Саркози в София: България никога вече няма да бъде сама!

"България никога вече няма да бъде сама. Когато България е изправена пред проблеми като с българските медицински сестри в Либия, всички останали 26 страни членки на ЕС ще застанат зад нея и ще бъдат солидарни."

Това заяви президентът на Франция Никола Саркози, който е на официално посещение у нас, след среща с българския си колега Георги Първанов, съобщава репортер на БГНЕС.

Той бе посрещнат официално пред паметника на Незнайния воин в София днес по обяд. Гостът и президентът Георги Първанов изслушаха химните на двете страни и приеха парад на гвардейската рота.

На площада, сред официалните лица, придружаващи френския държавен глава, беше и родената в България известна певица Силви Вартан.

Саркози поднесе венец пред паметника на Незнайния воин и се здрависа с граждани, дошли да засвидетелстват уважение към него.

По думите на Никола Саркози прекаралите близо осем години в либийски затвор сестри са не само българки, но и европейки, и французойки.

"Вие сами си извоювахте свободата, така че днес никой не може да ви смята за втора класа страна в Европа, вие сте равни с всички останали.

Европа има нужда от вас, от вашата надежда,

от вашето усещане за борба за бъдещето. Не се извинявайте, че искате да говорите пред Европа. Нуждаем се от вашия ентусиазъм, младост и енергия, Франция е ваш приятел. Ще направя всичко, което зависи от мен, за да работим ръка за ръка", увери още френският държавен глава.

Дължим своята голяма признателност на Никола Саркози за онова, което той направи в заключителния етап на усилията за спасяването на българските медици, осъдени в Либия, заяви от своя страна българският президент Георги Първанов.

Той връчи на френския си колега орден "Стара планина" с лента в знак на признателност за усилията му.

Това беше една голяма проява на европейска солидарност от страна на Франция към България и бих искал да изчистим и отклоним всякакви съмнения за наличието на други мотиви и аргументи за освобождаването на нашите медицински сестри, подчерта още Първанов.

Той подчерта, че разговорите с френския му колега не са били обърнати към миналото, а към стратегическите направления между двете страни. Двамата са коментирали важността в европейските процеси България да запази своята идентичност и да я отстоява.

В този смисъл Никола Саркози е приел предложението след влизането на страната ни в еврозоната паричната единица да се нарича "евро", което е знак, включително и за присъствието на кирилицата като официален език в ЕС.

На въпрос на френски медии защо съпругата му не го придружава в България, Саркози обясни, че Сесилия е засегната от всичките полемики около освобождаването на българските медици и не желае да се изтъква.

Бъдете страшно разумни -

така призова Никола Саркози българските студенти на срещата си с тях в СУ "Свети Климент Охридски". Френският президент започна лекцията си като подчерта, че България е държава с идентичност и история, от каквито се изгражда Европа.

Лекцията на френския президент бе силно емоционална и многократно прекъсвана от аплодисменти от препълнената със студенти и преподаватели зала.

Саркози бе категоричен, че за ЕС би било срамно да не приеме България. Дори думата "приемем" не е правилна, защото българите винаги са били и са европейци, подчерта той.

Френският лидер призова младите хора у нас да участват активно във формирането на новия образ и модел за Европа.

Запитан кога би променил отношението си към евентуалното приемане на Турция в ЕС, Саркози отговори, че това би било много рисковано на този етап, защото ЕС има други спешни проблеми и първо трябва да се определи моделът за бъдеща Европа.

В същото време той подкрепи присъединяването на държавите от Западните Балкани към голямото европейско семейство. Никола Саркози очерта приоритетите на френското председателство на ЕС от втората половина на 2008 г. Те са обща енергийна политика, обща европейска политика за емиграция, обща политика за отбрана и амбициозна екологична политика.

Сред международните приоритети на френското председателство Саркози открои отношенията с Русия: "Русия е една голяма страна, която дълго време бе унижавана и трябва да заеме полагащото й се място на международната сцена."

До края на годината работна група ще договаря параметрите за закупуването от страна на България на четирите корвети, каза президентът на Франция след среща с премиера Сергей Станишев.

Саркози уточни, че със Станишев са се разбрали за едно дългосрочно сътрудничество в областта на военната промишленост и Франция е много заинтересована да работи с България в тази област.

Френският президент подчерта и общите интереси и разбирания по отношение на развитието на атомната енергетика и аграрната политика.

За нас България е много важен партньор по отношение на Европа, защото е много близо до Сърбия и ние се обединихме около мнението, че Европа трябва да има единна политика по отношение на Косово, посочи Саркози.

Премиерът Сергей Станишев от своя страна съобщи, че с френския президент са се договорили за закупуването на 18 нови военни хеликоптера на стойност 360 млн. евро, като в момента сделката вече върви и се спазва ритмично. Станишев подчерта също избора на френската фирма "Арева" като подизпълнител на АЕЦ Белене.

Говорихме и по отношение на сътрудничеството в областта на аграрната политика, защото е известно, че Франция е водеща в тази сфера в Европа, каза българският премиер. Той подчерта и традициите в областта на образованието и културата, като съобщи, че във Франция учат 5000 български студенти, а в у нас още повече млади хора изучават езика в средното образование.

В интервю за четири български вестника, публикувано днес, френският президент казва: "Държа да ви припомня, че успехът бе постигнат единствено защото бе плод на колективни усилия: Европейската комисия, като започнем от председателя й Жозе Мануел Барозу и комисаря Бенита Фереро-Валднер, но също така и държавите членки на ЕС и по-специално германското и португалското председателство, и естествено самите българи.

Те се мобилизираха по впечатляващ начин - както политическите власти, така и българското гражданско общество.

Никой обаче не може да отрече, че усилията на традиционната дипломация бяха останали прекалено дълго напразни. Тогава реших, че е настъпил моментът да променя метода и да се намеся лично в този случай, и то по различен начин.

Обсъдихме със Сесилия ролята, която тя би могла да изиграе. Надделя така очевидният хуманитарен аспект. Сметнах, че казусът си заслужаваше да поема политическата отговорност, дори това да не беше лишено от рискове..."