Евгени Димитров: Не успяхме да съобщим за 550 души, обвързани с Държавна сигурност

Г-н Димитров, депутатите приеха на първо четене три проектозакона за досиетата на бившата Държавна сигурност, предстои да бъдат обединени и да има нов закон. Ще ни помогне ли той да прочетем страницата за политическата комунистическа полиция?

- Моето вътрешно убеждение е, че не. Трите проекта са много близки до закона за нашата комисия, който беше отменен. Нямаше смисъл от бавене, можеше бързо да се преработи нашият закон и щеше да стане много бързо. В новите проекти липсва допълнителният контрол. Това е една от малките разлики, но съществена. Комисията преди всичко е гражданска, обществена, не само заради своята прозрачност, но и заради прецизността на работа. Ние не можехме да обнародваме нашия доклад без оценка на комисията "Ананиев". В нея освен бившия министър на отбраната имаше и четирима съдии, които трябваше да следят за прецизността на решенията и спазването на закона.

Защо не съобщихте на обществото всичко, до което се добрахте?

- Не ни достигна време. Закриха ни на 21 януари 2003 г. Много хора не влязоха в докладите ни, защото не бяхме получили отговори от всички служби. В комисията останаха около 550 единици. Това са лица, за които има данни от службите за тяхната принадлежност към ДС. За тях сме получили отговори от отделните служби, те не са минали през доклад, за да бъдем запознати с всичко. Просто бяхме затворени. Става дума за публични личности - от областта на образованието, културата, църквата, правосъдието, медиите спорта - пълен спектър.

И днес ли тези хора са прочути и "водачи на нацията"?

- Да, продължават. От интервюто на Виза Недялкова с оперативния работник на Георги Марков се разбира, че ДС е инвестирала в развитието на сътрудниците си, за да ги улесни максимално в техния просперитет, който продължава и към днешна дата.

Погледнете тези хора, които бяха убити, обвързани с различни сделки. По един или друг начин се оказа, че те са имали ангажименти към службите. Кой е чистил парите през 1982-1983 г., припомнете си за големия износ на капитали по наредба №4, която е била само за вътрешна информация. Тя разрешава да не се контролират дружества, създадени по линия на МВР, на ДС. Така се натрупа голям финансов ресурс, узаконен по указ 56. Учредяват се смесените дружества и хора с предимно средно образование, има и с основно, стават лидери на групировки. За жалост, това продължава.

Затова ли сте песимист, че и с новия закон няма да излезе цялата истина за бившата ДС и нейните "лица"?

- Обвързани са хора от най-различни етажи на властта. Степента на присъствие, на ангажименти към властта, е много висока. Затова съпротивата не е никак малка. Колко кредитни милионери, участници във фалитите на банки засякохме... Но преобладаващият процент от тези, които са били сътрудници на ДС, живеят с мисълта, че техните досиета са унищожени.

А така ли е наистина?

- Не. Оказа се, че в архивите не са само техните имена, но и досиетата. Засичахме ги чрез досиетата на жертвите. Случаят Божана Димитрова беше показателен. Аз съм убеден - тя е мислела, че нейното досие на агент "Цветанова" е било унищожено. Оказа се, че то съществува. Ние го прочетохме, разсекретихме го и го дадохме.

Ние сме единствената страна от бившите соцдържави, в чийто закон няма лустрационен елемент. Отивахме само на моралната оценка. Има много хора, чийто живот е съсипан от ДС, трагедията на семействата им не е била никак малка. И затова историята трябва да се прочете такава, каквато е, и повече да не се повтаря.

Общественият интерес изисква законът да разреши на всеки гражданин сам да може да чете архива на бившата ДС. Допускате ли, че това ще се случи?

- Интересите са много и разнообразни, за да съществува и днес огромно нежелание, този архив да бъде предоставен на обществото. Политическият и икономическият живот в държавата през последните 17 години, икономическото състояние на някои хора, са минали през тези служби. Тяхното разкриване би нанесло немалки сътресения. Хората, които формират общественото, икономическото, политическото лице на държавата, трябва да са ясни отвсякъде. Не могат да имат тайни петна в житието си. Ние сме свидетели как години наред се таеше това, което беше за агент "Гоце" - Георги Първанов и накрая беше направена една изповед, в резултат на принуда от обществото, президентът да си каже истината за себе си.

