеличат разходите на автомобилистите с около 6 ст. на литър.

Поради въвеждането на нови акцизи във връзка с ангажименти на България към ЕС се очаква вдигане цените на въглищата с 4.6% и на електрическата енергия с 2%.

Очаква се и повишаване на данъчните оценки на недвижимите имоти, което ще качи разходите за местни данъци и такси. Плащането на осигуровките от работодател и работник си остава в съотношение 65:35, въпреки че се планираше да се промени на 60:40.

Реформите в бъдеще време

Финансовият министър планира бюджетен излишък (приходите да надхвърлят разходите) от 0.8% от БВП (386 млн. лв.) за 2007 г. Поредният излишък се обосновава с необходимостта от противодействие срещу големия дефицит по текущата сметка, който по прогнози на финансовото министерство през следващата година ще бъде 11.8% от БВП (колкото през 2005 г. и по-нисък от прогнозираните 12.4% за 2006 г.).

Повечето български макроикономисти обаче твърдят, че този дефицит сам по себе си не представлява проблем, а цялостният поглед върху текущата сметка не дава основания за притеснение. Много от тях са убедени, че бюджетът отново е планиран неточно и излишъкът ще бъде като очаквания за тази година - 3% от БВП.

Дори финансовият министър признава, че драстичното сваляне на корпоративния данък не само няма да намали приходите от него, но ще ги увеличи с близо 100 млн. лв. в сравнение с очакваните приходи от данъка за тази година.

Доста спорно е дали високите бюджетни разходи ще подобрят публичните услуги. Очевидно за всички е, че качеството на публичните услуги в страната е лошо и то сякаш не се подобрява, въпреки че държавните разходи се увеличават всяка година.

Бившият финансов министър Милен Велчев пишеше във всеки свой съпътстващ бюд­жета доклад за нуждата от реформи в образованието, здравеопазването, администрацията, социалната и други публични сфери. Опитът за реформи обаче неизменно пропадаше.

Сегашният финансов министър отново говори за реформите в бъдеще време, посочвайки и големите рискове, на които е изложен бюджетът, особено заради здравеопазването и социалната сфера. Възможният срив в тези две системи излага на риск не само тях, а цялата икономика.

Половинчатите реформи в образованието пък, макар да не излагат на риск бюджета, ще бъдат сериозна пречка пред изграждането на общество на знанието - намерение, декларирано от управляващите в стотици "стратегически" документи.

ДДС - проблем за 1 млрд. лв.

Големите европейски играчи в източването може да се насочат към България

Докладът на министър Орешарски към проектобюджета разкрива една добре пазена тайна, за която до момента само се намекваше, и то в неформални разговори.

Възможен е срив на приходите заради източването на ДДС. Тази тайна вече има конкретни циф­рови изражения. За 2006 г. се очаква от ДДС в страната да се "съберат" минус 150 млн. лв.

Тази информация се съдържа в доклада към бюджета, а в комбинация с други данни се вижда, че не става дума за техническа грешка при изписването. Топ данъчен консултант в областта на ДДС, пожелал анонимност, коментира за "Капитал", че е силно смутен от тези данни. Той не може да повярва, че българската икономика работи без добавена стойност. На теория не е съвсем невъзможно да се постигне отрицателна стойност ("при колосални загуби"), но на практика за него данните означават, че държавата не може да се справи с ДДС измамите.

От доклада на финансовия министър се вижда, че ДДС от внос за 2006 г. ще бъде 5.8 млрд. лв., но заради отрицателните приходи от ДДС в страната крайният резултат е бюджетен приход от 5.65 млрд. лв. Проблемът през следващата година е, че стоките, идващи от ЕС, вече няма да се третират като внос, а половината от приходите по ДДС през 2006 г. (2.8 млрд. лв.) идват от внос от ЕС.

Според доклада на Орешарски "не е изключено загубите от ДДС у нас да достигнат 1 млрд. лв., което представ­лява 550 млн. лв. извън разчетите в плана за 2007 г.". Допълнително притеснение предизвиква и немалката вероятност големите европейски играчи в източването да се концентрират върху България, защото е логично да търсят най-лекото съпротив­ление.

През изминалата седмица стана ясно, че и министър-председателят Сергей Станишев е запознат с проблема: "2007 г. ще бъде нелека от бюджетна гледна точка, защото ние ще платим нашата вноска в ЕС, ще имаме загуби от гледна точка на постъп­ленията от ДДС в българския бюджет, които се оценяват на 450 млн. лева."

Проблемът с ДДС вероятно ще постави на дневен ред въпросите как са използвани няколкото десетки милиона евро за реформа в приходната администрация, къде е информационната система за няколко милиона евро, която трябваше да е готова преди повече от година, защо държавата позволява някой да източва парите на данъкоплатците и каква е ролята в измамите с ДДС на държавата и нейните служители от администрацията по приходите.