Цялото интервю на Симеон пред македонския 'Дневник'

- Г-н Сакскобургготски, вече две години Вие сте начело на правителството на Република България и сега ще направите първото си официално посещение в Република Македония. Преди 4 години двете страни подписаха Декларация за сътрудничество, но въпреки това се налага впечатлението, че икономическото сътрудничество е повече инцидентно, отколкото смислено и договорено. На какво, според Вас, се дължи това - на вътрешните проблеми на страните, на лошата инфраструктура, която ги свързва, или въпросът опира до взаимното доверие?!
- Нека започна от фактите. През последната година контактите между нашите две правителства са особено активни. Най-вече в областта на отбраната, външната политика, вътрешните работи, културата, а напоследък и в социалната сфера. Смятам, че диалогът е желан и от двете страни, има много възможности за сътрудничество - особено в икономическата сфера - и ние трябва да ги използваме, гледайки прагматично напред.
Държа да отбележа, че през последните 13 години българските правителства са последователни в добронамерената приятелска и добросъседска политика към Република Македония. Това е солидна база за по-нататъшно развитие на отношенията ни.

- Изграждането на жп линията между София и Скопие повече се използваше като предизборна тема от двете страни, отколкото се работеше за нейната реализация. Пътищата са лоши, а Европа квалифицира нашите митнически институции като едни от най-корумпираните държавни служби.
- Ще се съглася с Вас, че инфраструктурата не е достатъчно добра, за да ни подпомага в процеса на сътрудничество. Но това е наследството ни от периода на Студената война, когато беше изгодно към трите действащи гранични пункта - Гюешево-Деве баир, Станке Лисичково и Златарево-Ново село, да водят тесни пътища. Всичко това до голяма степен обяснява и трудностите пред изграждането на Коридор №8 - един проект, на който ние особено държим и полагаме необходимите усилия да се осъществи.
София и Скопие са най-близките в географско отношение столици на Балканите. Разстоянието между нас по автомобилните пътища е само 240 км. Нормално е железопътната линия да улесни търговията и да облекчи ценово бизнесмените, но най-вече може да даде изход към Черно море за македонските стоки. Доволен съм, че българската част до Гюешево, заедно с общата митница и новата сграда на граничния пункт, вече са готови.

Във въпроса си засегнахте една особено важна тема - митниците. В България вече са налице ясни резултати от мерките, които правителството предприе още в началото на мандата си. Постъпленията от митниците в държавния бюджет осезаемо нараснаха. Трябва да призная, че реформата в самото й начало не беше никак лесна и срещна силна съпротива от страна на хора, които предпочитаха да се запази статуквото. Има, разбира се, още много работа да се свърши в тази сфера.

- Г-н премиер, бихте ли казали кои са приоритетните въпроси в разговорите Ви с министър-председателя Бранко Цървенковски?
- Определено това са темите от взаимен интерес. Двустранните отношения, регионалното сътрудничество и съвсем естествено - евроатлантическата интеграция на страните ни, защото вярвам в европейското бъдеще на нашите две държави.

- Страните от Балканите са ангажирани да изпълнят колективни и индивидуални изисквания по пътя си на интеграция в ЕС и НАТО. България е пред прага на приема си в НАТО и е страна - кандидат за влизане в ЕС. Но организираната престъпност и корупцията могат да отложат приемането в ЕС. Кога очаквате България да бъде приета в евросъюза и как двете страни могат да си помагат взаимно?
- България вече има определена дата за членство - 2007 г. Нашият преговорен процес се развива с много добри темпове. Вече сме затворили 23 от общо 30 преговорни глави. Това е добър успех и за него получихме обнадеждаващи оценки от редица европейски представители. Всички министерства работят в синхрон. Казвам това, защото координацията, която успяхме да изградим по отношение на преговорния процес, е важен ключ към успеха. Имаме вече богат опит и можем да го споделим с Република Македония.
Прав сте, че организираната престъпност и корупцията са голям проблем. Но истината е, че той съществува в повечето страни от Източна Европа, които се намират в преход. Изграждането на нови отношения в обществото, в икономиката, в политиката и между хората дори, е сложен процес. Както знаете, във всички страни, където тече процес на раздържавяване, е имало и нередности.
Що се отнася до престъпността - има я и в България, и в Македония. Никоя страна не може да бъде застрахована от тези явления. Ние вземаме редица мерки за ограничаването й, налице са и добри резултати. Факт е, че през последните две години доверието на хората в МВР се повиши и това ни мотивира да продължаваме усилията в тази посока.

