Класическата електрическа крушка е пътник

Н о тези по-скъпи крушки използват 65 до 80% по-малко енергия, а трайността им е около шест пъти по-голяма - до шест години.

С новите крушки едно домакинство годишно ще спестява до 50 евро, според пресмятания в Брюксел.

Природозащитници изчисляват, че след премахването на старите крушки изхвърлянето на въглероден двуокис в атмосферата ще намалее с около три млн. тона.

Класически крушки с нажежаема жичка все още се произвеждат в Унгария, Полша и няколко западноевропейски страни. Еврокомисията преценява, че в това производство са ангажирани меду 8 и 50 хил. работници.

Повечето няма да загубят работните си места, ако предприятията навреме бъдат преустроени за направа на енергоспестяващи осветителни тела.

Идеята е ограничението да засегне и крушките със специална употреба - инфрачервена светлина, за хладилници, витрини и сцени.

Ако не бъде блокирано от някоя държава-членка или от Европейския парламент, решението на ЕК ще влезе в сила през пролетта на 2009 г.

В крушката с нажежаема жичка се използва ефектът на нагряване на проводник с високо съпротивление (най-често сплав на волфрама) при протичане през него на електрически ток. За получаване на видимо излъчване на светлина е необходимо температурата да се повиши до хиляди градуси.

Само малка част от излъчваната светлина е във видимия за човешкото око спектър, основен дял се пада на инфрачервените лъчи. Част от енергията се "похабява" в процесите на топлоотдаване и топлопроводимост.

През 1878 г. Едисон започва да използва термина нажежаема жичка за елемента, който се нажежава от протичащия електрически ток и свети. През същата година изобретателят основава компанията "Едисон Електрик Лайт Къмпани".

На 31 декември 1879 г. Едисон прави публична демонстрация на осветление с нажежаема жичка и след месец подава молба за регистрация на патент.

Но през 1883 г. патентната служба на САЩ излиза с решение, че патентът на Едисон се базира върху работата на Уилям Сойер и не е валиден.