Но това изобщо не му влияе, той е безспорен фаворит на тези президентски избори.

Фаворит в лицето на своите съпартийци - да, но в обществото, като оценка на неговата морална същност, мисля, че не. Не може на журналистически въпрос "Какво ще кажете за "Гоце"?", той да отвърне "Вие ме убихте с този въпрос!". А седмица след това да каже за какво става дума.

Само Неделчо Беронов и Юлиана Николова поискаха службите да съобщят дали са били сътрудници на ДС. Не трябва ли преди избори кандидатите за президент да бъдат мотивирани със закон да си отворят досиетата?

- Личният морал и ценностната система на всеки е повече от закон. В тази връзка, независимо дали въпросът е законово уреден, самият кандидат трябва да допълни това, което законът не е предвидил. Съвсем морално и етично, да не кажа задължително, е всеки от кандидатите да направи този акт и да се види дали е имало нещо в миналото или не. А не да се сърди, че го питат.

Има и други кандидати, за които е публична тайна, че са били свързани с бившата ДС. Мисля, че името на Петър Берон излезе при Вашите проверки...

- Да, и Желю Желев е чел документите.

Тези дни беше излъчен запис на интервю от преди 13 години, на който оперативният му работник разкрива миналото на друг кандидат, на бившия конституционен съдия Георги Марков. Сега Марков отрича. Защо името му не излезе по Ваше време?

- Нашите проверки до определена степен бяха спрени. Не мога да кажа, дали бяхме достигнали до конституционните съдии, дали бяхме получили отговорите за всички. Аз се запознах с това интервю, направено навремето от Виза Недялкова. Един човек, който държи на себе си, а Георги Марков показва, че държи на себе си, трябваше да изпревари събитията и да направи запитване до службите за миналото си. Това е нормалният, европейският подход. Отговорът, че не го интересува, че е събуден в неделя следобед, когато си почива, че се готви за кампания, не могат да убедят обществото.

Вашата комисия не стигна ли до неговото досие?

- Аз не мога да коментирам това, което сме проверили в нашата комисия, не е редно, тъй като няма закон, който да ми разрешава да направя това с имена. Не можем да огласяваме неща, които сме знаели и не сме успели да огласим.

Аз съм по-голям оптимист, че вносители на единият проект е ДПС. А е публична тайна, че почти цялото ръководство на ДПС има досиета.

Много силен политически изказ. Но реалността е друга. Кога беше внесен законът?

Мина на първо четене, второто ще бъде след президентските избори.

- А очаквате ли, че ще стане? Аз не съм убеден, че ще е веднага, просто не е на дневен ред. Ако беше, щеше да стане. Определени действия изискваше моментът на интегрирането ни в ЕС.

Бившият министър на външните работи Соломон Паси каза, че през 2004 г., когато България беше приета в НАТО, оттам не са ни дали пълен достъп до файловете на пакта. Как комисията Ви контактуваше с НАТО?

- Аз винаги съм се възхищавал от действията на Соломон Паси за членството ни в НАТО и ЕС. Но бях безкрайно изненадан и разочарован, когато той потвърди позицията на НДСВ да се закрие комисията за досиетата. Затова вече не смятам, че той може да бъде поборник за отваряне на досиетата.
Нашата комисия направи посещение в щаб квартирата на НАТО, разговаряхме с шефа по сигурността на пакта Райчак. На тях са им известни много наши ръководни кадри, свързани с бившата ДС, обучавани в съветски школи. Имат своята степен на предпазливост и разчитат единствено на лоялност, която се доказва във времето. Категорично настояха тези хора да не се предлагат за работа в комуникацията с тях. Е, това е вътрешен, политически акт. Но е факт, че предлагаме на алианса хора, за които не може да се каже, че са били лоялни към евроатлантическите ценности.

Имали ли сте такъв диалог с ЕС?

- Не.