- Доволни ли сте от бързината, с която се извършват промените в България? Преди две години обещахте бързи и качествени промени, по-добър живот, овладяване на безработицата, край на бедността и на корупцията. Според оценките на българските медии ситуацията не се е подобрила значително. Все още се откриват нарушения и корупция при приватизацията, а присвояването се приема като национален спорт. България очакваше отчет от вас за двегодишното управление?
- Ще ми позволите да не се съглася с Вашата интерпретация на тези въпроси. Факт е, че България върви напред и се модернизира. Обществото се успокоява, няма го онова безкрайно партийно противоборство, което не водеше до никъде. Преди две години направих това предложение към моите сънародници - да спре партизанщината, да се концентрираме върху националните интереси и подобряването на живота на хората, и да работим заедно. Нещо, което самият аз правя всеки ден, откакто съм се завърнал в родината. Що се отнася до отчета - ще кажа, че едно демократично избрано правителство има нормален 4-годишен мандат, за да си свърши работата. Останалото са опити за сензации и извличане на популистки дивиденти от страна на претенденти за властта.

- Сделката по продажбата на "Булгартабак" предизвика лавина от реакции, в съдебната власт цари истинска и явна война, съдебните сгради се пазят от полицаи, а опозицията обвинява НДСВ, че се е отчуждило от народа. Тези дни 20-ина депутати от НДСВ съобщиха, че формират нов дискусионен клуб в рамките на НДСВ, а успоредно с това има инициатива за промяна името на партията, която Ви доведе на власт. Опасявате ли се, че е възможно да загубите подкрепата на мнозинството в Народното събрание?
- Поставихте едновременно много и разнопосочни въпроси, които обаче показват колко отблизо в Република Македония следите процесите у нас, в България. Нека започнем едно по едно.
Да, сделка за "Булгартабак" засега няма. В бизнеса е така. За нас най-важното бе да действаме от позицията на националния интерес и сигурност. Оказа се, че сделката не е изгодна за България и не я сключихме. Ще търсим друг инвеститор, а може би и друга формула. Не забравяйте, че става дума от една страна за интереси на частна компания, а от друга - за държавни интереси. Те не лесно се съчетават, но дълг на правителството е да защити интереса на страната. А най-вече на тези хора, които се трудят в "Булгартабак". Трябва да отбележа, че този преговорен процес бе най-прозрачният в българската приватизация. За някои предишни сделки не се знае почти нищо - само са налице някои от негативните резултати. Сега цялото общество следеше процеса. Това е и нашата политика в този сектор - прозрачност и отговорност пред интересите на държавата. Не бива обаче да се търсят само скандалите в това. Подобни проблеми при важни приватизационни сделки е имало в не една от страните от Източна Европа.

По отношение на съдебната власт, не бих искал Вашите читатели да остават с погрешно впечатление. Употребихте фразата "цари истинска и явна война". Смятам, че пресилвате нещата. Да, ние сме решени да проведем съдебната реформа. И не само, защото европейското ни бъдеще го изисква. А защото българските граждани искат и заслужават по-добро правораздаване. По тази тема правителството има подкрепата на обществото, а и на политическите сили. Неотдавна бе подписана декларация по инициатива на правосъдния министър между парламентарните сили - именно за единодействие при провеждането на тази реформа.

Колкото до НДСВ, Вие добре знаете, че това е много млада партия в сравнение с останалите политически сили в България. Естествено е да изживява своите затруднения. Както вече отбелязах пред българските Ви колеги, оценявам усилията да има дискусии по различни теми и ги подкрепям.

