- Как се става режисьор на филм като "Походът на императорите" (La Marche de L`Еmperеur)?
- Очевидно единствено по случайност. Всичко започна с една обява, където в основни линии пишеше: "Търси се безстрашен биолог, готов да прекара 14 месеца на края на света".
Аз бях завършил биология, специализирах върху поведението на животните и исках да стана учен. Привлякоха ме най-вече природата и приключенията, предизвикателствата, с които трябваше да се справя в екстремни условия, така че това предложение беше особено подходящо за мен.
По това време задачата беше да се направят снимки на императорските пингвини. Единственият проблем беше, че никога преди през целия си живот не бях държал фотоапарат в ръцете си, така че започнах с 10-дневен курс на обучение с 35-милиметрова камера.
След това пристигнах с двама асистенти за първият си престой във френската арктическа станция "Дюмон д'Урвил". Трябваше да заснема много прецизен "набор" от снимки. По това време бях на 24 години.
- Не ви ли затрудняваше, че започвате при такива екстремни условия?
- Не, изобщо. Аз съм роден в планините на Източна Франция и започнах да карам ски още на тригодишна възраст. Затова може да се каже, че имах опит със студа.
В края на краищата ме заинтригува не толкова академичната страна на изследванията, която изисква повече интерпретация и анализи, колкото работата навън, в естествена среда. Предпочитам я.
Един приятел, които беше снимал документален филм за косатките край френската арктическа територия, ми даде идеята за моя кинодебют - "Морският леопард, властелинът на леда".
Оттогава насам последваха много пътешествия до Антарктида и ето - вече 12 години се скитам около 66-ия паралел.
- Как беше създаден "Походът на императорите"?
- Започнах с този проект преди четири години. Беше август 2002 г., когато продуцентите ни подкрепиха и се наложи да работим изключително бързо, за да започнем снимките през януари.
Но тъй като идеята започна да се развива и разраства, се обединихме с голям ентусиазъм около мнението, че това, което беше замислено като тв продукция, трябва да се превърне в пълнометражен филм за разпространение на голям екран.
Разполагахме с тази проста история за оцеляването на един прокълнат вид. Бях наясно кога и къде трябва да снимам, бях напълно завършил подготовката за филмирането.
Единственото, което ни оставаше, бе да чакаме и да разчитаме на актьорите. Знаехме какво ще се случи, къде и с кого, но не знаехме как точно ще стане. Все пак не бива да забравяте, че това е Антарктида и че пингвините са животни.
"Тази история се повтаря всяка зима, но човекът никога не бе ставал свидетел на това. Нещо повече - допреди по-малко от век императорските пингвини никога не бяха срещали Хомо сапиенс.
През 1950 г., когато в Антарктида бяха създадени първите временни бази, научните изследвания за първи път започнаха да заместват оскъдните легенди за тези невероятни същества.
Двата вида обаче никога не са съжителствали достатъчно дълго и затова "императорите" винаги са били странни и мистични същества, кръстосващи безкрайните ледени простори на около Южния полюс", твърди Люк Жаке (Luc-Jacquet.com) и обяснява:
"Моето желание беше да покажа истинската история.
Досега обширен пълнометражен филм, описващ изключителната борба и триумфа на живота при императорските пингвини, не беше правен.
Задачата изискваше цял филмов екип да изгради лагер на Антарктида и да остане там 13 месеца, напълно откъснати от света, без никакви възможности за транспорт - въздушен, морски или наземен.
От около 40 съществуващи колонии на императорски пингвини само четири са били обект на нещо като постоянна научна работа.
От тях достъпна, без да е необходимо организирането и подготовката на специална експедиция, е единствено колонията в Адела, на неколкостотин метра от френския научен център Дюмон Д'Урвил, който осигури идеална база за нашите снимки.
Нашите близки взаимоотношения с Френския институт за полярни изследвания ни гарантираха активно и ефективно сътрудничество. Много сме задължени и за помощта, която получихме от френския институт "Пол-Емил Виктор".
Филмът включва дори подводни снимки на императорските пингвини, дело на опитни водолази със специални камери, които за първи път успяха да уловят и запечатат забележителни кадри с най-малки подробности."
- Защо казвате "прокълнат вид"?
- Защото императорските пингвини (Aptenodytes forsteri) са невероятни същества, живеещи в открития океан, способни да се гмуркат до 450 м дълбочина и издържащи под вода повече от 20 минути.
За да се размножават обаче, по някаква незнайна причина, те трябва да платят огромна цена и да вървят стотици километри през арктическите бури, далеч от водната шир, само за да снесат едно яйце.
Пингвинът прави това във възможно най-сигурното обкръжение, което може да намери. И през цялото време е разкъсван между колонията, където животът му е ужасен, и океана, където е неговото препитание.
Има едва десетина места, където женските могат да снесат яйцата си. Така че императорският пингвин живее на ръба. Няма живот извън него.
В Антарктида няма друг живот. В тази бяла пустиня императорските пингвини са последните живи същества, които ни показват, че все още сме на същата планета.
Въпреки че леденият континент не е в космоса, може да се каже, че там почти не е Земята. Ние сме на границата между реалността и фантазията.
Колкото до императорските пингвини, те са като пустинните номади. Миражи, създадени от природата. Ако не сте усетили върху себе си вледеняващия вятър, достигащ 160 км/ч., трудно ще разберете за какво става дума.
Опитах се да жонглирам с тези фантастични елементи. Създадох сюрреалистични образи, изхождайки от реалността. И се опитах да погледна на нещата като баща или майка, които разказват приказка на детето си.
Пингвините са изключително мили същества, които, макар да са животни, често проявяват удивително човешки черти. А от чисто филмова гледна точка в историята има и много поврати. Има години, в които умират до 80% от новоизлюпените малки.
- Има ли и къде са неочакваните опасности?
- Да. Например ако се приближите прекалено близо до колонията, могат да бъдат погубени стотици яйца. Ето нещо, което ти дава голямо чувство за отговорност.
Не съм бил свидетел някой да е бил нападнат, но това вероятно се дължи на факта, че атаката би отнела на пингвините твърде много енергия, която те не могат да си позволят да загубят.
Императорските пингвини имат много специално отношение към човека. Един ден ще ви позволят да се доближите до тях, а на другия - не. Затова трябва да ги уважаваш, иначе няма да имаш възможност да ги заснемеш добре.
Винаги трябва са се съобразяваш. Има една поговорка, която гласи приблизително следното: "Ако искаш да ръководиш природата, трябва да й се подчиниш." Трябва да бъдеш умен и находчив.
- Колко време продължиха снимките?
- Една година. Разполагахме със 120 часа заснет материал, при това без да видим нищо от това, което сме заснели до момента. Отне ни още година да се възстановим.
- Оказва ли глобалното затопляне влияние върху пингвините?
- Очевидно е, че ако ледът се топи, разстоянието от океана до местата за гнездене и обратно ще се скъси. Но ще има и по-малко храна. Сред рибните пасажи се хранят много видове - тюлени, китове, пингвини.
И понеже тези пасажи се развиват под леда, при топенето на ледовете те ще разполагат с все по-малко място за това. Ето ви поредното доказателство, че климатичните промени имат пряко влияние върху живота.
СПРИ!" />
