"Той действаше в името на кауза, която не може да бъде пренебрегната - защитата на околната среда, свободата на фермерите да използват собствени семена и защитата на живота от комерсиална експлоатация" - е присъдата на вестника. "Монд" напомня и неотдавнашното изказване на френския президент Ширак, че не трябва да се допуска бедните страни да станат зависими от генетично модифицираните култури и определя ареста на Бове като "нескопосан". Според френския всекидневник правителството е отговорило на провокацията с провокация и рискува да превърне Жозе Бове в мъченик на каузата му.
"Фигаро", от друга страна, изразява подигравателна насмешка към привържениците на Бове отляво, които според изданието действат като "официални гаранти на универсалната съвест". Вестникът счита, че арестът на фермерския лидер, който бе откаран с хеликоптер, е бил бърз и ненасилствен и отхвърля обвиненията за политическа атака срещу профсъюзите. "В законовото общество, посочва днешният "Фигаро", всеки индивид трябва да приеме последиците от действията си".
Отношението към Жозе Бове "Либерасион" тълкува като пример за нарастване на авторитаризма на правителството. Според вестника то е разширило полето на "нулева толерантност" от дребните престъпления до стачките в обществения сектор, от нелегалните имигранти до носенето на забрадки от мюсюлманските момичета в училищата. "Либерасион" критикува правителството за това, че Бове е бил изпратен в затвора като мафиотски бос и обвинява властите, че искат да върнат мисленето от 1968 г., когато в страната имаше силни студентски вълнения.
Унгарският "Могьор Хирлап" поглежда с ирония на малката военна транспортна част, която правителството най-накрая ще може да изпрати в Ирак след месеци на колебания и политически интриги на опозицията, които доведоха до забраната унгарските части да влизат в сражения. В явна отправка към, както се признава всеобщо, "слабата подготовка на частта и пълното й непознаване на пустинните условия", материалът се надсмива над бойните учения, в които войник се преструва, че е пустинна змия, извивайки се и съскайки.
"За да се адаптират към горещините - продължава изданието - унгарските войници носят зимни униформи, за да свикнат да се потят, а липсата на модерни оръжия е преодоляна, като на войниците са раздадени книги за тяхното действие". Вестникът обаче не спира до тук, а продължава като критикува незадоволителните езикови познания на войниците, които ще служат под полско командване. Авторът се шегува, че войниците се преструват на поляци, които не разбират унгарски. Втривайки сол в раната вестникът продължава, че унгарската част е изпратила телеграма до Варшава с искане за излишни камиони - отправка, че дори унгарските камиони не са пригодни за пустинните условия.
Интервю с Йорг Хайдер публикува австрийският "Ди Пресе", в което бившият лидер на крайно дясната Партия на свободата споделя, че все още таи амбиции да стане канцлер. "Защо пък не! Ако има възможност ще стана канцлер" - отговоря Йорг Хайдер на въпроса на вестника дали още иска да застане начело на австрийското правителство. Според него сега има по-големи възможности за политически съюзи, но признава че няма график за постигане на политическите си амбиции. В интервюто Хайдер поднася и други изненади с предложението си за премахване на Горната камара на австрийския парламент и коментара си, че президентският пост е "отживял времето си".
Норвежкият "Афтенпостен" приветства като "половин победа" новината, че британското правителство е поискало от "Бритиш Нюклеър Фюел" през следващите девет месеца да не изхвърля радиоактивни отпадъци от атомната електроцентрала "Селафилд" в Къмбрия. Вестникът напомня, че правителствата на няколко европейски държави са считали за неприемливо британците съзнателно да замърсяват с радиоактивни материали Северно море. Вестникът счита, че заслугата за британския мораториум е на норвежкия екологичен министър и норвежката природозащитна организация "Белона".
Предизвикателство към имиграционната политика на правителството отправя датският "Информатион" и по-специално към стриктните правила за бракове между датски и чужди граждани от държави извън ЕС. Тези правила доведоха до това, че много граждани не могат да доведат жените или мъжете си в Дания. Министърът, отговарящ за интегрирането на чужденците, смята да постигне споразумения със страни като Канада, САЩ и Япония, които ще позволят на хора от тези страни да пребивават в Дания в продължение на година, давайки им възможност да сключат брак по-късно.
Визирайки регулирането на браковете, "Информатион" отбелязва, че то е било въведено, за да не позволи на мюсюлманите с датско гражданство да доведат съпругите си. За вестник "Хаардер" "любовната виза" е поредният, злополучен сигнал, който за съжаление пробужда спомени за апартейда през 80-те години.