- Народните представители оценяват сътрудничеството между отделните министерства и институции като лошо, огромно е недоволството от работата на доста от министрите и върху Вас се оказва натиск да направите промени в правителството. Размисляте ли за такава стъпка?
- Нека не обобщаваме и не преувеличаваме реалната ситуация. Ведомствата работят нормално. Аз държа на уважението между институциите и коректното сътрудничество. Ако някъде има затруднения, то е и поради това, за което вече споменах - модернизацията. Както знаете, новото често трудно си пробива път. Особено в тежките административни структури.
А колкото до "натиск" - вече съм отговарял на този въпрос, предполагам знаете отговора, след като така добре сте запознат с темите.

- Г-н Сакскобургготски, македонско-българските отношения са обременени от проблемите на македонското малцинство в България. Жалбите на ОМО "Илинден Пирин" стигнаха до Съвета на Европа, който отбеляза, че България нарушава малцинствените им права. Македонците от Пиринско имат проблеми с полицията, когато искат да изявят своята културна и национална идентичност. Има ли шансове малцинствата да станат истински мостове за сближаване на двете държави?
- Категорично да, при условие че някой не ги използва за други цели. Вижте, може да допуснем, че отношенията между България и Република Македония са обременени, както Вие се изразихте, повече от останките на блоковото мислене, от необходимостта да се насажда образът на врага и така да се отдалечават вътрешните проблеми. Това бе в услуга на онези, които залагаха на противопоставянето и конфронтацията. Но то не е необходимо на хората, които решаваха своите обикновени делнични проблеми. Обремененост е, ако един производител от Струмица има възможности да предлага добре продукцията си в Благоевград или в София, да не го прави, само защото смята, че оттатък Ново село някой му мисли лошото. Това са остарели предразсъдъци. Времето, за което говорите, за нас е минало. Едва ли някой в България има затруднения да бъде такъв, какъвто се чувства. България е съвременна държава и ако има проблеми с малцинствата, те се решават в съзвучие с европейските норми и критерии.
Бих казал нещо повече - нашето съвремие е много прагматично. Мостовете между България и Македония трябва да се изграждат на базата на общия интерес, на стремежа ни да бъдем модерни европейци, равноправни и достойни граждани на Обединена Европа, икономически проспериращи страни. Има ли по-добри от тези мостове за нас?!

- Наскоро, по повод годишнината от депортацията на македонските евреи в Треблинка, в македонските медии се водеше полемика за вината на тогавашните български власти. Еврейската общност в Македония очаква от Вас извинение и по този начин да се сложи край на тази част от историята. Бихте ли размислили за такава стъпка?
- Ще започна с един важен факт - в годините на Втората световна война единствено България и Дания спасиха своите евреи. Имаме достатъчно примери, че това се оценява по достойнство от световната еврейска общност. Разбира се, скърбим за онези хора, които не са могли да бъдат спасени. Известно е, че в онези времена, Беломорието и Вардарска Македония не са били в юрисдикцията на България. По-важното е да си извлечем поуки от историята, да помним какво се е случило, за да не се повтаря никога.

- Тази година се отбелязва 100-годишнината от Илинденското въстание и на македонската държавност. Македонците и българите имат обща участ в историята, въпреки различията. Но България все още има проблем да признае националната идентичност на македонците. Вие как гледате на този проблем, който усложнява отношенията между нас?
- Общото ни бъдеще и стремежът към обединена Европа, вече съм го заявявал, предопределят до голяма степен отживелицата на мисленето, което търси доказване на различията на едни за сметка на други. България показа ясно, че е загърбила тези отживелици, още когато първа призна независимостта на Република Македония. В годината на 100-летието на Илинденско-преображенското въстание трябва да си припомним думите на Гоце Делчев: "Робът се бори за свобода, свободният за съвършенство." Ние имаме своята свобода. Това, което ни остава, е да вървим към съвършенството. Нека търсим това, което ни сближава. Да бъдем позитивни в мисленето си. Не смятам, че е тревожно това, че героите на тази славна епопея се тачат и в България, и в Македония. Те са примерът и делото, което трябва да помним, което ни задължава да се радваме на свободата си днес и да бъдем добри съседи, съвременни европейци.