Гаврийски и Велчев не успяха да се нокаутират

Т ежък сблъсък на полето на експертността и финансите сътвориха двамата топфинансисти в кметската битка за София.

По зрелищност и драматичност дуелът Милен Велчев срещу Светослав Гаврийски бе достоен за публиката в американската "Медисън скуеър гардън", където големите боксьори от 30-те и 40-те години сътворяваха кървави 15-рундови зрелища.

Сериозния и Опасния не се пощадиха нито за миг. Те използваха всяка ефирна секунда да нападат противника. Две станаха основните причини за напримиримата им борба. Кой е по-добрият финансист между тях и кой е истинският кандидат на десните избиратели.

Първата тема е може би най-важната в цялата кампания, защото бъдещият кмет ще трябва да прави следващите столични бюджети. Досега другите кандидати деликатно подминават тази тема.

Гаврийски предизвика опонента си пръв с обвинението, че няма особени успехи като министър на финансите и се е провалил с лоша прогноза по сделката за външния дълг.

Без да му мигне окото, Велчев извади оръжието, с което свикна да размазва противниците си - безмилостната атака. Като танк той засипа противника си с аргументиран огън и тежки обвинения. Припомни, че неговият опонент е авторът на натрупването на дълга като зам.-министър в правителството на Жан Виденов.

Поантата в атаката на Велчев дойде с топовния му залп към Гаврийски, че той е едно "политическо махало" - първоначално е бил ляв сектант, а сега десен сектант в компанията на Иван Костов.

За Гаврийски се очаква, че също владее смъртоносни политически хватки, и той започна да ги прилага. Спокойно нарече Велчев дребен служител в чуждестранна компания тогава, когато Гаврийски като министър на финансите в служебното правителство на Софиянски е преборил хиперинфлацията.

Банкерът често използваше и смеха като противооръжие срещу атаките на Велчев.

Велчев обаче реши да не спира с огъня, докато не превземе изцяло крепостта. Той обяви Гаврийски за новия наследник на модела "Софиянски" според проекта на Костов. Жълтото острие обвини и партията на бившия премиер ДСБ, че активно е участвала в сключването на неизгодни концесии и източването на общински фирми в предишните години.

Очевидно в дебатите по Би Ти Ви се наложи стилът "Велчев". Неговото нападение стана най-добрата му защита срещу очакването противникът му да извади компромат. Велчев избира една основна теза, която използва многократно до финала, за да уязви опонента си. Вчерашната теза бе за участието на Гаврийски в съкрушителното за България червено управление на Жан Виденов.

Добре подготвен обаче, бившият шеф на БНБ не остана длъжен и зададе неудобния въпрос защо Велчев се има за десен кандидат, при положение че партията, на която е зам.-шеф, е в коалиция заедно с лявата БСП.

Кой печели от битки, когато добри технократи се нападат с политически оръжия, е трудно да се прецени. Понякога и 15 рунда не са достатъчни да се излъчи победител с нокаут и се търси решението на съдиите.

Очакванията са, че изненадите тепърва предстоят. Една от тях ще бъде, ако някой от експертите успее да изхвърли от участие в балотажа поне един от двойката Дончева - Борисов, които все повече приличат на близнаци.

От влизането на Милен Велчев в кампанията тя само спечели. Стана по-остра и придоби агресивноекспертен тон. Без да подбира съперници, Велчев насочи смъртоносни стрели към Дончева, Борисов и Гаврийски. Показа се в нова за неговото амплоа светлина.

Гаврийски, обратно, до момента спазваше дистанцията на експерт и оставяше нападението му да води лично Иван Костов. Вчера и Гаврийски влезе в играта на "стражари и апаши".

Дойде моментът на истината. Сега, който сгреши или си изпусне нервите на политическата арена, със сигурност ще падне в пропастта на отчаянието. Вече никой няма право на поправителен ход пред очите на зрителите.

До края ще лъснат и скритите страни на отделните кандидати. Дали бизнес лобито на столичното БСП не наднича зад гърба на Татяна Дончева?

Какво всъщност накара иначе дистанцираният Милен Велчев в последния миг да се хвърли в убийствена политическа кампания с неособено висок залог?

Дали Борисов не използва столичани за свой политически трамплин? Колко независим от Софиянски е мустакатият му бивш заместник Минко Герджиков?

Знае ли Гаврийски какви ги е намислил този, който му е хвърлил сянката си?

Едно към едно

Той е политическо махало
Милен Велчев:
Г-н Гаврийски е кандидат от типа политическо махало. През средата на 90-те години е защитавал лявата политика като член на правителството на Жан Виденов, така изведнъж махалото рязко се обръща през 1997 година и той става горещ привърженик на друга крайност в правителството на Костов.

Софиянски беше един от добрите ученици на Иван Костов. След като той очевидно се провали, в момента г-н Костов си търси друг човек, чрез който да провежда същия този модел.

Всичките му сделки са в съда
Светослав Гаврийски:
Ако г-н Велчев беше най-успешният министър на финансите, не виждам защо, след като неговата партия е в управлението, той не е отново министър на финансите.

Вие дойдохте на чисто, на изметено, на стабилно, стабилизирано и започнахте да демонстрирате своите качества, които, мисля, че всички ваши сделки през този период в момента са в съда или се оспорват и се правят проверки по тях.