НАТО покани Сърбия, Босна и Черна гора към "Партньорство за мир"

Н АТО предложи на Сърбия, Босна и Черна гора първата стъпка по пътя към членство в алианса и обяви, че други балкански страни може да очакват твърди покани да се присъединят през 2008 г., съобщи Ройтерс.

Като взехме под внимание дългосрочната стабилност в Западните Балкани и признахме напредъка, постигнат досега в Босна и Херцеговина, Черна гора и Сърбия, ние поканихме тези страни да се присъединят към "Партньорство за мир", заявиха лидерите на НАТО на срещата си в Рига.

Това е смекчаване на политиката,

която досега изискваше Сърбия и Босна да покажат пълно сътрудничество в залавянето на военнопрестъпници, които все още са на свобода.

Лидерите приветстваха реформаторските усилия в Албания, Хърватия и Македония и заявиха, че тези от тях, които изпълнят критериите на НАТО, могат да очакват да получат покани да се присъединят на срещата на върха през 2008 г.

Сръбският премиер Воислав Кощуница заяви, че влизането на Сърбия в "Партньорство за мир" дава много по-голяма сигурност в това, че

целостта на страната ще бъде запазена

и че Косово и Метохия ще остане в рамките на Сърбия със съответната същностна автономия, предаде радио Б 92.

Влизането ни е много важен и окуражаващ факт в момент, когато се борим за запазването на целостта на Сърбия, каза шефът на кабинета и допълни, че поканата е важна и за процеса на евроинтеграция.

Министър-председателят изразява увереност, че членството ще повлияе и на останалите преговори, които предстоят на Сърбия.

Босненските ръководители приеха с облекчение

поканата, отправена към Босна да се присъедини към програмата на НАТО.

Те увериха, че възнамеряват да издирват укриващите се лица, обвинени във военни престъпления, предаде Франс прес.

Това не е само успех на правителството, но и на всички нас в Босна и голямо облекчение за гражданите, защото евроатлантическата интеграция определя бъдещето на страната, каза премиерът Аднан Терзич.

Поканата се очаква от отхвърлянето през 2004 г. на босненската кандидатура заради неуспеха на властите да заловят бившите лидери на босненските сърби Радован Караджич и Ратко Младич.

По-рано главният прокурор на трибунала в Хага Карла дел Понте

изрази съжаление по повод поканата,

отправена от НАТО. Тя бе много изненадана от решението. Ние не бяха консултирани, посочи говорителят на дел Понте Антон Никифоров.

Главният прокурор съжалява, защото решението прилича на отплата за липсата на сътрудничество със службата на прокурора, допълни Никифоров.

Ние сме тук, за да гарантираме, че

НАТО ще продължи трансформацията си,

за да отговори на предизвикателствата на 21-ви век, заяви по-рано генералният секретар за алианса Яп де Хоп Схефер по време на откриване на работната среща.

Ръководителите на 26-те държави членки потвърдиха военния си ангажимент в Афганистан, за да подкрепят демократичното правителство там, предаде Франс прес.

Ключовият приоритет на НАТО е да допринесе за мира и стабилността в Афганистан, посочиха ръководителите на държавите членки на алианса в заключителната си декларация.

Искаме да потвърдим солидарността на нашата организация с Афганистан и се ангажираме да осигурим на Международните сили за поддържане на сигурността (ИСАФ) необходимите сили, ресурси и гъвкавост, от които те имат нужда, за да продължат към успеха на мисията си, се посочва в документа.

Лидерите добавиха, че са постигнали съгласие да увеличат приноса си за обучението и подготовката на афганистански военни и полицаи.

На срещата се договориха

да се намалят ограниченията върху войските,

използвани в мисията в Афганистан. Скоро повече от 75% от силите там ще могат да се разполагат в цялата страна, съобщи "Дарик радио".

32 000 войници има Северноатлантическият алианс в Афганистан, близо 80 от тях са български.

Сред държавите, които са се съгласили да намалят ограниченията върху войските си за участие в акции срещу талибаните са Холандия, Румъния, Словения и Люксембург.

Френският президент Жак Ширак предупреди

съюзниците в НАТО, че трансформацията на съюза би довела до това той да загуби "военната си същност" и да се превърне в конкурент на ООН, предаде Франс прес.

