От една страна, е вълнуващо да се чуят думи за помирение между германци и руснаци, какъвто е сегашният фокус на отношенията само шест десетилетия след края на войната и 14 години след разпадането на Съветската империя, пише вестникът, но смята, че присъствието на безбройни афиши на Сталин изглежда "най-малкото странно".
Напомнянето на "величавото минало" е признак на "духовна криза" сред руския елит и голяма част от населението, категорично е изданието.
Друг германски вестник - "Ди Тагесцайтунг", смята, че по време на тържествата е трябвало да бъде поставен въпросът за Чечения.
Според изданието страните, които са били част от Съветския съюз, разбират, че победата във Втората световна война се използва от Русия за оправдание на насилието в Чечения.
Испанският "Ел Паис" също не е възхитен от станалото в Москва.
Според изданието господарят на Кремъл, който смята себе си за демократ, не само е описал разпадането на Съветския съюз като "най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век", но е демонстрирал чрез носталгията по мощта на Съветския съюз "опасна тенденция да направи Сталин, достоен за уважение, забравяйки индустриалните мащаби на убийствата, извършени от бащата на Желязната завеса".
"Москва използва жертвата на 27 млн. руснаци като безспорен аргумент за духовното си превъзходство, но никога не призна тъмните петна в минало на Русия - от сътрудничеството с Хитлер с цел разединение на Европа до налагането на тоталитаризма в Източна Европа след края на войната", пише "Ел Паис".
Вестникът добавя към тези обвинения и "очевидната враждебност на Путин към демократичните революции в Грузия, Украйна и Киргизстан, които не успя да да спре".
Барселонският "Ел Периодико" отбелязва, че церемонията не е укрепила политическото и духовно единство на Европа, а само е извадила на повърхността старите рани.
Полша и Прибалтийските рапублики не участваха, тъй като за тях падането на Хитлер означава началото на ново продължително робство, припомня вестникът.
Въпреки че ЕС приема всеки, който е на власт в Москва, много европейци отказват да си затварят очите и остават критично настроени към Русия, която клони към популизъм и деспотизъм, категорично е изданието.
"Ел Периодико" обаче отбелязва, че нещо добро се е случило за Испания: "Премиерът най-накрая отдаде значимото на испанските жертви на хитлеризма на международната сцена."
Според френския "Монд" тържествата в Москва са щели да бъдат обичайното отбелязване на исторически митове, ако не е било решението на лидерите на Прибалтийските републики да не бъдат "политически коректни".
Вестникът освен това хвали US президента Буш, задето в речта си в събота в латвийската столица Рига е признал, че разкайването за грешките не е еднопосочна улица.
Буш е показал съжаление, че чрез договора от Ялта Америка е "пожертвала свободата на най-слабите... заради илюзии за стабилност", пише "Монд" и добавя, че опитът на САЩ в Ирак показва, че американската линия на "демократични промени" в света носи и рискове.
От друга страна според вестника има основания за съжаление, че ЕС не е възприел американския твърд език към Москва.
Литва и Естония, които бойкотираха парада в Москва заради липсата на извинение, са можели да бъдат по-щедри, тъй като тържествата са били на европейската общност, а не на Путин, смята унгарският "Непсабадшаг".
За тези държави наистина 9 май е началото на национална трагедия, затова те няма как да споделят колективната радост на лидерите на бившата антинацистка коалиция, отбелязва унгарският всекидневник и не крие учудването си защо тези страни не са могли да празнуват, след като победената и разделена Германия е могла.
Изданието намира и обяснение за "Ренесанса на руския национализъм със съветски привкус при Путин": "Носталгията доведе до издигането на паметници на Сталин в цяла Русия. Това е много негативен сигнал за малките нации, за които мечтата за империя (било то в руска или в съветска униформа) е кошмар."
Унгарският вестник обаче смята, че съвестта на прибалтийските държави също не е напълно чиста и обяснява аргумента си:
"Войските на Хитлер бяха посрещнати като освободители, а някои хора дори им сътрудничеха, без да са показали досега някакво разкаяние."
Заключението на изданието е, че каквото и да става в бъдеще, като членки на НАТО и ЕС някогашните прибалтийски съветски републики няма да бъдат застрашени от никого."
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!