Ш ест хиляди подписа събра петиция по инициатива на една французойка, наричаща се с името Матилд, за да скрие истинската си самоличност.
Искането й е за премахване на обръщението "госпожица" от административните документи
Петицията е разпространена от феминистки уебсайт и получава неочакван отзвук. Според Матилд в разграничаването на омъжените и неомъжените жени има дискриминация.
Според нея обръщението "госпожица" датира от епоха, когато жената не е била смятана за граждански фактор. Тя е "госпожа", когато е омъжена, и "госпожица", което означава, че е под опеката на баща си. И в двата случая тя няма граждански глас.
Ключовата дума е "гражданска неспособност". Докато "господинът" си остава господин от първия до последния си ден, независимо дали се жени или се развежда, дали има или няма 10 деца.
С други думи брачният му статут му няма отношение към определението на гражданския му статут за разлика от жените.
Именно тук се вижда дискриминацията. Когато казва гражданското си положението, жената разкрива не по своя воля и семейното си положение.
Матилд настоява определението "госпожа" да се използва за всички жени. Тя обаче предпочита да запази анонимността си, страхувайки се акцията й да няма последствия за нея в професионален план.
Подобна борба, определяна като феминистка, не се гледа с добро око най-вече от мъжете. Още повече че Матилд получава подкрепата на една от най-яростните феминистки организации във Франция.
Петицията среща разбиране, но хората на улицата мислят и другояче.
"Обръщението "госпожица" не ми създава проблеми. Но ако има такива, на които пречи, защо да не бъде премахнато", споделя една парижанка.
Явно обществото не е чак толкова ентусиазирано за премахването на това обръщение. Но Матилд се надява властите да се отнесат сериозно към проблема.
В Литва разделението между жените е категорично.
Наставка, прибавяна към фамилията, разкрива гражданското положение на жената
От 2003 г. омъжените жени имат право да избират неутрална форма за своята фамилия. Феминистките в страната обаче се борят за премахването на тези няколко буквички, означаващи принадлежността на жената към мъжа.
Фамилиите на жените и мъжете в Литва имат различни окончания - "-ас" за мъжете и "-е" за жените. Има и още едно окончание- "-иене", което се залепва за фамилията на омъжената жена и е нейният отличителен белег.
Например, ако жена е омъжена за мъж с фамилия Савас, тя ще се казва г-жа Савиене. Традицията води началото си от XVII в. Тогава се появяват и фамилните имена в Литва.
Днес феминистките в страната виждат в това дискриминация. През 2003 г. обаче усилията им получават подкрепата на Европейския съд за правата на човека, който отсъжда, че жената има право да не слага наставката "-иене", когато приема фамилията на съпруга си.
Това означава, че, ако вземем същия пример, жената на господин Савас има право да избере фамилия Саве вместо Савиене. Интересно е обаче, че след разрешението много малко жени избират неутралната форма.
България обръщенията "госпожо", " госпожице", " господине" започват да се използват по времето на княз Фердинанд.
Първата жена, към която се обръщат с "госпожа" е Йорданка Филаретова, съпруга на Сава Филаретов.
В цяла София тя е известна като "госпожата"
Дълго време много хора са смятали това обръщение за нейно собствено име, тъй като всички си говорят на "ти", но скоро се свиква с европейските маниери и със светските обръщения.
Преди 15 години българите отново бързо преминаха от "другарко" на "госпожо". Днешният етикет изисква една жена да бъде наричана "госпожица" само ако тя желае.
Обръщението "госпожица" се използва за ученички или студентки. Ако жената е по-възрастна може да се обиди, защото госпожица на български носи все още и смисъла на стара мома.
Нещо повече, към деловите жени, които не са омъжени, обръщението гласи "госпожо", а не "госпожице".
Принципно не е редно една жена да бъде питана за семейното й положение, а обръщението "уважаема госпожо" е възможност да бъде избегнато неудобството в случаи, че не сте запомнили името й.
Ежедневието обаче предлага всевъзможни примери за нарушаване на етикета. Често към младите жени се използва обръщение "девойко", което е обидно за някои жени.
Относно имената нещата са либерални. Например в актовете за брак от 1946 г., в повечето случаи съпругата е приемала освен фамилното име на съпруга си и бащиното му.
Днес според Семейния кодекс встъпващата в брак жена може да избира да запази фамилното си име, да вземе фамилията на своя съпруг или да добави фамилното име на съпруга си към своето фамилно име.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!