Гейм зона: The Witcher

И�и �инска като живота

Николай "Aegir" Колев

„Вещерът" не е игра за тринайсетгодишни. И слава богу. Моля за извинение вундеркиндите, защото допускам, че такива се намират и сред вас. Защото зрелостта на един човек и истинската му „интелектуална възраст" обикновено нямат много общо с ЕГН-то му, поне според мен. Започвам ревюто по този меко казано странен начин, защото The Witcher е именно Истинска Игра (да, точно с две главни „И"-та), която може да бъде оценена само от Истински Играч. Защото е твърде автентична, твърде <реална> и демаскираща <именно> по онзи лишен от романтизъм начин, който я прави толкова различна и смислена в очите на зрелия геймър. И точно толкова неподходяща за някой, който иска да поцъка само заради едното развлечение, защото има време за губене или защото търси в играта бягство от реалността. Може би съм споделял и преди, че с качествените игри (сред които без съмнение е и "The Witcher", иначе просто нямаше да пиша ревю за нея) трябва да можеш да избягаш от скуката на ежедневието. Но това по никакъв начин не означава непременно скъсване на връзката с реалността. Напротив, освен друго „Вещерът" е и стойностно заглавие точно заради това, че е толкова близко до „живия живот" на толкова много различни нива.

И накрая, да затворя скобата за „тринайсетгодишните геймъри", които явно използвах като генерализация, въпреки принципно разумното схващане, че поставянето на разни неща под общ знаменател било грешно. Да де, ама аз на вундеркиндите вече се извиних, обаче от обобщението за останалите няма да се откажа. Какво имам предвид ли? Да речем, че от солиден източник подразбрах, че играта не се продавала много добре у нас. Жалко наистина за бизнеса и за талантливите поляци от CD Project. Но пък още по-добре за леко циничния геймър на 2х13, който няма да се откаже от мантрата, че „Игрите са нещо много сериозно" (между другото, алюзия с прочутата реплика за смеха на комика Юрий Никулин: „Смех, это дело серезное"). Работата е там, че у нас компютрите, игрите и геймингът като лайфстайл влязоха доста по-късно и явно трябва да мине още време, докато пазарът узрее и се освободи от игото на... въпросните млади тийнейджъри. И така, изпълнен с оптимизъм, и от гледна точка на слабия (засега) комерсиален успех на „The Witcher" в България, преминавам (чух ли "нейсе"?) по същество.

Кои са виновниците за „Вещера"

The Witcher има нещастието да се появи в момент на доста претоварен откъм дългоочаквани и шумно рекламирани премиери като Crysis, Gears of War за PC, Hellgatе: London и Timeshift, което сякаш дойде тъкмо в унисон с цялостната концепция на играта - без особена романтика. Неортодоксалната сингъл плейър RPG е дело на студиото CD Project Red Team, които сами се разпространяват в родна Полша, а за останалата част на света „Вещерът" се издава от Atari. Създадена е по фентъзи вселената на полския писател Анджей Сапковски със силно модифицирана версия на енджина Aurora на BioWare

Вселената

Попаднах във вселената на „Вещера" за пръв път в началото на годината чрез едноименния сериал. Първоначално бях леко смутен от откровения стил на поляка, защото определено е в тотален разрез със захаросаната концепция на Средновековието, която традиционно ни „продават". Фентъзи светът на Сапковски, освен с хора, е населен с всевъзможни представители на западната и славянската митологии - елфи, джуджета, вампири, вещици, дракони, самодиви, лами и каквото още се сетите. Поствоенен, жизнен и суров свят на ксенофобия, невежество, насилие и... "сгодни женици". Като се замисли човек - доста по-вероятният облик на истинското Средновековие.

Гералт от Ривия

За разлика от повечето класически RPG (то пък кое ли й е класическото на The Witcher въобще), в The Witcher героят, с когото играете е само един. Вещерите са орден с полумонашески код на поведение. Като един от тях, Гералт е преминал години на тежко обучение в боравенето с меча, базова магия и алхимия, както и трансформации, след които остава някъде по средата между хората и нечовеците. След това поема ролята си на защитник, в общи линии, на „слабите и онеправданите". С „незначителната" подробност, че няма вълшебно килимче или кърпичка дето да го нахрани, пък и тогава сиренето е било с пари. Затова на нашия герой му се налага да си изкарва парите като килър на чудовища, изверги и прочее. Впрочем, гадовете много често биват двукраки, а най-гадните сред гадовете обикновено са именно хората. Това еволюционно ме приближава към въпроса за избора.

„Няма добро, няма зло, има просто решения"

Това е основното кредо на създателите на играта. Моралният избор във Вещера неизменно се прави в Сивата зона. Преценявате кое е по-малкото зло и ДАЛИ въобще да се придържате към стила на доброто момче, на което му се налага понякога да върши едни лоши неща. И което е по-важно, тези решения НАИСТИНА имат значение за развитието на сюжета, което пак е контраст с доста RPG-та.