Преобразяването на алианса не трябва да променя военното му естество, а обратно - да укрепва връзката между северноамериканци и европейци, която гарантира колективната ни сигурност вече повече от 50 г., заяви той на заседание, посветено на политическата и военната трансформация на НАТО.

Съединените щати искат създаденият по време на Студената война военен съюз да се превърне в световен "алианс на демокрациите", който да е в състояние да се намесва при кризи извън Европа.

Ширак отхвърли също американския проект за "глобално партньорство" със страни като Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. Той препоръча страните, които желаят да участват в мисии заедно със силите на НАТО, да бъдат асоциирани при всеки отделенен случай, както в Афганистан.

ООН трябва да остане единствената политическа крепост с универсална мисия, подчарта Ширак.

Президентът отхвърли също "ненужното дублиране"

на функциите на други международни организации. Той каза, че би желал по-скоро НАТО да придаде по-голямо значение на нарастващатата роля на ЕС в служба на мира, и припомни за Балканите, Африка и Ливан, където европейците представляват гръбнака на силите на ООН.

Ширак се обяви и за създаване на силна връзка между НАТО и Русия, за да се предотврати появата на нови разделителни линии в Европа.

НАТО официално ще обяви, че новите му елитни сили за бързо реагиране са напълно готови, каза Яп де Хоп Схефер.

Съюзниците си бяха поставили за цел да обявят силите за бързо реагиране за напълно боеспособни именно на срещата си на върха в латвийската столица и евентуалният им неуспех да я изпълнят би поставил под сериозно съмнение твърденията им, че алиансът се адаптира успешно към новите предизвикателства пред световната сигурност.

Представители на НАТО обаче съобщиха снощи, че все още не са осигурени 2% от необходимите специализирани бойни единици и техника.

Военните командири от алианса се стараха с всички сили до последния възможен момент да убедят страните членки да запълнят пропуските.

Ръководителите приеха "глобална политическа директива",

която очертава основните насоки за приспособяването на съюзническите армии към новите заплахи. Документът от седем страници, който тази година бе одобрен първо от министрите на отбраната, определя политическата линия при трансформирането на НАТО и стратегическите приоритети на алианса през следващите 10-15 години.

В него се предупреждава, че най-опасният сценарий би включвал терористи, които разполагат с оръжие за масово унищожение.

Лидерите смятат, че НАТО вече не е изправен пред мащабна конвенционална агресия, както по времето на Студената война, и бъдещите нападения вероятно ще бъдат "асиметрични".

Отбраната срещу тероризма и способността за реагиране на всякакви предизвикателства, независимо от това откъде идват, придобиват все по-голямо значение, отбелязаха те.

Новите заплахи изискват от алианса да бъде готов да води операции за овладяване на кризисни ситуации за всеки отделен случай, както е с разположените 32 000 войници в Афганистан, се посочва в документът.

Ключово понятие по време на изказванията и дискусиите на срещата на върха на НАТО беше "солидарност", както по отношение на проблема за трансформацията на алианса, така и за конкретните въпроси в изпълнението на мисиите. Така президентът Георги Първанов обобщи резултатите от двудневния форум в латвийската столица.

Той се върна няколко часа по-рано заради мъглата на летище София.

По отношение на Афганистан държавният глава изрази увереност, че операцията на НАТО ще бъде успешна.

"Доколкото става дума за военна операция, има очаквания от засилване на военното присъствие на всички страни участнички в ИСАФ. България тепърва ще решава този въпрос", посочи той.

Вече имало заявена политическа воля за увеличаване на нашето присъствие в Афганистан до една механизирана рота, но въпрост щял да се реши от парламента.

По думите на Първанов това трябва да стане в първата половина на 2007 г. Когато парламентът взема политическото решение за параметрите и задачите на българския контингент, е добре да ползва военната експертиза, която е решаваща за определяне на тези параметри, посочи президентът.

В дискусиите за Афганистан президентът е изложил тезата, че би било грешка механично да се пренася западният модел за изграждане на демократично общество в общество като афганистанското, което има своите специфични особености.

При формирането на политическата визия за бъдещето на Афганистан ние би трябвало да се съобразим с тази специфика, обясни той.

Ние бяхме една от страните, които най-активно отстоявахме необходимостта от ясно очертаване на евроатлантическата перспектива на страните от региона, както за страните кандидатки Хърватия, Македония и Албания, така и за страните, които имат желание да се приобщят към "Партньорство за мир" - Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина, каза още държавният глава, цитиран от БТА.