Гюнтер Грас: Писател, художник, миньор и... есесовец

Интервюто с Грас е по повод на неговите мемоари, които трябва да излязат през септември.

Разкритието шокира германците, които считаха писателя с леви и антивоенни убеждения за един от малцината от неговото поколение, които нямат връзки с нацизма.

Писателят разказва, че не изпитвал вина,

когато в началото на 1945 г., едва 17-годишен, се присъединил към есесовските части. По думите му той не бил стрелял нито веднъж до 20 април същата година, месец преди края на войната, когато бил ранен.

Първоначално за мен СС не беше нещо ужасно, а елитна единица, която винаги е изпращана където е най-опасно и която дава най-много жертви, разказва Грас. Едва по-късно, след Нюрнбергския процес, когато са станали известни най-зловещите деяния на нацисткия режим, той почувствал вина. Преди това разкритие писателят пишеше в биографиите си, че е служил в редовната армия, като за кратко е бил в една от многото зенитни единици (в каквато е служил и папа Бенедикт XVI).

Гюнтер Грас споделя, че на 15 години мечател да служи на подводница, за да избяга от ограничаващата го атмосфера в дома си, но не бил одобрен заради възрастта си. Повиквателното за есесовските части дошло през зимата на 1944-1945 г. Той бил разпределен в танкова дивизия и участвал в две разузнавателни мисии в тила на руската армия.

Михаел Юргс, автор на биография на Грас, е един от германците, изразили разочарованието си от знаменития писател. "Това е краят на един авторитет в областта на морала, който през целия си живот е осъждал рецидивите от нацисткото минало на Германия", съжалява той.

Немският белетрист, поет и драматург Гюнтер Грас е роден през 1927 г. в семейство на търговец от Данциг (днешен Гданск, Полша).

След войната работи известно време в селскостопански ферми и мини, както и като помощник каменоделец.

В периода 1949-1953 г. следва скулптура и изобразително изкуство в художествените академии в Дюселдорф и Западен Берлин.

Пътува из Италия и Франция, а през 1956 г. се установява в Париж със съпругата си - швейцарската балерина Анна Шварц. Публикува илюстрираната със собствени графики стихосбирка "Предимствата на ветропоказателите" и става член на литературното сдружение "Група 47", което му присъжда своята годишна награда през 1958 г. По това време пише и първите си пиеси.

Година по-късно излиза световноизвестният роман на Гюнтер Грас

"Тенекиеният барабан" (издаден на български език от "Летера"). Историята за възхода и падението на Третия Райх, разказана от необикновения и нежелаещ да порасне Оскар Матзерат, носи на писателя редица престижни международни награди.

Творбата, която навлиза "забранени зони" като сексуалността, смъртта, лицемерието, несигурността и властта, е филмирана през 1979 г. от режисьора Фолкер Шльондорф и му носи световна слава. 

Творчеството на Гюнтер Грас е повлияно от експресионизма и от театъра на абсурда.

Писателят е известен с неправолинейното развитие на сюжетите, а обектите на вниманието му често имат противоречив морал и пронизват с метафоричността си целия разказ. Грас си играе и с времето, и с гледните точки.

Грас винаги е бил обвързан с политиката, а политическите му есета оказват силно влияние върху идеите на Социалдемократическата партия на (Западна) Германия.

Пътува из някогашните социалистически стрлани в Централна и Източна Европа - Полша, Чехословакия, Унгария, в САЩ и Израел. Застъпва се за смазаната от СССР и войските на Варшавския договор "Пражка пролет" в Чехословакия. През 1999 г. е удостоен с Нобелова награда за литература.