С енаторът от Илинойс Барак Обама спечели вота на на избирателите демократи, които участваха в партийните събрания в щата Айова снощи.
Фаворитът в прогнозите - бившият сенатор и кандидат за вицепрезидент Джон Едуардс, остана втори, а сенаторката от щата Ню Йорк Хилари Клинтън е трета, гласят официални резултати, съобщени от Демократическата партия.
Барак Обама обеща да донесе промяна на Америка, ако стане нейният първи цвеатнокож президент. "Твърдяха, че този ден никога няма да настъпи", каза Обама, след като спечели предпочитанията на съпартийците си в Айова.
"Твърдяха, че нашата страна е много силно разделена и разочарована, за да се обедини. Но в тази януарска нощ, в този решителен исторически момент вие направихте онова, което циниците твърдяха, че не можем да направим", каза сенаторът, заобиколен от ликуващи привърженици.
Третото място в Айова е удар срещу националната фаворитка Хилари Клинтън, пише в кореспонденцията си агенция Ройтерс. "Но тя обеща, че ще продължи да се бори на всички следващи първични избори и партийни събрания. На 8 януари предстоят първични избори в щата Ню Хемпшър."
Г-жа Клинтън каза, че е оптимистка и напомни, че ще води кампания в цялата страна. Тя нарече събранията в Айова "важна нощ за демократите" в кратко изявление в предизборния щаб на демократите в Де Мойн, придружена от съпруга си, бившия президент Бил Клинтън, дъщеря им Челси и бившия държавен секретар в правителството на Бил Клинтън - Мадлин Олбрайт.
Бившия губернатор на Арканзас, баптисткият пастор Майк Хъкаби пък спечели на републиканските събрания в Айова, като победи по-известните си съперници, сред които фаворит е бившият губернатор на Масачузетс, мормонът Мит Ромни.
В анализ кореспондентката на БТА в Ню Йорк Невена Мандаджиева пише:
Бившата първа дама води с 40 на 30% в национален план срещу своя основен опонент Барак Обама, но според някои анализи нейната загуба в Айова може да доведе до промяна на настроенията на избирателите както в Ню Хемпшър, така и в Южна Каролина, които ще гласуват само дни по-късно.
До неотдавна демократическата номинация изглеждаше ясна
и Хилари Клинтън спокойно се фиксираше върху основния патос на своята кампания - този за опита: опит като първа дама, като архитект на здравната реформа, като нюйоркски сенатор.
И във финансов план нещата за нея изглеждаха безпроблемни - тя имаше най-много средства от всички президентски кандидати: през третото тримесечие на миналата година даренията нараснаха на 90 милиона.
Г-жа Клинтън като че ли нямаше и толкова нужда от прочутия си съпруг, един от най-харизматичните американски президенти, който отделяше повече внимание на фондацията си, отколкото на възможността да се върне в Овалния кабинет, макар и като втори член в президентското семейство.
Постепенно обаче започна да става все по-ясно, че нейният опит не се смята за достатъчно важен, че американците искат действителна промяна и повече човешко лице, а и във финансово отношение Обама бързо я настига.
От един момент нататък донорите започнаха да дават повече средства в общата каса на демократите за изборите, което може би показва, че нямат яснота кой ще е победителят в първичните избори.
Като отчете това, Хилари рязко смени посланието си, като заложи на промяната, но този обрат изглеждаше вече неубедителен на фона на упоритото залагане на опита в нейната кампания. Като цяло, нейните действия все повече започнаха да изглеждат като резултат от кампанията на опонента й.
Целта бе сякаш по-скоро да се минимизират загубите, а не да се изпревари опонента и да се моделира резултатът.
Такъв беше случаят и с нейния отговор на прочутия фактор "О" - безпрецедентното включване на Опра Уинфри в подкрепа на чернокожия претендент за демократическата номинация.
Макар 80% от избирателите да заявяват, че не се влияят от Опра, реакцията на зрителите в препълнените стадиони, където свръхпопулярната телевизионна звезда се появява заедно със своя "любим сенатор" и красивата му съпруга - опровергават това твърдение.
В реакцията на Хилари имаше елементи на паника.
Тя събра цялото си семейство, за да "очовечи" кампанията си, но появата с майка й мина почти незабелязано или в най-добрия случай като опит да смекчи ефекта "Опра".
Не се оказаха ползотворни за нюйоркския сенатор и опитите на нейни привърженици да спекулират с увлечението по наркотици на младия Обама, както и с напълно изфабрикувания му "мюсюлмански произход" - те бяха възприети по-скоро като непочтени хватки и макар Хилари да се разграничи от тях, никой не повярва, че не тя е дърпала конците.
Шансът на Хилари Клинтън беше, ако загуби в Айова, там да спечели Джон Едуардс. Така или иначе, той не е неин конкурент в национален мащаб. Ако обаче Обама спечели в Айова и в Ню Хемпшър, неговият превес ще започне да изглежда закономерен и това безспорно ще повлияе на по-нататъшното гласуване за демократическата номинация.
Съществува и възможността ако Едуардс не спечели в нито един от първите три щата, той да се откаже от надпреварата и да пренасочи гласовете си в полза на един от двамата си съпартийци.
В момента е трудно да си представим, че това може да стане в полза на Хилари, защото неговият патос по време на предизборните дебати е изцяло насочен срещу нея. От друга страна, трябва да се има предвид, че в социален и демографски план симпатизантите му гравитират по-скоро към избирателите на Клинтън.
В много отношения третият щат от групата "ранногласуващи" - Южна Каролина, ще изиграе ролята на крайъгълен камък. Дори да победи в първите две гласувания, Обама ще срещне там и първото предизвикателство пред способността си да борави с расови въпроси, защото нито в Айова, нито в Ню Хемпшър, които са почти сто процентно "бели" щати, расовият конфликт не е бил никога на дневен ред.
Не е така обаче в Южна Каролина, където той ще трябва да се хареса едновременно и на белите и на афроамериканците. А те могат лесно, ако са недоволни от неговия подход, да се обърнат към Хилари, чийто съпруг винаги е бил в много добри отношения с "черна" Америка.
В републиканския лагер
прогнозите изглеждат еднакво трудни както в национален план, така и в рамките на Айова - общо за страната Рудолф Джулиани има все още преднина с 24%, оспорвана от Хъкаби, който е на крачка след него с 22% и Мит Ромни с 16% подкрепа според данни на Си Ен Ен.
Нито един от републиканските претенденти не даде достатъчно ясен знак за оптимизъм и промяна, а никому неизвестният Хъкаби се включи достатъчно късно, за да бъде изненада за тях и те да не могат да променят радикално кампаниите си в съответствие с тази нова заплаха.
Още повече, че в исторически план консервативният електорат не е гласувал за изцяло непознато и неустановено "лице", какъвто е бившият губернатор на Арканзас. Това обаче също може да стане прецедент в политическата история на Америка.
Промяната в средите на републиканците идва повече по линията на тактиката, отколкото на стратегическите послания: Джулиани например въобще престана да води кампания в Айова и Ню Хемпшър, където прецени, че във всички случаи е обречен на неуспех и съсредоточи усилията си във Флорида.
Останалите разчитат Майк Хъкаби бързо да изчерпа и без това не големите си финансови и човешки ресурси и да не може да води адекватна кампания в национален мащаб.
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
