Генадий Рождественски е един от най-изявените руски диригенти на ХХ век. На 4 май, навърши 75 години. През 1954 г. завършва Московската консерватория, от 1965-а е главен диригент на оркестъра на Болшой театър. В продължение на 13 години е и главен художествен ръководител на Симфоничния оркестър на Всесъюзното радио и телевизия.
В Русия го наричат "един от най-образованите хора на нашата класическа сцена". Твърди, че диригентът трябва да бъде и философ, и ерудит Името му отдавна е синоним на добрия вкус и стабилните музикални убеждения.
В епохата на партийното изкуство Рождественски смело популяризираше произведенията на талантливи авангардисти, които "благонадеждните" за властта диригенти предпочитаха да не забелязват - Шнитке, Губайдулина, Тишченко, пише московското списание. "Итоги".
В интервю за същото списание по повод юбилея си диригент казва: "Имам собствена мярка за себе си. Като погледна назад, смятам за свое най-високо постижение фактът, че съм на пулта вече над 50 години и нито веднъж не съм изменил на художествените си убеждения. Не възнамерявам и в бъдеще да се предавам".
Рожедственски е
първият съветски диригент, който получава разрешение да работи на Запад.
Ето обяснението му: "Не съм полагал никакви особени усилия. След гастрол в Стокхолм през 1972 г. ръководството на Кралската филхармония ме покани да стана главен диригент. Разбира се, от Москва не ме пуснаха. По всички писани и неписани закони на онова време аз бях марионетка без никакви права. Спазвайки реда, пратих поканата в нашето културно министерство, уверен в провала на начинанието. Не сбърках. Министър Фурцева отговори на шведите с категоричен отказ. И с изумителен коментар: "Искат да бъркат в жаравата с чужди ръце!".
Днес много се приказва, че държавата трябва да се грижи за артиста. Може би по-добро е точно обратното - да не се забелязват един друг, е по-полезно и за двете страни.
После, на официално посещение в Швеция пристигна министър-председателят Алексей Косигин. Лично премиерът Улоф Палме, който беше член на Настоятелството на филхармонията, го помолил да ме пусне да работя там. Косигин отговорил, че не вижда основание за отказ. И дал указание на министершата да оформи назначението ми.
Главният резултат от тази акция беше, че на съветските власти вече им беше много по-трудно да отказват подобни покани. Скоро след това Евгений Светланов оглави оркестър "Резиденси" в Хага".
"Трябва ли диригентът да бъде диктатор?",
Рождественски отговаря: "Да диригентът трябва да е диктатор. Това е една страна от професията. Само че, не диктатор-дресьор, а нежен диктатор, диктатор - мисионер, който може да убеди музикантите, че идеите му са правилни, който може да ги накара да повярват в инициативата му без да отстъпи на йота от своята генерална линия. А тази линия трябва да е продиктувана от волята на композитора. Това е универсален подход, начин за организация на творческия процес".
Понякога наричат Рождественски музикален археолог, защото обича да работи над незаслужено забравени произведения. Маестрото има нови планове в тази посока: "За следващия сезон ще предложа на публиката четири концерта от скандинавски композитори. Освен популярния концерт за пиано от Григ, който ще бъде изпълнен от Виктория Постникова, ще включа в програмата непозната кантата на Сибелиус. Ще изпълня и произведения на датския композитор Карл Нилсен - 5-а и 6-а симфония, няколко кантати и концерт за цигулка. Винаги ми е приятно да разкрия пред публиката нещо ново".
Рождественски работи понякога с естрадни изпълнители. И казва: "От тази практика произведенията не губят. Поканих талантливия певец Николай Расторгуев да участва в изпълнението на ораторията на Шнитке "Арапът на Петър Велики" по музиката към едноименния филм. Това беше естествено продължение на моите опити за сътрудничество с Алла Пугачова и Людмила Зикина. Самият Шнитке с удоволствие използваше естрадни гласове - покани Пугачова да изпее една партия в кантатата "Историята на доктор Фауст". Eстрадата и класиката могат да се съчетават, когато и едното и другото са талантливи."
След Стокхолмската кралска филхармония Рождественски от 1978 г. работи като диригент на оркестъра на Би Би Си - Лондон.
Рождественски се утвърждава с изпълнения на творби от класиката, романтиката и руските композитори, но репертоарът му включва и музика от ХХ век - Хиндемит, Шонберг, Пуленк, Онегер и др. Под негово диригентство са осъществени премиерни изпълнения на редица произведения от Алфред Шнитке, Арам Хачатурян, Родион Шчедрин и др.
Той е автор на книгите "Диригентската апликатура", "Мисли за музиката" и автобиографичната "Триъгълници". През 1961 г. пише сюитата "Пушкиниана", създадена по музика на Прокофиев от спектаклите "Евгени Онегин", "Борис Годунов" и филмовата музика от "Дама Пика".
Има изключително активна концертна дейност. През последните три години е осъществил много оперни спектакли на най-престижните световни сцени.
Оркестрите, с които маестрото е работил през последните години са Бостънския симфоничен оркестър, токийския оркестър "Йомиури", Кралската филхармония на Стокхолм, Оркестъра на Париж, Лондонската филхармония, Oркестъра на Би Би Си, оркестър "Тонхале" (Цюрих), Детройтският симфоничен оркестър и др.
От 1990 г. ръководи катедрата по дирижиране на Московската консерватория "П.И.Чайковски".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!