Щастието и европейците

Т рудно е да се измери понятие като щастието, но именно тази цел си е поставила престижната Европейска фондация за подобряване условията на живот и работа със свое проучване проведено в трийсетина страни.

Общият извод, който може да се направи от резултатите е, че европейците по-скоро не се чувстват нещастни.

Средното ниво на щастие за Европа е 7,5 от 10. Трябва обаче да се уточни, че между отделните страни има големи различия, особено между Изтока и Запада.

Ако се вземе предвид само имотния показател, хората с най-големи доходи в страни като Турция, Македония и България се оказват с по-малки възможности от тези, които имат най-ниските заплати в Швеция или Люксембург.

Латвия е сред европейските страни, чийто граждани се оказват най-недоволни от живота. Тази констатация звучи доста странно на фона на отличните икономически резултати през последните години.

Талис Тизенкопф е преподавател по социология в латвийския университет и автор на две проучвания за качеството на живота.

След като толкова дълго време сме живели в Съветския съюз, с всичките икономически трудности, очакваме по-добър живот и ако това не стане веднага се оказваме раздразнени, обяснява той.

В опит да достигнат така очаквания просперитет, латвийците работят много и често пъти на няколко работни места. Средната продължителност на работната седмица за хората в Латвия е 43 часа, а в същото време разликата между най-ниските и най-високите заплати остава огромна - цели осем пъти!

Мнозинството латвийци, които са емигрирали на запад, са го направили не само заради по-високото заплащане, а и заради желанието да живеят в по-добро общество.

Латвийците се оплакват и от недостатъчния достъп до различните видове услуги в страната си. Проучването за щастието сред европейците е направено преди началото на икономическата криза, а в момента Латвия е на ръба на фалита и съществува огромната вероятност латвийците да останат още дълго време недоволни от живота си.

Обратно на Латвия, жителите на Дания са сред най-щастливите и доволни от живота хора, не само в Европа, а в света. И всичко това въпреки традиционно лошото време в тази част на континента, снега или дъжда, които се изливат средно всеки втори ден, ниските температури, най-ниската продължителност на живота и най-високите данъци в Западна Европа.

Сред най-забавните обяснения на това щастие е фактът, че датчаните пият огромно количество бира и впоследствие те гледат с по-розови очила на живота. Друго подобно обяснение е свързано с ефекта на захарта, тъй като жителите на малкото кралство обожават сладките неща.

Социолозите обаче са категорични, че заради не особено благоприятното географско положение на Дания, жителите й са се научили от поколения насам да се задоволяват с това, което имат на разположение и така очакванията им от живота са доста реалистични.

Трябва да се знае още, че държавното управление на Дания допринася много гражданите на страната да са с максимално изравнени възможности.

Българите правят компания на латвийците като се нареждат сред най-нещастните европейци, сочат последните проучвания на Евробарометър.

Докато средно европейците оценяват щастието си в скалата от 7 до 10, за българите оценката е съответно 5,8.

Хората у нас се чувстват нещастни, защото не могат да сбъднат мечтите си.

Мнозина не искат да разберат, че успехите са мимолетни и че колкото по-интензивно желаеш успеха, толкова по-нещастен си, казва писателят Явор Гърдев.

От психологична гледна точка щастието е лично и индивидуално усещане, обяснява психоложката Венета Димитрова.

Хората, които са си поставили цели, насочени към себеосъществяването си, а не толкова към външни аспекти като социален престиж или материални облаги, са по-щастливи, допълва тя.

От гледна точка на самите изследователи - социолози и икономисти, субективните очаквания на хората се отнасят до вижданията им за възможностите, които искат да имат, до ония възможности, които са успели да реализират и до възможностите им да получат необходимото от социалното им обкръжение.

Повечето хора у нас обаче се вълнуват от материалното си благополучие и неудовлетвореността им от качеството на живот ги прави нещастни.

Българите обаче не са нещастни само защото "нямат". Вижда се, че и онези от българите, които "имат", не са особено щастливи. В сравнение със средните европейски граждани 80% от българите имат собствено жилище, но още по-голям процент не могат да си позволят едноседмична годишна почивка.

София е столицата с най-ниското качество на живот в целия Европейски съюз.

Решаващ фактор за качеството на живот е и медицинското обслужване, а у нас то получава слаба оценка.

Изследване на "Галъп", публикувано наскоро, показва, че само 7% от хората у нас са щастливи, но в тълкуването на данните се отбелязва, че това се дължи повече на традиционния песимизъм, отколкото на притеснения, свързани със стандарта на живот.

По отношение на споделяните човешки ценности изследване на БАН сочи, че повечето българи свързат представата си за щастие с женитба или със сериозна връзка. В същото време пък статистиката регистрира рекордно увеличаване на разводите.