Питам Ви, защото предстои властта да определи българския еврокомисар. Допустимо ли е той да се окаже с досие на бившата ДС?

- Задължително той трябва да мине през проверка. ЕС надали ще постави ребром въпроса, но ЕС винаги коментира въпросите, свързани с лоялността. Тази лоялност е свързана не само с днешния ден, а и с миналото.
Когато се приемаше законът за класифицираната информация, директивата на НАТО беше да се говори и за миналото. А в закона то не се споменава, той касае само последните 10 години. Какви данни ще има за определен човек след закриването на бившия Варшавски договор? Големият парадокс беше, че променихме нещата така, че да улесним точно този състав, който е имал ангажименти преди 1990 г., но след това не е имал. След това не е имало пред кого да се ангажира!

През 2001 г. Симеон изчисти листите си от агенти на ДС. Защо НДСВ после обърна позицията си?

- Бяхме закрити, когато се разбра, че влизаме доста надълбоко. Един от хората, който каза, че целта на НДСВ е да закрие комисията по досиетата, беше Емил Кошлуков. Той е бил в Старозагорския затвор, води се за репресиран, а каза, че трябва да бъдем закрити...

Защо?

- Попитайте съкилийника му Николай Галев. Ще ви разкаже как и защо се е ползвал от съвсем друг статус в затвора. Вижте, и днес не може да се коментират политически убийства отпреди 1989 г. Извършвани са от ДС по нареждане на политотдела на ЦК, оглавяван тогава от Велко Палин и съответно от ВКР. Има драстичен случай в Старозагорската дивизия на офицер на ръководна позиция. Брутално убийство през януари 1980 г. Намират човека след пет месеца. Вадят му смъртен акт, в който пише, че е открит в р. Марица с "напреднало трупно гниене, отговарящо на датата на изчезване". В същото време дават документи, които въобще не са били във водата. Човекът е бил разсечен на парчета разчленен, за да не може да има реална аутопсия.

Има решения на Народното събрание и на Конституционния съд, че архивът на бившата ДС не е държавна тайна. Защо не кажете всичко?

- Колкото и да е парадоксално, Комисията по досиетата не е закрита, съществува и към днешна дата. Ние сме с мандат на база решение на Народното събрание, дейността ни не е прекратена с решение на парламента.

Само имуществото ни отиде към Държавната комисия по сигурността на информацията. Върховният административен съд реши, че нашият архив е предмет на друг закон, тъй като се отнася към други обществени отношения, различни от тези, за които е законът за класифицираната информация. Това е пълен парадокс.

В новите закони се предлага, който изнесе данни за принадлежност към бившата ДС на някой друг, да бъде сериозно санкциониран. Така щял да се прекрати черния пазар на досиета. Вашето мнение?

- Черният пазар се прави от тези, които са разполагали с досиета. Ние като комисия никога не сме разполагали с досиета, а само със селектирана информация от проверките на службите. И от това, което ние сме видели в архива. Защото отговорите на службите за нас бяха основание да влезем и да проверим архива на място. Например, когато направихме проверката на бившия областен управител Веселин Стойков, се оказа, че той има и второ досие. И на базата на второто досие го разкрихме. Службите ни бяха представили само едно и това беше некоректно отношение от тяхна страна.

Дали ще продължи практиката "гарван гарвану око не вади"?

- Много голяма е зависимостта. Но да се върна на черния пазар. Организирали са го именно хората от службите, които са разполагали с досиетата. Според мен това се прави, не за да бъде прекратен той, а защото много хора от управлението в държавата разполагат с архива. Дребни риби ще бъдат засегнати за назидание.

Въпросът дори не е за черния пазар, а за невъзможността дори на медиите да коментират темата за бившата ДС.свободно. Това е страшното, говори за ограничаване за възможността на дискусия. Не беше случаен списъкът с 10-те журналисти в резултат на питане на Ангелина Петрова, агент "Липа". Тя не е лицето, което може да се интересува от тези неща. Огласяването стана по един изключително некоректен начин. Информацията беше дадена от една служба, от МВР. Но има и други служби, къде останаха те?

express.bg