Красотата на битките

Много добре премислена и реализирана. Поредната глътка свеж въздух - сред всички оръжия, които неизменно ще съберете с напредването на играта, от ключово значение са единствено двата меча, които пък по думите на самия Гералт, не са точно оръжия, а инструменти. А кой виртуоз би се отказал от инструмента си в полза на умението-да-въртиш-особено-ефектно-синджирче-около-малкия-пръст-на-лявата-си-ръка. Грубо казано, подобни възможности бол предлагат повечето RPG от масовката. Основните бойни стилове са три - Strong, Fast и Group, подходящи съответно срещу тежки, не чак толкова и група противници. Възможните гледни точки на камерата са три - класическа OTS (over the shoulder), близка и далечна изометрична перспектива. Както и в доста други аспекти на играта, бойните умения във „Вещера" също са функция предимно на интелекта, а не на усвоените с години навици за бясно набиране на левия бутон на мишката (заради което пропищяха доста западняци). Всъщност, след като отделите подобаващо внимание и развиете определен усет към координацията на атаките във времето, крайният резултат е доста ефектна и ефективна батална поезия.

Развитието на героя

Поляците така майсторски са пипнали класическата Dungeons&Dragons система, че дори самите BioWare трудно биха си я познали в новата й реинкарнация. Архитектите много точно са пресметнали опасността от ранно „преяждане" с умения в един от основните пет клона на развитие. Така предпазват по-неопитните (пък и не само) играчи от еднопластово изграждане на героя - връщат го на идеята за баланса. Геймплеят определено печели от това.

За химията и алхимията

Както обобщава колегата Драгомир „Duffer" Дончев, това е „едва второто фентъзи RPG в историята, в което алхимията има реален смисъл" и първото, в което „алкохолът играе ключова, а не както е прието, чисто символична роля - най-вече като средство за развързване на езици". Точно тук е мястото да посоча и един от малкото кусури на играта - инвентарната система не е особено добре организирана, затова честичко ще ви се налага да прескачате до иначе интересния дневник на Гералт, който си струва четенето. И хоп - още един плюс. The Witcher кара геймърите да почетат. Шапки долу за което.

Някъде тук стигнахме до темата за „сгодните женици", което предпочитам като евфемизъм за секса. Значи количеството еротични сценки и закачки много силно било притеснило западняците (понеже били много морални, видиш ли), затова специално били цензурирали техните версии. Е, сега не ми се полемизира по теми като лицемерието и двойния стандарт в игрите. Или пък точно колко е „правилната" мярка на подобно съдържание, понеже тя очевидно е нещо строго субективно. Всъщност, след като уточнихме, че „Вещерът" е игра за зрели хора и геймъри, аз лично считам (защото съм обръгнал, след като изгледах сериала), че CD Project и тук са подходили с премереност и вкус.

Визия, озвучаване и проблеми

The Witcher e много красива, жизнена и атмосферна игра. Мащабът на света е достатъчно голям, за да почувствате свободата, и едновременно с това достатъчно малък, за да го усетите като нещо свое и лично. Част от цената, която плащаме (вероятно) заради мащаба, е доста дългото време на зареждане, когато сте на открито. Освен това, имаме и някои традиционни болежки на растежа като заклещване (stall) и крашване, които, надявам се, ще бъдат изчистени с времето. За саундтрака могат да се кажат само хубави приказки, а парчетата на орган в среднощната гора са особено силно въздействащи. Войс актингът е меко казано приличен, поне на повечето от персонажите. Самият диалог, обаче, на моменти изглежда леко накъсан и оставя впечатлението за разностилност. Лош превод и/или различни преводачи, предполагам. Чак ми се прииска да науча полски и да го изиграя това в оригинал.

В резюме

Възхищавам се на CD Project за дързостта да изведат на бял свят нещо, което без да е чак революционно, вкарва доста свежест в доминирания от мейнстрийм културата бизнес. Възхищавам се и на колегите Драгомир "Duffer" Дончев и екипа на GamePlay за смелостта да сложат на декемврийската си корица „Вещерът" в месеца, който едва ли не, беше „Месецът на Crysis". Всъщност, ако завърша с паралели, 'щото тоз' брой май така ми е тръгнало, Crysis постави нов стандарт за реализъм чрез визията си, а The Witcher - чрез съдържанието. Crysis бе шумно рекламирана и програмирана да успее, a „Вещерът" изникна буквално от нищото. Crysis бе направена, за да се хареса на геймърите, а The Witcher - на Геймърите. Толкоз.

Забележка: Статията е публикувана за първи път в списание PC World 12 '07

 

Източник: IDG.BG